[rokoko]

Създавам тази тема по повод, факта, че ми се случва да правя услуги на хора, които преди две години ме обидиха жестоко. Така да се каже ми обърнаха гръб, и до миналата година пролетта не си продумвахме. Изведнъж, тъй като сме в една социална група, и обстоятелствата ни налагат да сме ежедневно в една стая. В един прекрасен момент забравих за болката която ми причиниха и вътрешно на себе си им благодарих за поредния житейски урок. Тази година, просто започнах да намирам пътя към себе си , за първи път, се усетих пълноценна пред себе си, в своите очи
Тази есен обаче нещо в мен се промени, не ми пукаше въобще, говорех с всичките, без да се причислявам към техните социални микрогрупи. Държа се положително настроена , държах се свободна.
Докато бях госпожица никоя за тях, Изведнъж се получи израза: Любов ли бе да я опишеш!!!Тъй като по някаква причина като хора имащи обща цел обучение, всеки зависеше по нещичко от другия, лекции , упражнения Който искаше лекции, кой ни носеше курсовите работи зада не тръгваме юруш всичките. И изведнъж започнаха да ми се обаждат с молба за помощ, А аз отхуманна гледна точка, поставяйки се на другата страна, също бих изпаднала в подобна ситуация да имам нужда от помощта. Същите тези лица изведнъж решиха че като ми говорят за доброто старо време ще се размекна и със "сълзи на очи" заради същото това време ще им помогна. Само че нека не забравяме, аз не съм сантиментална личност,
Знам само една поговорка гласяща Не плюй в кладенеца, защото някой ден ще се наложи да пиеш от него . Е, сега пият от кладенеца, Дано нещо в тях ги кара да се чувстват неудобно, защото макар и да съм простила ме боли, но върша нещата, заради колегиалността, не и заради хората. Не твърдя, че им ходя по гайдата и им върша някакви хипер услуги, просто върша неща, колкото всички да завършим, понеже проблемите са на лина основа, но не желая да намесвам и учебните задължения...

Аз все пак се упреквам за човещината, която показвам....дано е на добро
Как постъпвате в такива моменти вие.. ????

Това не е ли за изповедалнята?

[Шаро]

Първоначално написано от liophy

Това не е ли за изповедалнята?

Ама и такова ли чудо има тук? Я кажете къде е, че имам много грехове да изповядвам.

[svetlin4u]

rokoko, есе ли да напиша...?

[pifco]

не ги слушай,темата си е готина,наитина не са малко хората които помагат в много лучай именно на такива които най малко заслужават,но съм забелязъл ,че това си е един вид мазохизъм ,като че ли изпитваме удоволствие да помогнем ,лошото е ,че опрелени хора се възползват от тази слабост и спекулират и манипоират

[rokoko]

Първоначално написано от svetlin4u

rokoko, есе ли да напиша...?

По-добре Го конспектирай с точки подточки и тиренца, като гледам само увод и заключение ми липсват, тоесето е написано

Льофи, извинявай обаче, докато намеря темата, нямаше да мога да впиша това цялото вътре
много се извинявам, просто, Даже се чудих дали да не гонапиша в темата за Оплаквания, но идеята мие по-скоро да проверя моите съфорумци, как постъпват спрямо такива хора, то че и тука ще има спам,

Първоначално написано от Шаро

Ама и такова ли чудо има тук? Я кажете къде е

Изповедалня на форума

[svetlin4u]

Първоначално написано от rokoko

...то че и тука ще има спам...

Благодарско за разбирането..!

Ако приемаш съвети да ти кажа един?

[rokoko]

Аз просто се чудя как реагират на подобно нещо другите,
В смисъл конкретен случай, трябваше да пътуваме миналата седмица извън града до една преподавателка, и да й предадем курсовите работи, но част от нас не можахме да ги предадем лично и споделих, че ще ходя, при което се оказа че едната дето плю в кладенеца също не можа да ги даде на колежката която се нагърби с всички курсови работи
и нашето мазохистче както определи Пиф, взе чесъщо закъса със срока, при което звъни и обясни че също не е могла , дали може да го нося, при което се видяхме за да ми даде нейната тема. Не мога да определя, дали като ми се обади звучеше леко смутена , опитвайки се да го прикрие
интуицията ми ми подсказваше че е леко смутена, а аз за времето в което съм общувала с нея съм успяла да анализирам кога преиграва и кога е смутена
ПИф е прав че такива хора не се спират пред нищо.

[Mycka]

да и за съжаление стават все повече и повече...
за съжаление останахме малко готините хора

живота е такъв,че просто те озлобява отвсякъде и те прави егоист
и аз се "уча" да съм такава!май ще се чувствам по-добре...ще оцелея по-дълго
както имаше един лаф" аз не съм се родила кучка!мъже като теб ме направиха такава"
та това може да се погледне и от друг ъгъл