Какво ви трогна последно?

Мария Василева · #**231** 4th March 2011, 23:42

simone, много е нежно и готино!

Dimitrоff и not_sweety - страхотни снимки!

Къде е това езерце с форма на сърце, освен, че е в Родопите?

not_sweety · #**232** 4th March 2011, 23:56

На мен, пък... ми е тъжно- заради тигъра в Зоологическата. Забит, там- в онази малка клетка. Самотен. Тъжен. Като сянка е- на това, което трябва да бъде. В тихото задно дворче.
Като ходя там... сядам на пейката пред него. И му говоря. Той не ми отговаря, но... слуша, сякаш.
А последния път, като бях там... беше студено и облачно. И бяха изкарали слоновете отвън. Но единият от тях... искаше да се прибере. И блъскаше с хоботчето по вратата на къщичката. Но не му отваряха.
И ми стана много гадно. Мъчат ги... животните.
Повече не отидох- да си говоря с тигъра. Но тези дни си мислех за него. И днес щях... но не ми остана време.
А сега, вечерта, като се прибирах... на улицата ме спря един човечец. От онези, битите от живота. Бяха компания. Пийнали порядъчно. А аз- с MP3-ката, отначало дори не чух, че ме е заговорил. Видях само, че се приближи към мен. И с досада свалих слушалката... "Тоя сега, с какво ще ме занимава.." А той, съвсем възпитано... "Извинявайте, мога ли да ви попитам нещо?" Казах му... "Пич, давай по същество, че бързам." Той... "Първо... Добър вечер! Вижте... ние сме група пропаднали хора. И не ни достигат 15 стотинки, да си купим вино. Няма да ви лъжа, че ни трябват за хляб. Пийнали сме. Искаме да си вземем вино, за да се довършим. Случайно... можете ли да ни помогнете?"
Всъщност, дотук... нищо, което да трогва, нали? Само тъжни неща.

not_sweety · #**233** 5th March 2011, 00:24

Само защото темата е за трогването... а стана въпрос- за онези хора...
Битите от живота. Победените от живота.
В Бс има един такъв човек. Клошар. Знам историята му. Бил е учител по математика. Много способен математик, говорил съм за него с други хора, от миналото му, също преподаващи. Но в един момент... всичко се е объркало. Проблеми... Той се пропива. Губи работата, семейството си, домът. Губи... желанието да се бори. Да живее, дори. И отива на пейките. В някакво жалко съществуване- между моментите, в които е "изключил" алкохолно.
Говорил съм с него. И трябва да ви кажа, че тоя човек познаваше живота по- добре, от повечето ми познати. Казват, че когато си в центъра на събитията... Когато участваш в тях, ти губиш обективност. Губиш реална преценка за нещата. А този човек, беше загубил живота си. Беше станал само страничен наблюдател на живота. И го познаваше.
А на мен ми беше през оная работа- че ме гледат странно, защото стоя в центъра на града на една пейка с някакъв клошар, и си говорим.
Този човек... имаше какво да ми каже. Имаше какво да науча от него.