[tina]

Здравейте!Мисля,че темата идеално ще пасне на този форум,защото не малко жени изпитват затруднения в тази посока,пък и най-опитните биха могли да научат нещо ново
Без да ми се обиждат мъжете,които четат това,но те много лесно биха могли да се окажат запленени от някоя жена,която е уверена и умело подчертава красотата си с т.нар. "женски хитрини" от рода на:дрехи,обувки,походка(все пак трябва да има някаква изящност ако щете в движенията,колкото и смешно да звучи),козметика........А понякога е нужен само един разговор и нищо повече,т.е. всичко е умела игра на думи и красиви усмивки. Въпросът е,когато нямате никакви допирни точки с човека,никакви общи познати,дори много рядко се виждате, какво правите?Дали ще предприемете агресивно поведение и ще го спрете насред пътя,за да се запознаете или ще го съзерцавате продължително време,докато най-накрая ви забележи колко сте хубава в новата рокля?
Аз лично действам според случая и според обстоятелствата и определено не му мисля дълго време какво ще предприема,защото харесвам естествените и непринудени свалки.Но истината е,че досега винаги обстоятелствата са били на моя страна,докато сега ми се случи точно обратното.Имам чувството,че хлътвам все повече и повече по мъж,с когото нищо не може да ни събере-нито общи познати(които липсват),нито едно помещение(защото винаги се разминаваме),а сега и това,че скоро по някаква случайност разбрах,че човекът ще заминава и повече едва ли ще се видим И най-лошото е,че и в малките случаи,в които съм имала някакъв шанс да предприема нещо,всичко съм обърквала,понеже той ужасно ме притеснява,без да го подозира!За първи път ми се случва нещо такова,сякаш съм някакво детенце.Например ако ни се засичат погледите,аз веднага се обръщам и после съжалявам.Ако има случай,в който мога да го заговоря-побягвам като изплашен заек.....и т.н.Толкова е глупаво и ми е тешко,защото всичко опропастих,а сега като заминава ми иде да се гръмна.Мисля,че полудявам.
Та кажете каква е вашата рецепта,за да се обърнат нещата във ваша полза?Само не ми казвайте да се наконтя и едва ли не да му се навра в ръцете.Повярвайте не си позволявам да остана ненагласена,освен в случаите,в които съм капнала от работа.Не ми казвайте и да го забравя като си набележа друг,защото бях и с други,но моя човек си е моя човек Как да преодолея безумното чувство на притеснение и срам,което доскоро ми беше непознато?Не знам,сигурно едва ли сте попадали в такава ситуация,а ако ви се случвало, то сигурно е било в пубертетските ви години,но вие какво ще направите,за да спечелите мъжа,който искате и то за много малък период от време?

ПП:Благодаря,че се въоражихте с търпение и прочетохте всичко това и моля помогнете по някакъв начин,че май ми остана само да преброя часовете до неговото заминаване на 300 км от мен и да си мисля колко съм глупава

[luchia]

Със сигурност всеки е изпадал в подобна ситуация, независимо кога. На мен специално ми е добре познато това чувство, а някои ако каже, че незнае за какво става въпрос със сигурност лъже!!! Според мен вместо да го избягваш и да се притесняваш да го погледнеш, прави точно обратното, търси контакт с него и се постарай да го провокираш по някакъв начин, по това което прочетох изглежда, че си наясно как става, така че събери целия си чар и разбира се женските хитринки и....атака! Но при всички положения би било доста по-ефективно, отколкото да го избягваш. Правила съм го, абсолютно в същата ситуация съм изпадала, но по този начин нищо няма да постигнеш или поне не това, което целиш!!! Стискам палци да има развитие! Успех!!! Пиши ако става нещо интересно и ако може да се помогне...

[tina]

Благодаря за бързия отговор,но точно в това е проблема,че много добре знам,че така никак не си помагам,нооооооо срамежливостта много ме влияе(поне щом се касае до моя пич).Знам ли,такова нещо явно доста трудно се преодолява,а в моя случай дори не знам дали ще успея да преодолея .Добре,ти как се измъкна от това положение,в което си попадала с твоя човек?Нещо по-различно ли опита или го остави наволя,така както си е бил винаги?



ПП:Варна е най-красивият град

[Evi4ka]

Винаги относно свалките съм разчитала не толкова на външността колкото на сексапила който не е свързан винаги с нея.Сексапилът може да бъде жест или интонция нещо на пръв поглед незабележимо но което казва "аз съм жена",а в твоя случай следващия път като го видиш напрви така,че да прекарате поне малко повече време заедно примерно пойскай му някаква малка услуга под формата на бъзик,нещо което знаеш че го може и не вярвам да ти откаже.Вече след това ще има за какво да си говорите!Но според мен при положение че заминава и няма да го видиш повече,сори че ти го казвам ама няма смисъл.

[tina]

Първоначално написано от Evi4ka

Винаги относно свалките съм разчитала не толкова на външността колкото на сексапила който не е свързан винаги с нея.Сексапилът може да бъде жест или интонция нещо на пръв поглед незабележимо но което казва "аз съм жена",а в твоя случай следващия път като го видиш напрви така,че да прекарате поне малко повече време заедно примерно пойскай му някаква малка услуга под формата на бъзик,нещо което знаеш че го може и не вярвам да ти откаже.Вече след това ще има за какво да си говорите!Но според мен при положение че заминава и няма да го видиш повече,сори че ти го казвам ама няма смисъл.

Еххх,Evi4ka,като го видя и като почнат да ми се поогъват краката започвам да си мисля,че има смисъл.Винаги има смисъл и най-малката причина в момента е самото желание да бъдеш с човека дори за десет минути,но и десет минути да имам...поне за малко ще съм много по-щастлива от когато и да е било.Нали се сещаш-малка крачка в победата над притеснението и голяма за мен самата
Благодаря за съвета
Ако има и мъже,които са прочели темата ако искат да отговорят какво би им се харесало като предложение

[invisible]

[verita]

Аз съм в подобно състояние, или по-точно бях, от дни преживявам раздялата и какво да ти кажа... Като всяка раздяла, мяташ се от единия бряг на другия, плачеш, мечтаеш... Гадно е, мислиш, че ще умреш, но не умираш... А и не дните са тежки, а нощите... И все пак си мисля, че да се изпита нещо такова, било то и за малко, си струва. Ето, свършвам работа, и корема ми се свива при мисълта, че ще се прибера у нас...сама...и ще мисля за него...Остава по-трудната част от денонощието... И все пак, като ми е гадно си спомням винаги една мисъл от Алхимикът на Пауло Куельо - "Истинската любов е с красотата на комета, вечна и блестяща...Но понякога си мислиш, че виждаш комета, а това е само избухване на супернова... И все пак, станал си свидетел на избухване на супернова, а това е нещо също много красиво..."

[leidi_77]

Моят съвет е да действаш направо. Иди при него и поискай да се запознаете, не се срамувай, не забравяй че и мъжете действат по този начин. Отмина времето в което излизаш с момче /мъж/ само защото той те харесва, само защото той е направил предложението. В края на крайщата нищо не губиш, той заминава. Ако не го направиш ще съжаляваш цял живот че не си опитала да направиш първата крачка.

Напиши ми подробности за него,/с какво се занимава, какво работи, хоби или нещо друго каквото знаеш/, пусни ги на "лични" ако те претиснява да го напишеш тук. Тази информация ми трябва, за да ти измисля как да го заговориш.

[DD]

ами, да, кажи къде се засичте, в офиса, фитнеса, някое заведение... напълно те разбирам, но и мъничко ти завиждам защото тази тръпка, от която ти омекват коленете е едно от най-положителните изживявания. разкажи малко подробности, дори ако не е тайна на колко години си. иначе за съвет: можеш да разузнаеш за него, дори да пробваш да го потърсиш в icq или в някой сайт примерно за бивши съученици.. и така успех ти пожелавам и не се отчайвай! и най-вече бъди себе си!

[leidi_77]

Хайде момиче, действай. Аз съм щастливо омъжена от 4 год., аз бях инициатора да се запознаем и не съжалявам. Не се страхувай дай малко инфо. Ако мислиш че това е човекът давай, ще видиш че няма да съжаляваш. Иначе си помисли какво губиш, аз няма да рискувам, а ти.