[pyceHka]

ей все едно аз съм го писала това!
преди 1 година имах такава зарибявка. страхотно момче от фитнеса, постоянно се гледахме. с нетърпение чаках тренировка, контех се...абе сигурно ти е ясно случайно разбрах как се казва. засичах го по центъра, гледахме се...но нито той идваше да се запознаем, нито аз не знам защо, но когато имах възможност да се запозная с него, бягах като дявол от тамян :P и жестоко съжалявам, защото спрях да ходя на фитнес и няма къде да го засека вече...а го виждам от време на време по центъра, и си мисля колко съм била глупава и тъпа и явно не достатъчно уверена в себе си...какво да се прави, може би изпуснах една възможност :\ затова моят съвет е да действаш, без да губиш време, защото после ще съжаляваш за пропиляното време и ще се питаш какво би било ако си била по-уверена. а по въпроса, че той заминава: дори малкото хубави мигове с него /при евентуално добро развитие/ биха били много по-силни от болката, когато той си тръгне. защото тя ще отшуми, а спомените ще останат

[tina]

Eй,адски се радвам,че откликнахте така бързо Ами относно подробностите-засичаме се във фирма,в която аз ходя отвреме навреме на нещо като стаж в специалност,която смятам да ми е като някаква резерва ако нищо не стане с това,което искам да се занимавам за в бъдеще,докато той си работи там.Само,че той е в едното крило на сградата,а аз съм в другото.Ако се видим,то ще е по някаква случайност(която дълго време не се е случвала) на изхода,или на стъпалата.Веднъж толкова близо минах покрай него,така че да ми осети парфюма,а после седмици наред не се виждахме,за да направя нещо последователно в тази насока,за да му направя впечатление.Нещата са много сериозни откъм несполучливата страна Но лошото е,че аз ако го засека,то ще бъде за минута най-много и как да го заговоря,при положение,че на практика нямам никакви допирни точки с него.Аз иначе ако успея да се взема в ръце и го заговоря,то...по-нататък все си мисля,че няма да има проблем.
Ох,не знам,май наистина няма смисъл,просто няма
leidi_77,имаш ли нещо напротив да разкажеш при теб как са станали нещата.Беше ли толкова трагичен случай като моя?
Благодаря ви за всичко,момичета,но май по-добре да се откажа

[leidi_77]

Аз тъкмо бях приключила 6 год. връзка /на семейни начала/ и вместо да се тръшна и да се самосъжалявам, започнах да излизам. С гордо вдигната глава започнах да преследвам "моят" човек и да се надявам че ще ме заговори. Бях го виждала няколко пъти и нещо под лъжичката ми трепваше. Тогава не се осмелявах да го заговоря, знаех само че няма гадже или жена. Минаваше се времето а аз се чудех /по същият начин като теб/ какво да направя, и ........... дойде времето в което го видях с момиче на ресторант, след това с друго пред офиса ми и т.н. и т.н. Видях че ако не се взема в ръце ще ми го вземат и тогава рискувах. Следващият път когато се засякохме му се представих /Име и фамилия и с какво се занимавам/ подадох си визитката и му казах че ще се радвам да ми се обади. Една седмица след това той беше в офиса ми уж по работа, а на другата вечер бяхме на кръчма. Два месеца след това решихме че ще се женим и т.н. Сега съм щастлива с него и доста често се замислям "ами ако не се бях престрашила да го заговоря?"

При теб може да стане по следният начин:
Разминавате се, усмихваш му се, представяш се /като си подаваш ръката/, казваш му че си стажант в тази фирма и ще се радваш ако излезете на по кафе. Ще видиш как ще започне разговорът ако тръгне добре, добре, но ако не, спокойно може да излизеш от положение като кажеш че искаш да ти обясни при него как стоят нещата /с работата разбира се/

[leidi_77]

Забравих да ти пожелая успех и бъди силна

[Puppito]

Сега с моята приателка сме седнали и мислим как да ти помогнем, защото наистина не бива да се оставят така нещата/не се и замисляй да се отказваш!!!/
Стоим и мъдрим как,ако се засечете(дано!) край асансьора или по коридора,би могла реално да го спреш и заговориш-искаме да намерим ситуация,в която всяка(или почти всяка) жена би се осмелила да поеме инициативата.
КОлкото и страшно да изглежда, една първа думичка ти трябва, достатъчно е само да се осмелиш да го заговориш, после ще е значително по-лесно. Например: минаваш край него и спонтанно казваш: "Извинявай, (да-започни на "ти", няма време, не можеш да си позволиш да скъсяваш дистанцията постепенно...и не забравай наи-чаровната си усмивка) ...знаеш ли къде наблизо тук има/се продава/се намира...( нещо, което знаеш, че ИМА НАБЛИЗО!!!! , но ти си прекалено заблудена и не си забелязала. Помоли го да ти обясни как се стига до там или(още по-добре)- да ти покаже...а какво по-хубаво от това да те заведе...Не се притеснявай!!!Само първата думичка е трудна, само трябва да се осмелиш да си отвориш устата, когато го видиш!!Не е страшно! Кажи си го! Ти НЯМАШ КАКВО ДА ГУБИШ! Ако се налага, порепетирай само тази първа дума - затова ти предлагаме универсалното "Извинявай" - лесно е! Помисли си - нищо не ти коства, той няма да си каже :"Боже, тя е влюбена в мен!", той няма да си помисли нищо лошо, запомни го!!! Ситуацията би изглеждала толкова непринудена, една дума, само започни!!! Нататък е лесно - ще му блаодариш (с омагьосваща усмивка) и всеки следващ път ще го поздравяваш, ще ти е по-лесно да се осмелиш да го заговориш, а защо не и той теб )).Опитай!
Пожелаваме ти успех, дръж ни в течение ). Ако сме тръгнали в грешна посока, опиши ни го с повече подробности на личния, за да измислим нещо по-добро.

[MISSY]

Браво на puppito и нейната приятелка ( две глави мислят по-добре от една ) идеята е страхотна и според мен ефективна , като се има предвид ,че все пак работят на едно място.

[Puppito]

благодарим ти MISSY!!най-важното е да даде резултат!!!

[MISSY]

Сигурна съм ,че ще даде.Трябва да се реши да направи първата крачка и да види реакцията му.А и каквото и да стане поне ще е опитала и няма да съжалява.

[Natasha]

Тина,ако наистина си сигурна,че повече няма да го видиш,е по-добре да мислиш за него като за умрял или поне щастлив,ама много щастлив младоженец.Извинявам се,ако ти наранявам чувствата,но мисля,че това е добър съвет.
Що се отнася до триковете-хора и вкусове различни.Аз оценявам смелостта на един мъж,който открито се приближава до мене,усмихва се и казва"Здравей,аз съм...,много ми харесваш,нека се запознаем"Но...не ми допада.Приемам го малко като нахлуване в личното ми пространство,леко накърняване на правото ми на избор,натрапване...с две думи от такива познанства досега нищо не е излязло.Аз никога не съм подхождала по този начин.Мога да ти цитирам обаче как съм привлякла вниманието на мъжа ми в началото:"Свежа,весела,вина ги заобградена от хора,защото с нея се общува лесно,няма стрес и превземки.Естествена,много лек грим,облекло,подходящо за случая".Това него го е привлякло,както пък друг ще оцени Плейбой визията.Добре е да разбереш от кой тип е мъжа,когото си харесала ,все пак не идва от друга планета,все някой ще го познава,все някак ще реагира на нещо.Ако можеш да завържеш някакъв малък,неангажиращ разговор,е добре.Ако и това не стане,спри и приеми,че този човек не е за теб.Желая ти късмет!

[tina]

Ами,момичета,какво да ви кажа Изобщо не сме се срещали скоро време,само веднъж като се бях загледала през прозореца го видях,че изчезна на някъде,но той нещо се беше разбързал,пък е немислимо да тичам 5 етажа надолу и още не знам си колко голямо разстояние,за да го спра преди да влезне в колата си,нали Както и да е,при условие,че заминава малко по малко ентусиазмът ми си отива,но това не означава,че съм се отказала и че не продължавам да се побърквам при мисълта за него.За пореден път искам да ви кажа колко много съм благодарна,че отговорихте на въпросите ми в тази тема,която май май трябва да се премести във форум-"Сапунени сериали" Несъмнено вече сте ми помогнали със съветите си по няккъв начин.
Какво ще правя оттук нататък ли?Само да го видяяяяя и вече няма за кога да чакам да се стягам.Вече имам доста(предоставени от вас) идеи какво да му кажа и как да започна,ноооо както и преди казах-не обичам предварително наизустените реплики и реакции.Като стане,ще стане,а ако не стане-здраве да е
Супер сте всичките !!!

пп:Ако още някой има някакви предложения,моля да сподели