[tina]

Защо сме такива роби на страстта?Защо подяволите забраненото всеки го иска?Ето сега например искам да вдигна телефона и да се обадя на един човек,с когото преди време имахме връзка и да му кажа колко ми липсва,но не трябва!Не трябва,защото знам,че е започнал нещо сериозно с друга,а аз тъпата все си спомням за преди Гризе ме отвътре да го чуя или да го видя.Толкова е тъпа цялата ситуация,че колкото повече мисля,толкова повече се оплитам.И всичко това,защото си ми остана като нещо недоизживяно и незавършено.Не съм влюбена или умряла без него,няма и да го позволя това,но ме изгаря отвътре.Вие имате ли такава незавършена връзка поради обстоятелства,които не зависят от вас самите?

разбирам те напълно постарай се да си го избиеш от главата, и най-важното - никакви контакти! времето лекува...

[AJ_vErsUs]

ми... при мен положението е че не съм се чувала с един човек, който до преди 3 месеца и половина ми разправяше, че ще зареже всичко, за да е с мен.... за които щях да се върна в БГ, за да съм с него... а вече 3 месец съм без вест, замина, написа ми в същата вечер sms колко мн. ме целува и "ЩЕ ПИША" и... ето - незнам дали е жив(да чукна на дърво!!!). Тъпо се чувствам, незнам какво да очаквам, какво се е случило през това време, трябва да съм голям оптимист за да си мисля, че си стои кротко... или? а как да се държа.. незнам дали ще го видя някога пак....
Уххх... каква тема само.... тNх

[Excel]

Защо на мъжете им е толкова лесно ? Живеят си живота , сещат се за нас като за удоволствие , а ние непрекъснато сме обсебени от тях , не забелязваме как си проваляме живота , неспособни да живеем пълноценно , не можем да гребем от живота с пълни шепи само защото в мислите ни е само " той " .

[tina]

Не,аз не бих сложила всички мъже под един знаемнател,защото хора всякакви.И сред жените ги има такива,но ние повече като че ли повече се замисляме и анализирваме....Знам ли,по-сложно е.Но не мога да разбера защо все попадам на такива мъже,с които е невъзможно оцеляването ни като едно цяло бе да му се невиди.Само аз си знам как и колко съм го гледала този проклет телефон,само и само да ми звънне или аз да му звънна......И какво като се чуем?!Ще му кажа колко ми липсва и колко ми липсва това последно "Сбогом",което не си дадохме,а просто остана във времето и поради някои причини и двамата не направихме нищо по въпроса да оправим положението....и какво ако го кажа?!Ще ме заболи още повече,защото от една страна му показвам колко лесно съм се предала,а от друга,защото с нищо не мога променя обстоятелствата
Не искам да ви правя съпричастни към цялата тъпа история,защото едва ли това е мястото,където трябва да говоря така,но просто имам нужда да го кажа,за да не посегна към gsm-а,че да не отежня допълнително положението Съжалявам......

[Excel]

И аз съм такава , с такъв "женски характер " . Лекувам се с " защо трябва да мисля за него , след като той не се сеща за мен . " Помага , но по-малко . Нали си го казваш чак когато се усетиш , че мислиш за него .
А при някои раздяли няма сбогом - само различни пътища .

[Olivia]

Ееее...за това правете като мене-аз съм човек който винаги показва чувствата си...няма скрито покрито-когато обичам някого не се страхувам да му го покажа!!! изливам цялата си обич в/у него,обичам го с цялото си сърце и душа и го карам да го почуства и той..
Живея за всеки миг в който сме заедно-радвам се и съм щастлива,защото знам ли..?! утре може да не сме заедно-всичко се случва...а не искам някога да съжалявам за това че не съм казала/изживяла/ нещо на/с/ някого.

Пък и има ли смисъл да крия чувства-в крайна сметка за това сме заедно да се обичаме да си го показваме,да се радваме на всеки миг прекаран заедно,да споделяме и да се обичаме,защото този миг е днес и сега!!!

Не пропускайте мига защото понякога този миг е само един

И да..това е вярно мъжете си мислят за нас като за поредното завоевание..а ние за тях като единствения"Той"..
Мъже...к'во да ги праи'ш

[jito7]

ах, Тина,Тинаа...
Твоите теми имат свойството често да ме натъжават (не те упреквам) или да ме карат да се замисля...
Случвало ми се е същото...но бях поставена в, бих казала, твърде удобни за мен обстоятелства - далеч от него, сред доста приятели и възможност за много нови познанства и контакти Така че тези хрумвания да му се обадя..ги допусках много по-рядко..но все пак се случваше...колкото и да е банално, за мен решението е в голямата ангажираност - ангажирай си мозъка, ангажирай си съзнанието, прави си много срещи, излизай често...създай си натоварена програма с един куп неща за вършене, виждай много хора (и не излизай само с най-добрата приятелка/приятел...'щото може да се окаже пагубно в случая )..нека има много разнообразие и малко време да оставаш насаме със себе си (и още по-лошото...- с телефона )
знам, че не пиша нищо ново, сигурна съм, че това и сама си го казваш, но...то винаги действа, стига само от думи да стане на дела

[tina]

Първоначално написано от Olivia

Пък и има ли смисъл да крия чувства-в крайна сметка за това сме заедно да се обичаме да си го показваме,да се радваме на всеки миг прекаран заедно,да споделяме и да се обичаме,защото този миг е днес и сега!!!
И да..това е вярно мъжете си мислят за нас като за поредното завоевание..а ние за тях като единствения"Той"..
Мъже...к'во да ги праи'ш

Права си за всичко,но ако и двамата сте обвързани доста ще се замислиш какво да правиш,за да не се разкрие,че мамата си е**о.Когато са намесени и други хора,на които държиш и не заслужават да се отнесеш така с тях,нещата се усложняват хиляди пъти,че на моменти може да поискаш да потънеш в дън земя от толкова много мислене.И хем не трябва и затова не искаш,но то като е забранено и още повече те човърка и става една.....
И само да добавя,че не всички жени мислят и търсят "Еинствения".Аз не го търся,защото няма такъв.Я гледай колко мъже има по тая земя и ако мислиш,че цял живот само един ще те обича по един и същ начин цял живот,пък и ти също,то това е много голяма заблуда.А мъжете,то при тях е повече от ясно,че нагонът е водещ,но и при тях си има изключения.Абе сложна работа са това с взаимоотношенията между мъж и жена

[marlene]

Много добре те разбирам защото съм преживяла нещо подобно. Истината е че не го потърсих отново, не защото имаше вече друга (а това беше така), а защото знаех че в момента в които му звънна вече ще съжалявам че съм го направила. Ти сама ще си решиш дали да му се обадиш. Аз просто си казах че щом веднъж не ни е провървяло значи съдбата ни дава знак че трябва да си търсим щастието другаде.