[milena127]

Да именно - съгласна съм и аз, един път се живее.
Защо си профуквате времето в игрички- кой на кого ще се обади пръв?!
И аз съм била в подобна ситуация и да ти кажа, той си се правеше на железен, пък аз си казвах каквото мисля и чувствам. И в резултат стана луд по мен- постоянно ми звънеше дори и когато не исках да го виждам
Ти си направи каквото ти се иска, пък за резултата - каквото стане.
Както вече казах- по-добре така, отколкото цял живот да се чудиш какво щеше да стане ако се беше обадила!

[The Shadow]

[Yansi]

Е ти не си ли разбрала ,че повечето мъже са такива жените сме определено много по-инциативни, което не е лошо(хем ,че ми трябваше бая време да го приема та нали те са мъже! )Според мен просто трябва да си изясниш целите и желанията към този човек и да си гониш до дупка! без да ти пука кой е първи.Иначе и аз съм губила бая време в очакване "той" да е първи, ама не и аз, сега нямам такива нерви

[The Shadow]

[Street]

Първоначално написано от дива

Защо на мъжете им е толкова лесно ? Живеят си живота , сещат се за нас като за удоволствие , а ние непрекъснато сме обсебени от тях , не забелязваме как си проваляме живота , неспособни да живеем пълноценно , не можем да гребем от живота с пълни шепи само защото в мислите ни е само " той " .

не на всички им е лесно ... но няма да ви занимавам с краткият си житейски опит ... само ще кажа , че най-лесно да забравиш някой е като срещнеш друг!

П.П. като бях малък и ей тъй от филмите и аз щях , всеки ден да съм с нова т.н. ама се обратно ставаше.

[TedyK]

товя с клин, клин избива не винаги важи. срещаш друг и непрекъснато мислите ти са за предишния.

[Yansi]

Първоначално написано от The Shadow

Хм......ясно съгласна съм ама тук става въпрос че не е от вчера а от 2 години! Все пак това си е бая време нали? И все пак малко или много на инициативната страна й писва...... А и в началото не беше така...беше обратното но....с течение на времето и заплитането на игричката се промениха а на мен ми това положение не ми харесва както има и други неща които не ми харесват, но това си е отделно.
Абе както казва една моя приятелка все има пределна граница на мазохизма, ама да видим кога ще дойде тоя предел............

Ама какво са 2 години в сравнение с безкрайността на вселената (майтапя се)Естествено ,че това не е никак малко време ,но това пък не означава ,че е достатъчно за изясняване на отношенията.Разбирам ,че и двамата сте ангажирани и това допълнително разтяга нещата във времето.Нормално е в началото нещата да не са били такива ,както е и нормално с времето да са се променили...Аз бих провела сериозен разговор с този човек, иначе ти остава да изпробваш границите на мазохизма си, ама това не е здравословно

[леля мичИ]

The Shadow, съжалявам, че си ме разбрала погрешно, но трябва да уточня - вложих огромна доза ирония във въпроса за дългогодишната връзка и "страхотният секс"....

[The Shadow]

[verita]

Мила Tina, в момента преживявам същото - една раздяла, която май никой не искаше, но трябваше. Реших да не му пиша нищо, да не се обаждам, а пръстите ми горят да напиша поне един смс, а да чуя гласа му давам всичко. НО НЯМА. При мен е битка за загубена кауза и осъзнавам, че нищо няма смисъл. Вече трети месец не ми се поглежда мъж, а той вероятно вече е започнал начисто.. И все пак знам, че и това ще мине. Няма да забравя, просто ще мине.. Не знам как стоят нещата при теб обаче, при какви обстоятелства сте се разделили, дали сте го искали, дали никой не го е искал.. Ако мислиш, че има смисъл му се обади - иначи винаги ще се питаш какво щеше да стане, ако го бях направила... Ако той ясно ти е показал, че не иска нищо с теб - недей. Това, че има друга не означава нищо. Понякога си струва човек да преглътне гордостта си - само прецени дали си струва. Аз ти стискам палци!