[tina]

Имате ли фобии?Аз имам една единствена и е някакъв панически страх,който с нищо не мога си го обесня-направо изтръпвам при мисълта,че трябва да пресека голяма с много натоварен трафик улица,на която липсва светофар Обикновено при такива случаи мога да си седя с часове на едно място,за да изчакам да изчезне и последната кола на хоризонта или пък изчаквам някой да се появи и без да знае пресичам с него - когато той тръгва,тръгвам и аз,като разчитам на неговото оглеждане иначе смелост за такова нещо няма да ми стигне и няма да помръдна А когато съм в колата зад волана такива паники изобщо отсъстват от съзнанието ми 8)
Кажете сега вие нещо или съм единствена с такива странни страхове,идващи от нищото

[verita]

Оф, моята най-голяма фобия е, че не съм заключила и съм излязла. Или съм забравила електроуред включен. Просто изтръпвам! И по няколко пъти се връщам да проверявам вратите, толкова е ужасно. И така ме хваща яд на себе си после..

[jito7]

имам същата фобия,но някак съм я понамалила..случва се и сама да успея да пресека
иначе имам страх от всички природни стихии - бури, светкавици, гръмотевици, вода...само от огън не се страхувам, не само не се страхувам, а даже много обичам да си играя с огъня
имам разни конкретни ужасяващи фобии...като филм на ужасите - например, че като се прибирам късно нощем, отваряйки асансьора, ще видя вътре накълцан труп...психарско, но...така е

[verita]

Ооо, сетих се, че имам клаустрофобия. Преди не можех да влизам в асансьор - представях си как засядам, или падам, разни ръце се показват и се опитват да ме сграбчат, тока спира и никой не ме чува.. Накрая асансьора пропада и смазва някой в шахтата Бляк, ужас... Но като заживях на 13 етаж в студентството и..нямаше как, мина ми..
Обаче все още имам страх от солариуми - че някой ще влезе и ще ме затисне, а аз ще се опека жива... Бррр, а не гледам ужаси

[lori]

Ей как уцели! И аз много много трудно минавам ако липсва подлез или съм сама... Ужас направо! Стоя си, оглеждам се хубаво, решавам, че още е рано и така дълго време... Имам страх от асансьори, а пък в прозрачни направо полудявам... Височините също - все си представям как падам и се размазвам. Когато вървя сама, независимо дали е тъмно или светло, непрекъснато имам усещането, че някой върви след мен и ме преследва нарочно... И гръмотевици също...

[Magikka]

тази тема малко заприлича на тази със странностите ...където всеки си каза дали го е страх от тъмното, от отворени и затворени врати и т.н.......

[lori]

Наистина си прилича, но тук е за страховете.

[Chujdata]

БУБОЛЕЧКИ - ужас

[jito7]

като бях малка и гледах туин пийкс, през цялото време имах чувството, че ме преследва нещо и се страхувах и от сянката си даже

[Magikka]

е да така си е...едно е да те е страх от тъмно и тожа да е странност, а съвсеееееееееем друго когато наистина те е страх от тъмно (тук вече говорим за фобии)....шегувам се...някой да не реши, че се заяждам....
Мен ме е страх от тъмно и може да се каже, че по едно време имах фобия от кучета, а пък тесните затворени помещения ме подтискат. Като малка като играехме на криеница и като се скриех под леглото след 10 сек. полудявах и изках да изляза...