[alexis_amore]

Първоначално написано от anastacia

а аз изпитвам панически страх от оси.

ооо, и аз...как забравих..аз на всичкото отгоре съм алергична към тях, може би и затова така се страхувам...

[karine]

Аз изпитвам ужас, когато вляза в морето и някой ми се нахвърли да ми потапя главата във водата , направо откачам, започвам да крещя, абе все едно не съм аз и мен ме е страх от буболечки, като усетя, че нещо ме лази и полудявам абе луда работааа

адски ме е страх от катастрофи. поради тази причина и не карам кола, въпреки че от 11 години имам книжка

[karine]

Първоначално написано от bimbi

адски ме е страх от катастрофи. поради тази причина и не карам кола, въпреки че от 11 години имам книжка

Ооо това ме подсеща, че мен ме е страх от изпреварванията и завоите, особено, когато изпреварваме камиони , настръхват ми косите

[Gals]

и мен ме е страх от буболечки

[neli4ka]

Мен ме е страх от бубулечки,пчели,оси.Напосл� �дък ме е страх и от високо.Скоро бях пак на нещо,като луна парк и имаше неква машинария 65 метра,която се върти и обръща с страшна скорост.Щеше да ми се пръсне сърцето.

[леля мичИ]

И аз напоследък голямо шубе съм станала... преди бях първа по влакчета, пързалки, кули, джетове сега съм много заспала...
Това лято ходих на новия аквапарк до Несебър и като видях сина ми как без да ме пита се нареди на най-страшната пързалка, пък се и пусна само дето не припаднах.... Миналата година в Софияленд се качих с него на кулата и тя се развали... и както си бяхме горе заседнали той ми вика: "мамо искам да слизам" ...
После се качихме на една съседна люлка дето те върти във всички посоки и през цялото време си представях как ще се отвори точно когато сме с лицето надолу.....а съм се качвала на много по-страшни, когато съм била без него.

Другите майки да кажат- станахте ли по-страхливи след като имате дечица..?

[Slyn4islava]

Аз си излекувах клаустрофобията като се гмурнах на 10 метра и въздуха ми свърши на всичкото отгоре Иначе от време на време ме удря съчмата и аз мразя да съм болна и до скоро ме беше страх от болести. Между другото съм забелязала, че когато съм под стрес страховете ми са доста по-силни, сякаш психиката ми отслабва от стреса.

[Yansi]

Първоначално написано от Slyn4islava

Между другото съм забелязала, че когато съм под стрес страховете ми са доста по-силни, сякаш психиката ми отслабва от стреса.

Това и аз го забелязах.Известно време докато бях под ужасен стрес ме бяха обхванали всякакви фобии.Беше ме страх да излизам сама, започнах да страхувам от улични кучета, а преди толко ги обичах, спрях да карам кола защото все имах чувството ,че ще катастрофирам, страхувах се и докато ме возят, абе ужас
Когато ми премина стреса всичките тия небивали страхове изчезнаха и сега пак съм си безстрашна като преди и нямам нито една фобия
Странно нещо е човешката психика...

[Slyn4islava]

Странно нещо е човешката психика...[/quote]
Вярно е, много. Не знам до къде може да стигне човек в мъката и страха си. Когато почина баща ми, а после и майка ми, направо се побърках, мислех, че ще полудея, ще ми избият съчмите на някъде и ще прекарам живота си в лудница. Ама сега, две години след това съм много, много по-добре. Между другото за първи път споменавам някъде публично, че съм загубила майка си и баща си. Тогава такива фобии ме бяха нападнали, то си беше това жива депресия. Оправих се, ама....