[Caroline-Caro]

Грях ли е?

Грях ли е да те обичам,както искам,
нощ недосънувана в очакване,
тръпнеща в зората ми пречистена,
сгушена в мечтание изплакано.

Грях ли е в любов да бъдем себе си,
в мигове от страст опиянени,
вкусили от близостта на времето,
в огън от екстаз опожарени.

Грях ли е до болка да се впиваме,
вкопчени от плътската наслада,
слети във единност да заспиваме,
грях ли е, за мен да бъдеш клада?

Грях ли е в нощта ми да си крепост,
бранеща съдбата ми горчива,
песен недопята за сърцето,
грях ли е... със мен да си щастлива.

Петко Илиев

[ЛИСКУ]

По време на Отечествената война в бой бил убит червеноармеецът Александър Зайцев. Негов приятел намерил в джоба на гимнастьорката му стихотворение, написано в навечерието на боя.

Послушай, Боже, нито веднъж в живота си
Не съм говорил с Теб, но днес
Ми се иска да Те приветствам.
Ти знаеш, от дете винаги са ми говорили,
че Теб те няма и аз глупакът вярвах.

Аз никога не съзерцавах творенията Ти.
И ето тази нощ аз гледах
небето звездно над мен.
Изведнъж разбрах, любувайки се на блещукането им,
колко жестока може да бъде лъжата.

Не зная, Боже, ще ми подадеш ли ръка?
Но аз ще Ти кажа и Ти ще ме разбереш.
Не е ли странно, че сред най-ужасния ад
изведнъж ми се откри светлината и аз Те съзрях?
А освен това аз нямам какво да кажа.

Искам още да кажа, че както знаеш
битката ще бъде зла;
навярно през нощта ще почукам при Теб.
И ето, макар до сега да не бях Твой приятел.
ще ми позволиш ли да вляза, когато дойда?

Но струва ми се, аз плача. Боже мой,
Ти виждаш какво се случи с мен,
какво прозрях днес?
Прощавай, Боже мой! Отивам и едва ли ще се върна.
Колко странно, че сега от смъртта не се боя.

[mirella_79]

Първоначално написано от e_lucky

Аз никога не съзерцавах творенията Ти.
И ето тази нощ аз гледах
небето звездно над мен.
Изведнъж разбрах, любувайки се на блещукането им,
колко жестока може да бъде лъжата.

Лъжа,колко неприятности биха си спестили хората,ако не прибягваха до нея.Според мен всяка лъжа е жестока,независимо от размера и,няма благородна лъжа,има лъжа,която се разкрива постепенно във времето,но пак си е лъжа,дори и казана за ,,благородна" кауза.А за тази лъжа,за която се говори в конкретния случай,мисля си,че доста от хората са лъгани по този начин,но винаги идва един момент,в който се оповаваме на Бога,добре поне,че той е милостив,защото хората не са.

[Nike_13]

Първоначално написано от not_sweety

Нали? Не толкова житейски брутално, като Камелия Кондова, например. Или Геолина Стефанова. Но силно.
И много ми се искаше- да разбера що за човек е... Доста се учудих, когато се свързах с нея, и разбрах, че е лекар. Защото, при тях... има едно притръпване. Към чувствеността. Притъпяване. Студенина, дистанцираност. Нужно им е- за да запазят себе си, в работата си. А Марияна... пише. Силно.

Това е интересно, наистина лекарите са ...брутални, но си прав - така запазват себе си. Винаги съм се чудила що за хора са....изобщо са ли..
Очевидно при нея човешкото е толкова силно, че няма как да го подтисне и има нужда да му даде живот....
по-много пряк начин е изразила липсата и неосъществеността и
така освобождава собствената си душа от тежестта на несподеленото и непреживяното, копнежа по него.

[ЛИСКУ]

Първоначално написано от mirella_79

Лъжа,колко неприятности биха си спестили хората,ако не прибягваха до нея.Според мен всяка лъжа е жестока,независимо от размера и,няма благородна лъжа,има лъжа,която се разкрива постепенно във времето,но пак си е лъжа,дори и казана за ,,благородна" кауза.А за тази лъжа,за която се говори в конкретния случай,мисля си,че доста от хората са лъгани по този начин,но винаги идва един момент,в който се оповаваме на Бога,добре поне,че той е милостив,защото хората не са.

Благодаря ти, Мирел! Оценила си стихчето!

[not_sweety]

Милост ли? Проклятие е, Боже,
че след любовта оставаш жива...
(Камелия Кондова)

Къде си моя първа обич?
Разпръсна ни света голям!
А беше време...Даже в гроба
не исках да отида сам.
Не исках да съм сам без тебе.
Не искаше и ти - сама.
За двамата ни бе потребен
един живот. Една земя
под нас или над нас да бъде.
Ала животът се мени.
Земята се върти и пъди
прашинките на две страни.
Земята се върти. Пилее
листа и птици, сняг и прах...
Върти се тя и те - със нея!
И те - със нея, ние - с тях!
До вчера влюбени и вечни,
днес - аз самичък, ти - сама.
Като два полюса далечни,
два края на една земя.
И двете точки на кълбото
се гонят всеки миг и час.
А колко други във живота
се гонят също като нас!
И как безкрайно се пътува
по паралела "Аз и Ти"...
Затуй откакто свят светува
кълбото земно се върти.

Дамян Дамянов

[raptor]

Не се разплаквай никога пред оня,
притиснал хитро
твоите гърди.

Обидата е падане от коня.
Но падането нещо ще роди.

И ти ще разбереш
мъжа на риска.

За този мъж и камъкът е плод.

Той няма с чаша вино да те плисне.
Той може да те плисне със живот.

Живот, за който ти не подозираш
и още яздиш
древните скопци.

…А в мрака продължава да напира
страстта на отчуждените жребци


Петко Братинов

[mirella_79]

Първоначално написано от e_lucky

Благодаря ти, Мирел! Оценила си стихчето!

[Gossow]

Писмо до Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

Златина Пенева Великова (елверита)

[Caroline-Caro]

Прегръщам те с Любов!

Прегръщам те! С любов!
Друго нямам... само тя е.
Понякога е тъй страхлива,
а вчера бе изплашена до студ...
Копнееща за милувка нежна,
за топла дума и надежда...
Сгушена е там в сърцето,
по-тиха е от тишината,
но гласа й чуваш само ти,
търсещ те във тъмнината.
Само тя е... тайна й е ориста,
а иска да се извиси над суетата,
буря разразява във душата
с надеждата за свобода...
С невинен лъч надежда се залъгва,
сърцето трепка и вълнува,
иска лудо пак да те целува,
да ти се отдава във забрава...
Сега разхожда се сама,
боса, гола и страхлива,
прегърни я с топлина,
вземи я с теб в деня напред...
Иска тя да бъде твоя,
и силна ще е във деня,
когато сгуши се във теб,
в безвремието и във безкрая...
Ще разцъфти и ухае тя до теб,
по-свежа и от роза във роса,
ако й смениш ти ориста
и я приемеш във сърцето твое...

Друго нямам... само тя

Аmazonka