[Allure_]

комарджии сме всички - Чарлз Буковски



понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
като си спомниш колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, правиш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си така или иначе,
обличаш си дрехите за улицата, храниш котките, донасяш
вестника на ужаса, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж.

на магистралата си и се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и напред към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и получаваш Моцарт, което е нещо и ти някак си
ще се справиш с бавните дни и заетите дни и скучните
дни и омразните дни и редките дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
всички ние така си приличаме и сме така различни.

намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по твоите кости и
излиза през обувките.

беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофираме по пътя
и залагаме на новия ден.

[chokladkaka]

Да четеш въпросителни

Кортасар

Видя ли,
наистина видя ли
снега, звездите, красотата с котешки стъпки
Докосна ли,
наистина докосна ли
чинията, хляба, лицето на мъжа, когото толкова обичаш
Изживя ли
като насрещен удар
мига, мъката, падението, бягството
Узна ли,
узна ли с всяка пора на кожата,
че твоите очи, твоите ръце, твоя пол, твоето нежно сърце
нужно бе да ги изхвърлиш
нужно бе да ги изплачеш
нужно бе да ги измислиш отначало

Доброто дете

Кортасар

Няма да се случи да развържа обувки и градът да ми гризе
ходилата,
няма да се напия под някой мост, нито ще допусна грешка
в поведението.
Приемам тази съдба на изгладени ризи,
пристигам точен пред киното, отстъпвам място на госпожите.
Продължителното объркване на сетивата не е за мен, обречения
на пастата за зъби и меките хавлии. Ваксинирам се.
Но гледай що за нещастен любовник съм, неспособен да скоча
дори във фонтан
и да ти донеса червена рибка сред яростта на бавачки и полицаи.

[Allure_]

"На части"
Мария П. Василева


И все пак не ми се вярва
ябълката да е грях
нали, адам?
сбутай символите под леглото си
аз предпочитам да отхапя

след два часа и половина
всеки стига до своя извод
че му се спи
че има работа утре
че филмът отдавна е свършил за жалост
че никой не се наема да затвори и така нататък

странно малко момиченце
не тръгвай по тази пътека
там под дърветата няма сенки няма
чака те нечий сън
в когото не играеш главна роля

сухото лято плаши птиците
стават прекалено сини сини в своята треска
и гърлата са прекалено
отказали се за да пеят
а крилата – слаби за лекото тяло
какво по-красиво
от малък труп

много монотонно
премерено като часовник
всяка капка се запътва към мечтания океан
където ще я посрещне
само и единствено
чувството за нищожност

къде останах аз
не се крия под маси шкафове столове мебели
в сандъка са играчките
навън само джуджета
чезнат зад ъгъла
не съм тяхната снежанка
но май си нямам друго място

казват ми да пиша
добре защо пак сте недоволни
всяка дума против е забиване
на игла в определена точка
не особено далеч
от пеперуда в рамка
на показ

така искам само
веднъж
наистина да имам време
в ръцете си
да си играя с него
да му обещавам че ще го използвам
да го въртя да му се радвам
като малко дете
и след определено време
отегчено да го пусна
не го наричам губене

едната ръка отговаря на другата
здравей как си
пита
какво правиш
водят ме пак някъде
мръзна
пляскам после ме топлят с дъх
зимно безделие
както обичам да казвам

свърши и тази кана вино
виночерпецът заспа някъде
под колоните с бръшлян
сънува наивните детски сцени
играта с топка гонене и песни
май не му писна
да се опитва да има нещо за себе си

последни думи преди да
видя мечето топлото
убежище възглавница одеало
преди да поискам
да нямах часовник които
да ме лишава от всичко това

[natalei]

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре.

* * *

Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

* * *

Ако идваш наесен -
лятото ще отстраня -
с усмивка и с досада -
както се пъди муха.

Ако след година дойдеш -
месеците наред
ще навия на кълбета
в моето чекмедже.

Ако векове те чакам -
с пръсти ще ги броя -
докато паднат пръстите -
на голата земя.

Ако съм докрай сигурна,
че ще те видя отвъд -
бих захвърлила живота си -
като люспа на път.

Но без да разбирам времето,
то ме боде - със бяс -
една оса прокълната- сама се жиля аз.

Емили Дикенсън

[misheto7]

Давид Овадия-Аз вярвам в мълчаливата любов

[3y3ka]

Първоначално написано от rokoko

Съвместен труд - автори ВАЛЕТО и РОкОкО


ПОетесата и комарът

- И нещо в този късен час ми стана,
не ми се лега на дивана.

- Не легай че ша се успиш
и комарите ще нагостиш!

- Щом Райда вече не помага
дали със нещо аз да се намажа.

- Освен скафандър да наденеш
и под юргана ти да легнеш.

- Ам че в собствен сос ще се сваря,
Майко мила , каква е таз съдба!!!!!!!

- Нечовешки зла е таз съдба
щом оставяш ти комара без храна

- Ах , комаре , да ме хапеш ти се спри!!!!
Че кръвчица не остана, всичката ми ти изпи!!!

И комарчето на моторетката се метна
и в посока неизвестна полетя
и тъй остана без храна горкия
освен да жули гроздова ракия
и на мотора - с вятъра в косите
без каска, и с мухи в зъбите

Много забавно се е получило! Добър тандем сте!

[DWP]

Кръст
Миряна Башева

Вървял ли си из улиците нощем,
по-стъпкан и от уличната прах,
по-мъртъв
от добре изтлели мощи?
А аз вървях.

Седял ли си над бялата хартия,
по-бяла от лицето на монах,
по-страшна
от потънала гемия?
А аз седях.

Разбирал ли си колко си излишен,
по-жалък от напразно сторен грях,
по-скучен
от това четиристишие?
А аз разбрах.

Живял ли си единствено с перото
любовник, брат, тиранин и аллах,
зачеркнало и хляба, и леглото?
Така живях.

[Mirami]

За ТЕБ, дано да не срещаш вече печатни грешки

Приятелите винаги остават
Димитър Ценов

Приятелите със черти познати
не носят на ревера си емблема.
Откриваме ги само по душата,
опора щом ни дават без да вземат.

За себе си мълчат, но ни изслушват,
разделят наш'те грижи, свойте ризи.
Приятелството не е бар задушен,
във който хора влизат и излизат.

Приятелите ни без думи казват
и всички провинения прощават.
Отиват си любови и омрази,
приятелите винаги остават.

Те не ценят по титли и услуги,
а внасят ред в душите ни човешки.
Останалите са в графа „и други”
като допуснати печатни грешки.

[DWP]

[natalei]

Много хубаво!