[ЛИСКУ]

Предполагам всеки от вас се е сблъсквал по някакъв начин със смъртта. Предусещане за смърт от тежка болест на близък или дори самата загуба на близък.
Провокира ли този сблъсък нещо у вас? Замислихте ли се повече за живота си? Какво става след смъртта? Просто изчезваш? Или вярвате, че все пак има живот и отвъд обвивката на човешкото тяло?
Тук религиите са единни, че живот след смъртта има, но са много различни в обяснението му.
Аз също имам твърдо убеждение, но няма да го споделям, защото ще се изтълкува като "обремененост" от религията.
Убедена съм обаче, че хората просто не мислят достатъчно за смъртта и последствията от живота си, иначе биха живяли по-различно.
Та..какъв беше вашият сблъсък със смъртта и какво промени това у вас?

Забравих да спомена, че лично аз едва след смъртта на много близък човек се замислих истински за тези неща и това предизвика необратим поврат в мирогледа ми.
Темата е тежка - да се включват само тези, които наистина се замислят сериозно по въпроса и имат нагласа и настроение за това. Въпреки че е лято...

[LUCKY Dancing Queen]

Ако ФР не си смъкне директорията на лихвите, еврото ще продължи да фърчи на ненормално високи стойности. От друга страна, петролните запаси на Саудитска Арабия не са за 100, нито 50, ами само за има няма 20г. Енергийната криза е неизбежна.

[ЛИСКУ]

Ей!

[Мариса]

Била съм няколко пъти на косъм от нея и се научих да живея по-качествено и да ценя всеки един миг,който ми се дава.Животът наистина ти минава като на лента за отрицателно време.Не съм губила близък човек все още,но докато бях в Шотландия сестра ми беше много близко до смърта,на милиметър от нея....всичко стана толкова бързо за секунди,в целия си шок исках да изкрещя,но паниката ме беше завладяла.Сякаш в гърлото ми беше заседнало нещо адски тежко и гъг не можех да кажа за няколко секунди.Никога няма да забравя този ден,веднага след това едва не се разревах от щастие,че беше жива и в цялото си вцепенение ме гледаше ококорена,че всичко е свършило толкова бързо.Същият този период не я изпусках от поглед,беше ме страх,че ако се обърна ще я изгубя завинаги.
Не вярвам в живот след смърта и нищо не е в състояние да ме накара да повярвам!

[Нелка]

За пръв път се сблъсках със смъртта, когато бях на 8, и баба ми, която ме отгледа, получи инсулт. Много се молих на Бог да се оправи, но тя почина, и тогава в малкото ми недоразвито мозъче се загнезди плевел "Бог не съществува".
.............

[LUCKY Dancing Queen]

Нелс, не ти отива да пишеш в нивото на Бомби(същата сякаш каза в последното изречение на по-горния си "тъпа съм и държа до край да остана такава"). Абе ей!! Вие Авторът на космоса за келнер ли го взимате,бе!?!?' Чаках го, чаках го, па му теглих една майна"... Осъзнавате ли кви ги мляскате?! Сестричката болна, па бабката и тя,па взе че умря,па аз па що да вярвам тогава...Лъки, я почни ти малко да ги осветляваш, че се дразня като им чета плитките дихания!

[mishelle1607]

Изгубих баща си,когато бях на 13год.Просто позвънях на вратата...и никой не ми отвори.Влязох и изпитах първият си ужас в живота,вместо да ме посрещне и да ме прегърне,той лежеше паднал на земята.Тогава усетих студенината и втвърденото тяло....трябваше ми около час да осъзная точно какво се случва......отказвах да приема,че трупът,който се опитвах да прегърна,е баща ми....Непрекъснато изживявах момента като някакъв кошмар и исках да се събудя.....Дълго време не отидох на училище,не можех да си представя,че ще поглеждат към мен като към сирак,като към нещастно дете,видяло смъртта.....страхувах се да се появя,защото знаех,че съучениците ми няма да могат да скрият нездравото си любопитство.(все пак бяхме едни деца)
Излишно е да пиша,че това остави отпечатък в живота ми завинаги.Постепенно свикнах с мисълта,че никога няма да имам бащината подкрепа.......Случва се да усещам понякога присъствието му по някакъв странен начин...понякога го сънувам....Когато бях детенцето на 13год.,след тази трагедия в живота ми,аз се затворих в себе си,осъзнавах,че съм различна...
Тежък беше моментът и на завършването на абитуриентския ми бал,когато всички бяха придружени от двамата си родители,а до мен беше само майка....
Постепенно,колкото и банално да ви звучи,колкото и абсурдно да ви се стори,аз СВИКНАХ....
Тази моя травма в детството ми се отрази на взимоотношенията с мъжете.Във всеки търся опора,сигурност и зрялост.Това е лесно обяснимо от гледна точка на психологията )И още нещо-винаги са ме привличали по-зрелите и малко по-възрастните мъже от мен-и това е изцяло свързано със загубата на баща ми.Осъзнала съм го.
Вторият трагичен сблъсък беше при моя племенник.На 7 години се установи карцином на щитов.жлеза-никой от лекарите до последно не допускаше дигнозата "рак".Но......съдбата реши друго-2 години борба,усложнения след двете операции и накрая си отиде в мъки пред очите на родителите си-почина от тежка дихателна недостатъчност,задуши се.Той беше нашето ангелче.И до ден днешен къщата на братовчедите ми е осеяна с неговите снимки,а от тях ни гледат най-невините и чисти сини очи....

[Нелка]

Тоз пък!
Не се е родил още човека, който ще ме нарече тъпа и аз ще му остана длъжна!

А ти толкова ли си ПРОСТ, че не осъзна, че съм била на 8 когато съм го помислила? Къде съм написала, че още го мисля? На едно 8 годишно лапе колко му трябва да му се разпадне света изведнъж? Примерно - да умре човека, който го е отгледал.
Не ми излизай само с простотията, че скръбта може да се степенува, защото тогава ти ще си кухата лейка! Говори с психолог, ще ти обясни, че при някой хора скръбта от загубата на домашен любимец е близка по размер с тази от загубата на родител. И в тоа няма нищо нереално - всички изживяваме стреса, шока, тъгата с различен интензитет.

Дезиро, моля те, поправи се, защото ти ми падаш в очите!

[LUCKY Dancing Queen]

Поправям се. Четох от телефона си, па с другата ръка управлявах волана... Ок, сега ми е ясно. Извинявам се.

[Нелка]

Първоначално написано от Desiro Night

Поправям се. Четох от телефона си, па с другата ръка управлявах волана... Ок, сега ми е ясно. Извинявам се.

Еййй! Чест ти прави!