[SypheRrr]

Като прочетох това мнение:

Пристигам в същата секунда, в която и мотрисата. На спирката са същите хора, които и вчера и утре. Качвам се и сядам на една определена седалка - на която бях и вчера и утре. Другите хора също...

... се сетих че имаше един такъв период в който и аз излизах по едно и също време срещах едни и същи хора, даже с едно момиче се разминавахме по пътя почти на едно и също място всеки ден. Та често ли ви се случва да виждате едни и същи "непознати" по улиците или в автобусите? Случвало ли ви се е да се запознаете и опознаете с тези хора, с които единственото общо нещо, което имате е времето по което излизате ?

[Fiore]

Когато учех в старото си училище и аз имах един такъв период и се чудех какво става,но просто де да знам съдба,навик или каквото е там,но не ми се е случвало да се запозная с хора с които съм се разминавала и да ги опозная....

[Street]

и аз най-вече като ходех на училище по едно и също време се срещах с няколко човека най-забавно ми беше едно момче към 23-25 годишен всяка сутрин когато бях на училище тичаше по една улица с костюм, по едно и също време винаги закъсняваше когато минавах аз

[stivn]

най-често ми се случва това някой непознати ей така 2-3 дена да се виждаме по спирката или да минавам секи ден покрай тях ... и един път се пробвах да ударя един лаф в автобуса с една седнала до мен за 3-4 пореден ден и тя се напрай оттогава си мълча ко ще и да ми кажат че ще ме грамнат ако не проговоря ;(

[milena127]

И аз съм срещала едни и същи хора, отивайки на работа. Две момчета, които ми бяха барометър дали закъснявам
Ако ги срещна преди определена пряка значи положението е зле и трябва да тичам за офиса

[NatalyTake]

От 10 години ходя на работа по един и същ маршрут и срещам едни и същи хора. Някъде към втората година се осмелих да заговоря една жена, с която всяка вечер на връщане от работа се засичахме на едно и също място, он в онзи момент тя беше закъсняла, според моя часовник, и щяхме и двете да изпуснем влака. От тогава станахме приятелки и мога да кажа, че тя сега е най-добрата ми приятелка. Запознахме се без да имаме общ бизнес или интереси, просто ей така-за да не изпуснем влака. Има някои, с които си удряме по един лаф, но с никого не съм се сближила толкоав много, както с нея. Една от жените, с които пътувам изчезна за половин година и скоро пак започна да пътува-обаче се оказа, че лявата й ръка е изкуствена. Толкова се шашанах, като го забелязах и тогава си казах, че всеки от нас е една вселена, отделна съдба и лични страдания. Сега никога не гледам на хората, с които пътувам на работа, като "мебели" или "борчета", а се опитвам да си представя, кой какво "носи" в себе си. Понякога ми се е случвало, каот видя, че някой се усмихва да предполагам, какво може да му се е случило толкова рано, и защо е толкова щастлив.

[Pepes]

По пътя за работа имам около 20 минути път пеша и винаги оглеждам хората около мен - на спирката също си имам познати физиономии с които си сверявам часовника. Винаги ми е смешно, когато засека тези хора на други случайни места, определено се знаем по физиономии, но никой не се осмелява да заговори другия.

[last night]

да, и на мен ми се случваше като ходех на училище. срещах един "батко" който бешее много готин и всеки път по едно и също време си разменяхме по 1 поглед сега като ходя на работа пак всеки ден срешам едни и същи хора по спирката

[Mena]

Един от приятните ми мигове всяка сутрин е да срещам 2 жени, които си разхождат кученцата по едно и също време, усмихваме се отдалече, помахваме си, пожелаваме си "хубав ден" и тези дребни неща ми носят такова удоволствие.