[Armand]

Първоначално написано от ледено_sЪrце

И мен ме разсмя Никак не си представям такава огнена мацка в подобна ситуация

[Мариса]

Първоначално написано от Armand

имам един котарак само,хахаха

[Armand]

ее имаш ли =)) добро начало значи =)))))

аз чесно казано не обичам много животните, така че не съм мноо компетентен в тва отношение =)))

знам че гонят некви дзивотни, мъкнат ти ги в дома, иначе са безполезни, само се хранят и досаждат =)))

[unusual]

Хаха, и аз имам коте и изключително безполезен тип. Яде като за 3, спи по цял ден и дори не обича да го галят.

По темата - аз доста често се влияя от чувствата, поне в любовта е така. Но истината е, че трябва да има баланс. Имам приятелка, която каквото и да изпитва не се поддава на чувствата си, супер религиозна е и разума в нея постоянно говори. Истината е, че е и леко нещастна - постоянно се пита какво е щяло да бъде, какво е щяло да стане. Разказва историите с предположения и това я измъчва. Затова, според мен, е хубаво от време на време да се поддаваш на чувствата си дори да усещаш че може да сбъркаш.

[Serpentina^]

Първоначално написано от Danito:)

До скоро определено слушах разума и в един момент си казах изтървам какви ли не неща само защото главно слушам него.И реших да си слушам сърцето,чувствата,и сега се оказах тъжна и наранена,поддавайки се на чувствата си.Така че лично за мен може би трябва да слушам по малко и от двете

И при мен така се получава

[heavenkata]

Добре премислени чувства =)

[mmmmmmm]

Първоначално написано от Serpentina^

И при мен така се получава

И при мен така се получи. Винаги съм се съобразявала с някой и нещо, все съм слушала разума си и съм се лишавала от много нови емоции и преживявания, а сега като се отдадох на емоциите и чувствата, на първичното, се оказах сама, наранена и без достойнство (поне така се чувствам). Емоциите, не чувствата, ми замъгляват съзнанието, пречат ми да мисля и да действам трезво, умопомрачават ме. Затова мисля, че човек трябва да слуша разума си, за да не съжалява после за нещата, извършени под въздействието на емоциите

[vegal]

аз напоследък се ръководя от интуицията и забелязах ,че това ме предпазва от сърдечни страдания,например когато интуицията ми подсказва ,че даден мъж не е за мен и се откажа от него преди да съм го заобичала,после виждам недостатъците му за които съм била сляпа в началото,не знам дали е правилно или не но вече няколко пъти се предпазих от сълзите и тръшкането после

[igtigt]

Първоначално написано от Mischa

И при мен така се получи. Винаги съм се съобразявала с някой и нещо, все съм слушала разума си и съм се лишавала от много нови емоции и преживявания, а сега като се отдадох на емоциите и чувствата, на първичното, се оказах сама, наранена и без достойнство (поне така се чувствам). Емоциите, не чувствата, ми замъгляват съзнанието, пречат ми да мисля и да действам трезво, умопомрачават ме. Затова мисля, че човек трябва да слуша разума си, за да не съжалява после за нещата, извършени под въздействието на емоциите

вие давате ли си сметка какво наричате разум и чувства ... ако смея да запитам ... ... или само си търсите оправдание за обмислени или необмислени действия

[Ваньо]

Чувствата се дефинират чрез разума.
Няма нищо неразумно в това да чувстваш. А, за да следваш чувствата си...нужен ти е разум.
Само с чувства не се стига до никъде, нито пък само с разум. Това не е алтернативна двойка.

Но давам предимство на разума. По-често ми влиза в употреба.