За или против даряването на органи след смъртта?

Solver · #**111** 8th July 2008, 18:38

Еми да, аз казах същото, но говоря за граматиката, която някои хора упорито се опитват да заличат някак си от правилата в българския език

В смисъл да, забавно е някой да твърди такива работи, но си има граматични правила. Аз мога многу ръботи грешну ги да напиша и ша разбирете тях мисля аз ну си пак пръвила некви си има у изика :P Ако погледнете граматичен тест (въпросчета с отговори), повечето ще ви се струват правилни, сигурно всичките, ще разбирате смисъла на всичките отговори, но само един ще бъде верен.
По темата, в България този въпрос май звучи странно, тъй като трудно може да се намери здрав черен или бял дроб най-малкото

Може би здравите органи се ограничават с броя потребители в този форум. Тъй като сегашните деца започват да пият и пушат от 10-12 годишна възраст, ако дойде момент на 30 години при злополука да станат донори, едва ли ще бъдат нужни някому. Вижте за бъбреците вече става друг въпрос, от толко бира сигурно имаме най-чистите бъбреци в Европа

{Boni} · #**112** 8th July 2008, 19:33

Малко

, но последният пост ми напомни за един виц:
В САЩ на 21 тепърва започват да пият, докато в България на тази възраст вече зарязват алкохола и стават сериозни хора

... а дано е вярно последното.

Мария Василева · #**113** 9th July 2008, 13:03

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

Цитирай:

Първоначално написано от secretk

По въпросa, За съм , когaто уредaт процедурaтa, правят си изследвaниятa кaто хорaтa и ги дaвaт, нa този който е пръв в списъкa, a не този, който е дaл повече пaри.

Ми то тези неща с подкупите стават, защото няма достатъчно дарители.
Омагьосан кръг....

всащност, не смятам така, чее омагьосан кръг. Няма добра разяснителна кампания, няма и ясни гаранции за некомерсиално използване на органите.

Иначе, ако проследим само тази тема тук във форума, че то по-големия процент съфорумци са готови на драго сърце да дарят. не е представителна извадка, но все пак е показател.
Аз също не възнамерявам да правя нещо с органите си след като умра, но не ми се иска това да става по-рано заради самите тях..

Мария Василева · #**114** 9th October 2008, 14:24

без думи съм:

Французин оживя по време на аутопсия

жоро66 · #**115** 9th October 2008, 15:00

Не съм чел цялата тема, дано не повторя някой и да ви оттегча.
Имаше един филм в който детето почина и дариха очите му на друго дете. То стана като жива икона за съкрушените родители. Очите които ги гледаха, бяха очите.....жива частица от тяхното собствено дете.

Пречупвайки този сюжет през призмата на собствения ми живот, съм сигурен, че ако нещо се случи (бог да пази), нещо със детето ми, нито за миг не бих се колебал да имам възможноста да чуя как бие сърцето му, в чуждото (то май вече няма да е чуждо) тяло на някой на когото си дал отговорност да го носи и да живее. Някой, който те интересува и когото не си познавал, но си повече от роднина с него. Да не говорим за дареното щастие, следствие на нещастието. Велик е този, който може да вземе едно такова решение!
Принципно съм за - органите ми да бъдат дарени, ако с този стрес, напрежение и заседнал начин на живот, някой орган, изобщо става вече за нещо!

Бобето · #**116** 9th October 2008, 15:04

Цитирай:

Първоначално написано от жоро66

Не съм чел цялата тема, дано не повторя някой и да ви оттегча.
Имаше един филм в който детето почина и дариха очите му на друго дете. То стана като жива икона за съкрушените родители. Очите които ги гледаха, бяха очите.....жива частица от тяхното собствено дете.

Пречупвайки този сюжет през призмата на собствения ми живот, съм сигурен, че ако нещо се случи (бог да пази), нещо със детето ми, нито за миг не бих се колебал да имам възможноста да чуя как бие сърцето му, в чуждото (то май вече няма да е чуждо) тяло на някой на когото си дал отговорност да го носи и да живее. Някой, който те интересува и когото не си познавал, но си повече от роднина с него. Да не говорим за дареното щастие, следствие на нещастието. Велик е този, който може да вземе едно такова решение!
Принципно съм за - органите ми да бъдат дарени, ако с този стрес, напрежение и заседнал начин на живот, някой орган, изобщо става вече за нещо!

Съгласна съм на 100% с мението ти.

peach · #**117** 9th October 2008, 15:36

Ivanin прави ми впечатление че си доста сприхав и дребнав човек!

По темата-50 на 50 съм ,все още не съм преценила дали съм за имайки в предвид минусите. Но ако човек е обречен , защо да не помогне на други!

lady85 · #**118** 9th October 2008, 16:06

Цитирай:

Първоначално написано от жоро66

Не съм чел цялата тема, дано не повторя някой и да ви оттегча.
Имаше един филм в който детето почина и дариха очите му на друго дете. То стана като жива икона за съкрушените родители. Очите които ги гледаха, бяха очите.....жива частица от тяхното собствено дете.

Пречупвайки този сюжет през призмата на собствения ми живот, съм сигурен, че ако нещо се случи (бог да пази), нещо със детето ми, нито за миг не бих се колебал да имам възможноста да чуя как бие сърцето му, в чуждото (то май вече няма да е чуждо) тяло на някой на когото си дал отговорност да го носи и да живее. Някой, който те интересува и когото не си познавал, но си повече от роднина с него. Да не говорим за дареното щастие, следствие на нещастието. Велик е този, който може да вземе едно такова решение!
Принципно съм за - органите ми да бъдат дарени, ако с този стрес, напрежение и заседнал начин на живот, някой орган, изобщо става вече за нещо!

И аз мисля така,много точно написано Жоро

heavenkata · #**119** 9th October 2008, 17:08

Аз съм ТВЪРДО ЗА!
Мисля, като навърша пълнолетие, да подпиша, че дарявам органите си след смъртта ми. Няма нищо по-хубаво от това да спасиш човешки живот.

жоро66 · #**120** 9th October 2008, 19:56

И да продължи една част от теб да живее дори и в друго тяло.