Мисли...

heavenkata · #1 9th January 2011, 18:37

Отпивам от вече студеното кафе и паля цигара. Навън е мрачно, тъжно и носталгично. Есен е. Дъждът бързо угаси летните страсти, но спомените сякаш още ме топлят. Замислих се за любовта. Защо едно толкова неясно и объркващо чувство контролира Света? Защо прекарваме целия си живот, търскейки Човекът, който ще ни дари с вечна обич? Нима не сме си достатъчни?

Е? Вашето мнение?

Taneva` · #2 9th January 2011, 18:51

Незнам мила,и аз не мога да си отговоря на тоя въпрос...не мога дори да опиша какво е това "любов" Любовта е чувство някакво, което никой не може да опише изцяло, защото всеки я възприема по различен начин.....5 буквена дума просто..а всъщност я пазим като най-скъпоценното имане..вдъхновяваме се..въздишаме всеки ден...просто виждаме света през други очи...някаква надежда ни вдъхва..виждаме света по-красив..по дружелюбен...
Докосва душите ни...окрасява всеки изминал ден...кара ни да страдаме...може би именно за това търсим това "усещане" .. Чрез любовта бягаме от света....но в същото време здраво стъпваме и в реалността....

ЛИСКУ · #3 9th January 2011, 19:11

Любовта има различни лица...привличат ни различни неща.
Понякога е по-краткотрайно, друг път - по-дълготрайно.
Има и една друга теория - най-голямата, дълбока любов е ....нереализираната.
Когато има нещо фатално или пречка за осъществяването й.

Iliana81 · #4 9th January 2011, 19:21

Аз пък вярвам в предопределеността. Затова не мога да приема че най дълбоката любов е нереализираната. Аз лично изобщо не съжалявам за нереализираните си тръпки, не ги наричам любов защото не е така. Това че не се е получило с някои, не е случайно. Също така че точно с този човек се получи и сме щастливи, и това не е случайно. Бяхме просто приятели, без да имаме сексуални отношения дълго време. По стечение на обстоятелствата все се стремяхме един към друг... и най накрая всичко си дойде на мястото. Той заряза жена заради мен, аз зарязах мъж заради него, и се събрахме ние двамата

Най накрая... след 5 години неосъзната любов защото и двамата не можехме да осъзнаем че това е било нещо повече от приятелство, че е било съдба

Taneva` · #5 9th January 2011, 19:32

Цитирай:

Първоначално написано от chaoslady

Аз пък вярвам в предопределеността. Затова не мога да приема че най дълбоката любов е нереализираната. Аз лично изобщо не съжалявам за нереализираните си тръпки, не ги наричам любов защото не е така. Това че не се е получило с някои, не е случайно. Също така че точно с този човек се получи и сме щастливи, и това не е случайно. Бяхме просто приятели, без да имаме сексуални отношения дълго време. По стечение на обстоятелствата все се стремяхме един към друг... и най накрая всичко си дойде на мястото. Той заряза жена заради мен, аз зарязах мъж заради него, и се събрахме ние двамата

Най накрая... след 5 години неосъзната любов защото и двамата не можехме да осъзнаем че това е било нещо повече от приятелство, че е било съдба

Чудесна история миличка! Бъдете винаги така щастливи и един до друг !!!!
Еба*и ,като сценарии за филм!

heavenkata · #6 9th January 2011, 19:38

Всичко е толкова объркващо.. самото чувство..
Аз също вярвам в съдбата.. вярвам в нея, защото ако не беше тя щях да направя много глупави неща и в момента нямаше да съм обичана от най-прекрасния човек на света.. нямаше сега да седя, да слушам jack johnson и да пея с пълно гърло.. да съм щастлива.. (:

ЛИСКУ · #7 9th January 2011, 19:54

Случва се понякога да си мислим, че е нещо съдбоносно, но после се оказва, че не е...

Небесна, радвай се на момента и не му мисли чак толкова...важно е, че сега се чувстваш щастлива.

Iliana81 · #8 9th January 2011, 20:17

Цитирай:

Първоначално написано от Taneva`

Цитирай:

Първоначално написано от chaoslady

Аз пък вярвам в предопределеността. Затова не мога да приема че най дълбоката любов е нереализираната. Аз лично изобщо не съжалявам за нереализираните си тръпки, не ги наричам любов защото не е така. Това че не се е получило с някои, не е случайно. Също така че точно с този човек се получи и сме щастливи, и това не е случайно. Бяхме просто приятели, без да имаме сексуални отношения дълго време. По стечение на обстоятелствата все се стремяхме един към друг... и най накрая всичко си дойде на мястото. Той заряза жена заради мен, аз зарязах мъж заради него, и се събрахме ние двамата

Най накрая... след 5 години неосъзната любов защото и двамата не можехме да осъзнаем че това е било нещо повече от приятелство, че е било съдба

Чудесна история миличка! Бъдете винаги така щастливи и един до друг !!!!
Еба*и ,като сценарии за филм!

Благодаря ти! Пожелавам ти много щастие и истинска любов

Nike_13 · #9 9th January 2011, 20:45

Вярвам, че всеки на тази земя си има своята половинка, но не всеки има щастието да я срещне.
Любовта е недоизказаните неща, в усещането, в докосването, в мечтите, понякога самото мълчание е любов.

Iliana81 · #10 9th January 2011, 21:45

При нас се получава много странно. Доста често, в момента когато реша да му пратя смс когато сме на работа, той ми праща секунди преди това. Усещаме и когато някои не се чувства добре. Например когато бях на лекции направих стомашна криза и повърнах в тоалетната, и стана така изведнъж без някакви признаци от преди. Още преди да съм се прибрала той ми се обади и пита наред ли е всичко, имал някакво усещане. Чак се учудих. Това ако не е съдба и взаимно усещане, не знам какво друго е.