Неориентирана

lexy_82 · #1 21st January 2010, 14:09

Здраевйте на всички в този форум.....Да си призная, не съм сигурна, че е редно да пиша, но все пак ме интересува и чуждо мнение. Да започна първо от заглавието на темата ми :"Неориентирана". То няма общо с това, което ме вълнува, просто не знаех къде да пусна темата, за това избрах точно това заглавие

Ако администратора прецени, нека премести темата в раздела, в който трябва да бъде.
И сега по същество: Бях на 14, когато се "влюбих" в едно момче, което беше на 19. От тогава минаха 11 години. През цялото това време мислех за него.....Всъщност, ние дори не се познавахме : бяхме се виждали само от разстояние. Аз си мислех, че е някакво детско увлечение, но изглежда не е така. през тези 9 години аз намерих цялата информация за него, която ме интересуваше : къде живее, телефонния му номер и това, че не е женен. Писах му смс (бях на 14-15) и споделих за чувствата си, като съответно се представих коя съм..... Неговия отговор беше нещо от сорта: "Много мислих и разбрах, че трябва да променя нещо. продължавай в същия дух"...... Много много не ми стана ясно какво има предвид, но продължих с едни детински изпълнения, които явно го отблъснаха, пък и за него съм била хлапе.....в следващите 7-8 г. от време на време си пишехме смс-и, случайно се засичахме и се поздравявахме отдалеч с една скрита усмивка...През това време аз съм имала не една връзка с момчета. Разбрах, после разбрах, че и той е започнал връзка......И реших да оставя нещата както са си.... Докато един ден (преди около година) не получих смс от него с желание да се видим. Е, видяхме се, прекарахме си страхотно и така започнаха срещите ни : редки , но изпълнени с много страст. И тук идва притеснението ми ....

Той е на 31, аз на 25. Виждаме се веднъж в седмицата, тъй като уча, работя и живея в СФ. Моментите, когато сме заедно са най-прекрасните, той се държи с мен все едно съм някаква кристална топка, която не трябва да се чупи..... Гледам го и си мисля, че е прекрасен. Но.....освен тези жестове, които пказват чувства, той не говори за тях... не ми споделя , дори не сме коментирали изминалите 9 г. .....Дори сега не знам какво ви питам и какви отговори искам да получа...просто ви моля за коментар

Може би написаното от мен в момента няма никакъв смисъл, нодори няма да го чета, преди да го изпратя

Renkata · #2 21st January 2010, 14:13

На мен ми звучи като заявка за една сбъдната мечта

Дано да е красиво, дано да е неразочароващо. Дано...

lexy_82 · #3 21st January 2010, 14:22

Цитирай:

Първоначално написано от Renkata

На мен ми звучи като заявка за една сбъдната мечта

Дано да е красиво, дано да е неразочароващо. Дано...

Това наистина е една сбъдната мечта...Но точно това ме плаши....И аз съм си мислила хиляди пъти, че не спирам да го искам просто защото "го нямам", но се оказа решка...

Renkata · #4 21st January 2010, 14:29

Пожелавам ти да имаш смелостта да го изживееш

Мария Василева · #5 21st January 2010, 15:54

Цитирай:

Първоначално написано от lexy_82

И сега по същество: Бях на 14, когато се "влюбих" в едно момче, което беше на 19. От тогава минаха 11 години. През цялото това време мислех за него.....Всъщност, ние дори не се познавахме : бяхме се виждали само от разстояние. Аз си мислех, че е някакво детско увлечение, но изглежда не е така. през тези 9 години

"9 години" по грешка ли го написа или с нещо по-различен този период от 11-те?

Цитирай:

Първоначално написано от lexy_82

Но.....освен тези жестове, които пказват чувства, той не говори за тях... не ми споделя , дори не сме коментирали изминалите 9 г. ....

Нормално поведение ми се струва за повечето мъже.

Просто избягват яко разговор на тема "чуФства".

Може би и защото са малко по-странни обстоятелствата при вас и той не знае още.

Може да има някакво неудобство или знам ли.
Не го пришпорвай. Наслаждавай се, пък може и да бликне момента на споделяне. По малко. То ще си покаже. И не бързай. Ние жените сме по-склонни да си изразяваме чувствата и мислите,

по-лесно споделяме...

lexy_82 · #6 21st January 2010, 16:23

Мария, благодаря и за твоя отговор....Да, 9 години го написах по грешка

Всъщност се познаваме от 11, но от година и няколко месеца се виждаме....т.е. 9 г. и малко не сме се виждали, не сме се докосвали и т.н.

emiko · #7 21st January 2010, 16:42

Освен, че темата е неориентирана, ти самата също. Но в това няма нищо страшно

Който си мисли, че е ориентиран, особено в любовта, всъщност е най-неориентиран.
Не си задавай въпроси, наслаждавай се на всеки миг, времето само ще покаже дали там накъдето си тръгнала е твоята посока!
Ти нищо не питаш, аз нищо не ти отговарям, само си споделяме