#1511
|
||||
|
||||
И я видях - в сияние обвита,
кръжеше като лебед, цопнал в блато. От глезените тънки до гърдите тя бе жена. Нататък беше лято. Сред миризми на вино, завист, клюка, се носеше усмихната и бяла. Говореше с щурците и капчука. Тя бе душа, едва покрита с тяло. Какъв ли вихър странен я довея в света на грях, велможи, не-поети, не знам. Но щом луната взе да тлее, остана тя. И продължи да свети. Навярно ни е пратена отгоре за да разкрие тайната небесна - когато блатото обятия разтвори, да се превърнеш в патица е лесно. Но истинският лебед бяло пее и гали тинята, и плаче скрито, додето блатната коричка изтънее и бликне езерна вода. След туй отлита. © Мая Дългъчева |
#1512
|
||||
|
||||
|
#1513
|
||||
|
||||
Дидактично
От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚ избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди! След всяко падане — ставай! Иначе ще те смажат зли хора или беди. Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай! За всичко плащай сама! Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става — свое достойнство има и мравката на тази земя. Не бой се от нищо — ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг. Каквото и да се случи — гордостта ще изправя главата ти като железен гръбнак. Станка Пенчева
__________________
Не е най - умен този който има най- много знания а този който успява всеки един миг от живота си да направи щастлив |
#1514
|
||||
|
||||
КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРА
Отсъствах от мечтите си за малко, прибрала бях красивото в деня си! Замислих се и си реших, че ще е жалко да пропилявам цветното в света си! . Не искам да ме води тишината! Не искам сълзите да ме намират! Не искам за приятел самотата! Не искам и усмивката да крия! . Все още ми се ще да преоткривам, че нищо лошо няма да ме стигне, че щом засветиш, злото си отива, че щом добър си и добро намираш! . Все още вярвам, че го има вълшебството във приказките скрито, че който няма - само той ти взима, че без любов си просто скитник. . Простете за наивните ми мисли! Простете за това, че имам вяра! Не аз, а Грим са го измислили - Красавицата в принц превърна звяра! Марияна Трандева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1515
|
||||
|
||||
Суити, Добре Дошъл!
Тъкмо замря форума и се чудехме какви интриги да забъркваме. Къде зачезна?
__________________
Ordnung muss sein! |
#1516
|
||||
|
||||
Аз... съм си тук. Всъщност, минавам понякога- да прегледам стиховете и темата с музиката. Но не се рег-вам. Защото нямам какво кажа, най- вече.
А и имам да мисля за съвсем различни неща. Както и да е. Ти, как си? Похвали се нещо?
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1517
|
||||
|
||||
Ние сме си страите кучета и котки, чудим се какви лигочи да измисляме.
Да се появи един сериозен малко.
__________________
Ordnung muss sein! |
#1518
|
||||
|
||||
Ей, аз не съм сериозен. Аз съм... скучен. (липсват ми емотите)
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
#1519
|
||||
|
||||
Между другото в темата за тъжните песни,твоите линкове са с най-трогателните и дълбоки текстове!!Много добре си ги подбирал
|
#1520
|
||||
|
||||
Всъщност, не съм ги подбирал. Поствам това, което слушам. И ако реша, че си струва...
Но темата е за стихове, нали? (wasntme) Дали е много? За стотен път от себе си си тръгвам. Луната пак ще ми обърне гръб. И нощите ще станат страшно тъмни, и всичките ми думи ще мълчат. За стотен път не вярвам в тази обич, която връзва вятъра във мен и стяга със металните си обръчи звънтенето на мойте дъждове. За стотен път поемам напосоки през празното пространство на света. Потъвам някъде във най-дълбокото на синята кристална тишина. За стотен път от хиляди умори разплакана оставам. И безпътна. Не искам с никой днеска да говоря. От празни думи цяла съм изтръпнала. Мечтите ми се свиват на кълбо, за стотен път прерязани от някой. И никой не видя, че съм стъкло. И всеки си отчупва от душата ми. За стотен път се скривам от света... А имам нужда някой да ме вземе, да ми даде парченце топлина и да заспя смирена във ръцете му. Caribiana
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. |
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|