[3y3ka]

Здравей, Вери.

Последните две стихотворения са много силни! Открих част от себе си в тях...

Браво!

[moda]

Зная защо не спиш
Камелия Кондова

Точно в тази любов (побелялата) - няма невинни.
Нито ти - нито аз сме готови за нея, обаче -
точно нас е нарочила и задъхано ни настигна.
Ако някой посмее... ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и (човеци сме, боже, и грешим - по наследство от рая) -
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на Края.
Ако някой от нас (по човешки) излъже, защото...
има много причини - благородни и други подобни...
точно тази любов, неподвластна въобще на живота,
ще си тегли куршума - няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата, дето пред леглото ни нощем съблича -
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас, че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ, като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка, с изтръпнали пръсти -
знаеш сам, точно в тази любов има двама виновни.
И защото обичам - ме заместваш до утре.
На Кръста.

[chokladkaka]

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?
Тогава двама сме. Но не издавай -
че те ще ни навикат.

Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

***

Когато го няма успехът,
успехът най-много услажда -
за да схванеш нектара,
трябва жестока жажда.

И цялата алена армия,
която под знамето крачи,
не би разбрала победата -
какво тя точно значи, -

както я разбира битият,
в чието ухо запретено
удря ехото на триумфа -
болно и определено.

Емили Дикинсън

[DWP]

Ледена стена
Пейо Яворов

Ледена стена - под нея съм роден.
Стъклена стена - отвред съм обграден.
Хладната стена - замръзна моя дих.
Вечната стена - с глава я не разбих...

Който приближи - стовари черен труп:
кой не приближи! - и мъртъвци са куп.
Който приближи - затули лъч една:
кой не приближи! - и чезна в тъмнина.

Аз страдам

Аз страдам. И в самозабвението на труда,
и в саморазяждането на покоя, -
на битието в зноя,
на извънсветовни блянове в студа -
кога летя, когато падам,
аз страдам.

Издигам ли се - дигам се, под мен
по-страшна бездната да зине;
литна ли стремглав надоле устремен,
душа копней на светло да почине.
И винаги напред, и всякога надиря...
Аз вечно диря.

И страдам. Аз презрях
радостите на живота. Страдам
в доброто ясно - в тъмен грях
когато падам,
аз страдам.

И търся. И в страдание живот се изхаби,
да търся - все страданието, може би.

[DWP]

Житейска равносметка
Георги Константинов

Упрекван
в недостатъчна сърдечност,
сега си правя тъжна равносметка -
щях да обичам
цялото човечество,
ако не бяха
няколко човека...

[Allure_]

Дъждът

Дъждът вали от вечерта зелен и остър...
Върху дървета и цветя на моя остров.

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри,
гаси комина мълчешком на моя покрив.

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен.
Вали от чашата на Бог - и не изтича.

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол.
По керемидите пълзи... И по ръкава.

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен!
От вечерта дъждът вали с ефект обратен.

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте...
Разпали пак във мен жарта. Като огнище.

Избухват огнени стрели от всяка капка.
Във теб вали, във мен вали надежда кратка.

От ада на самия рай вали прилежен.
До край вали. И този край е неизбежен.

Последна струйчица... Амин! И нежни локви...
И пушещият пак комин на моя покрив.

Недялко Йорданов



О ДЪЖД, О ДЪЖД ОБИЛЕН И ПЕЧАЛЕН

- по тротоарите танцуваща вода!
Пиян, разголен, волен, вакханален,
но с черна маска - ти танцуваш безсмисления танец на скръбта.


О веселост маскирана! Ти с веселост маскирана печал.
О весел плач! И танец под разхълцани цимбали!
И вечер, зачната сред мрак, но с буйнобял
дъжд озарена. Дъжд! О клоун в погребални карнавали!


И ти летиш - лъчи и смях, - и ти си бял, безумен,
по тротоарите танцуваща вода!
Вечерен дъжд, понесен в танец шумен
над катафалка черен на града.

Гео Милев


ДЪЖД
Дамян Дамянов

Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

Пред буря


Не заваля дъждът. Нататък сви.
Тежи в гърдите летен лепкав въздух.
И виснат аромати на треви.
И слънцето жълтее като зъл дух.
А трупаха се облаци над нас.
А светкаше и тряскаше отгоре.
И чакахме дъжда с такава страст,
с каквато чака свобода затворник.
Да рукне върху нас. Да охлади
телата ни, душите ни горещи...
Да разтопи във нашите гърди
онуй тежащото и душащо нещо...
И после със окъпани очи,
с окъпани души да се докоснем,
за да усетим, както си мълчим,
че щастието е безумно просто.
Един дошъл съвсем навреме дъжд.
Целебен дъжд, в душите ни се втурнал,
във тях за да измие изведнъж
праха на сухите житейски бури.
...Отмина ни, отмина ни дъждът.
Останахме - задъхани и потни -
излъгани за кой ли вече път,
че нещо ще се случи във живота.


Надежда Захариева

[chokladkaka]

Страхотни стихотворения, подсилиха ефекта на дъжда и за момент ме изпълниха с "надежда кратка".

[Mirami]

Последните две са разкошни, благодаря ти, че ги сподели с нас!

[ледено_sЪrце]

Първоначално написано от Allure_

Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.

[DWP]

На тези, с които случайно се срещаме
Миряна Башева

Помня - кратка, внезапна вечер.
Помня, в твоите бегли длани
стихва, сякаш на смърт обречено,
хладното ми добро държание.
Помня - ти ми разкриваш нещо
много важно и много просто -
гениалното ти усещане,
че сме с теб два далечни острова.
Помня, няма излишно време
да се правим на реалисти.
И с готовност за бой приемаме -
и в секундите има истина!
...........................................
Помня, казваме сбогом - в упор.
Почва ден. Той е романтичен.
Други казваха - много глупаво,
можеше да не се увличате.
Много важно, че се разделяме!
Важното е, че утре влизаме
в други вечери, пренаселени
с невъзможна и ясна близост!

Аз и днес ще те разпозная с
гениалното си усещане
в други, считани за случайни,
а напълно редовни срещи.
Аз от малка съм си такава -
най-щастливата. Чак до скомина.
Само името ти забравих.
А лицето ти не запомних.