#1
|
|||
|
|||
Какво ви кара да ревнувате
Здравейте на всички
Какво ви кара да ревнувате една жена? Питам,защото аз самата не съм ревнива и ми е интересно какво точно подтиква приятелят ми да изпитва ревност................ |
#2
|
|||
|
|||
липсата на доверие. ако вярваш на другия човек и си принципен човек, който умее да се владее, тогава ревността се преодолява. ако нямаш доверие на себе си и другите, тогава си уязвимо ревнив. да не си ревнив обаче не значи да си безразличен. има уместна и неуместна ревност. в случая става въпрос за неуместната - когато наврежда на взаимоотношенията. например да видиш някой да прегърне приятелката ти и това да доведе до някаква разправия...... и т.н. примери много.
|
#3
|
|||
|
|||
Аз не ревнувам,ама ми става много нервно,когато вървя с приятелката ми някъде и видя някои "мъжкари" как се попипват и се подхилкват похотливо ..Обикновенно са разни строители ,с които е пълно покрай блока ,наседали по земята и помпат бири Идва ми да им счупа по некой пръст Незнам дали е редно..
Иначе най-вероятно не ревнувам,защото не ми дават повод за това...Доверието е истината!Загуби ли се или се посее съмнение,тогава е кофти... |
#4
|
|||
|
|||
Явор,ами това е техния начин да се забавляват,те и на женско куче ще подсвиркват .
Ревността е леко изкривено собственическо чувство.На мене ми е дори приятно,когато жени поглеждат приятеля ми или ми казват,че е страхотен,приемам го като комплимент.Не вярвам в брака и "докато смъртта ни раздели",макар силно се надявам да е така.Не съм единствената,не е единственият,и въпреки,че е така за момента,няма гаранция,че все така ще бъде.Разбрали сме се че ако това се случи,честно ще го признаем и разделим,защото и двамата мразим гадните номерца и игрички,а и твърде много държим един на друг.Мъжът ми не ми е собственост и слава Богу.Не се виждам с мъж като домашен любимец на каишка-може да ми е сигурен,ама за какво ми е такъв?Досега не съм ревнувала.Веднъж попитах има ли нещо между тогавашното ми гадже и друго момиче.Отговорът не ми хареса и скъсах,преди да съм задълбала с неподходящ човек.Мога да приема всичко,само не и подлостта и неуважението.То с такива хора нямам и за какво да говоря,изцяло сме различни.Няколко пъти съм била ревнувана и просто излязох от кожата си.Само тогава съм вдигала скандал в живота си,но мисълта някой да ми държи сметка и да ми казва какво ми е позволено да правя и какво не,адски ме отврати,наистина!Някои жени го приемат за любов и се ласкаят от това.Е,аз не съм от тях. |
#5
|
|||
|
|||
Наташа, абсолютно си права и отговорът ти ми харесва. И моето мнение е нещо подобно. Аз съм оперирана от онази ревност, която побърква някои жени. Понякога мъжът ми се дразни от това, мисли че не го обичам достатъчно и т.н. За сметка на това, той ме ревнува повече от необходимото според моите представи. Опитвам се вече 22 год. да го убедя, че ревността е несигурност и комплекс за малоценност. Когато някой се реши да изневери или да напусне човека до себе си, значи нещо наистина му липсва, особенно при нормални отношения, в които всеки проблем се изговаря и разисква. Разбира се , има и паталогични случаи на хора, които просто не могат да създадат нито една нормална и трайна връзка, но ние не говорим за тях в момента. Аз знам само, че за никой човек на този свят нямам нотариален акт и ако той не е щастлив с мен е свободен да търси щастието си, защото то се полага всекиму по презумция.
|
#6
|
||||
|
||||
Цитирай:
Много е хубаво! И важи и за други неща - не само за ревността и връзките!
__________________
Im a LADY in da street but a FREAK in the bed... |
#7
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#8
|
|||
|
|||
mila1, аз също подкрепям мнението на Chujdata.
По принцип аз не съм ревнива, много вярвам на човек до мен и не се замислям за изневери. Но се улавям в два случая - когато май ревнувам. Вариант едно - някоя приятелка ми говори за ревност, не го ли ревнувам моя и пр. и аз се замислям - аджеба не съм ли малко наивна, че имам 100% доверие. (рядко имам такива съмнения и ми се струва че е тъпо да ги имам. По-добре да се потопя напълно в една връзка, пък ако патя, поне да съм била щастлива известно време. ) Вариант две - тук побеснявам. Гаджето ми е много общителен и понякога като се заприказва с някоя сервитьорка, ауу откачам. Не че ще има нещо общо с нея, ама не и в мое присъствие. ПРиемам го като подбиване на достойнството ми. Иначе моят човек е ужасно ревнив, ако зависи от него няма да ме пуска никъде сама, но не смее да го показва. Знае, че вече съм късала с мъже заради прекалена ревнивост. Абе с две думи - по-добре това чувство да го няма - само ти трови щастието и спокойствието. |
#9
|
|||
|
|||
Аз страдам от маниакална ревност но само вътрешно външно не го показвам защото знам че е тъпо опитвам се сама да се самонавивам че няма как да ме остават и че един секс нищо не е но отностно това май съм си наистина побъркана
__________________
НЕ на агресията! |
#10
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
|
|