#2591
|
|||
|
|||
markova2007, взела съм си седмица отпуск след операцията и се надявам да се оправя за това време. Едното ми дете е в предучилищна по цял ден, а другото е с детегледачка. Вечерите обаче трябва да разчитам да мъжа ми да се занимава с децата, няма как. Аз се чувствам спокойна и се надявам да бъда както моята приятелка - тя на 05.12 се оперира при Н.Г. при това не само импланти, но и повдигане и махане на кожа. И тя има две деца като моите и е в същата ситуация и се справя без проблем - вече не я боли, само като става от леглото малко. Даже в петък сме на моминско парти и тя ще си бъде с нас.
|
#2592
|
||||
|
||||
Скъпа, ти си знаеш, то при всеки е различно - едни ги боли други не и така нататък. Аз от към болка нямах проблеми не ме е боляло дори и като мускулна треска - грам. Болеше ме гърба и кръста доста. Но 10 дена ходя като робокоп някакси самото движение ми беше трудничко, а и аз съм си повечко плашлива от колкото трябва. При мен точно това беше проблема и с депресията- страха след това. Пожелавам ти всичко при теб да мине от лек7о по-леко.
|
#2593
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#2594
|
||||
|
||||
По-добре съм да. Притеснява ме единствено този страх, който за мен е неочакван. Не знаех че съм такава паника. Например аз си живея сама с детето, а сега от както съм в къщи съм накарала майка ми да дойде да спи при нас иначе ми е супер неспокойно. Иначе всичко си е наред, е имаго още дискомфорта от спането и през деня все внимавам как ходя, как сядам - чак прекалено. Цялата съм се схванала. И едва чакам да започнат да омекват гърдите, но е още рано. сеедно камъни нося.
|
#2595
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#2596
|
||||
|
||||
Имам един въпрос към оперираните. Дишането ми е някак затруднено. Отначало мислех че е заради силно стегнатия сутиен, но сега започнах да го свалям през деня и пак имам чувството че въздух не мога да си поема - нещо като задух. Имали ли сте и вие този проблем след операцията?
|
#2597
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#2598
|
||||
|
||||
Благодаря ти мила, значи си е нормално....
|
#2599
|
||||
|
||||
[QUOTE=markova2007;763771] "Ми и аз незнам. Първо изпаднах в някаква страхова невроза, започнах да сънувам и кошмари. Постоянно мислех че ще ми се случи нещо лошо. А сега просто ме тормози целия дискомфорт и най-вече пустото спане, което почти липсва. Надявам се скоро всичко това да премине. Просто реших да го споделя тук това мое състояние, като евентуална реакция на бъдещо опериращите се, да знаят че и това може да се случи. "
Ми и аз уж не съм депресивен тип, ама и аз не бях на себе си 3-4 дни след операцията. Детето ми беше на почти 3 години, ама аз нищо не можех да правя и това определено ми е повлияло много. Бях получила сърцебиене, даже пих таблетки А до Я - за да победя стреса (както пише на кутията им). Сега ми е смешно, ама тогава хич не ми беше до смях. Чудех се защо въобще съм се оперирала - явно бая криво ми е било. На 5-тия ден отидох на работа и тогава всичко се оправи. |
#2600
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|