[Lilith]

Аз пък си мисля, че не можеш да се сърдиш на някого за чувствата му.
Всеки май е имал идентични случки в училище... ама чак пък предателство... малко драматизирано ми се струва

За мен предателство е, както вече се спомена, когато някой отвърне на добро със зло. Случвало ми се е 2 пъти от уж добри приятелки, но няма да се затварям за останалите около мен. Може би е грешка, че имам доверие на всеки, когото харесвам като човек и едва, когато човека сгафи по някакъв начин, започвам да се замислям. Според мен това е начинът да имаш приятели, доверяваш се и ако видиш, че това е оправдано, печелиш винаги има риск.

[SweetShark]

Така и така имаме тема, хайде сега да подходим по-конструктивно. Вече имаме някакво единодушие по отношение дефиницията за предателство. Сега нека обсъдим какво да правим, когато се почувстваме предадени (аз лично предлагам изневярата и краденето на гаджета да го оставим за другите теми, защото ми се струва, че в тази тема изместваме темата).

[xxxxx]

Първоначално написано от strangenick2

че съм искала от хората неща, които просто не са способни да направят заради техните си страхове и проблеми.

...

Друг въпрос е, че имам правото да избирам дали желая или не да поддържам контакт с хора, изпълнение с проблеми. Но засега отложих развода

На мен дълго време ми отне да разбера именно това. Че има хора, които са много забавни, остроумни, приятни и положителни и в същото време не стават за близки приятели. Тоест са готина компания за кафе, но е голяма грешка да им доверявам лични неща, защото са като информационни табла, от които всеки може да чете понякога доста преиначени неща за всеки друг, споделил с тях.

Така се отдръпнах от едно момиче, с което се познавах от дълги години, за което разбрах, че всичко, което съм и казвала, е предавала на майка си, уж за добро!!!, а след това от майка и всичко е тръгвало по клюкарския канал. И това е продължавало години наред. По-странното е, че много от нещата стигаха отново до мен, ама в такъв изопачен вид, че си мислех, че просто някой си прави майтап с мен и си пуска безпочвени слухове. Дори подозирах съвсем други хора. Докато веднъж не изскочи една специфична и конкретна информация, която бях споделила само и единствено с нея. А тя дори не беше толкова секретна - ставаше въпрос, че си бях наумила да си обръсна главата нула номер. Предния ден и го бях казала само на нея. А на следващия учителката по химия идва и ме пита - ... ама, ти как така ...???? Тогава тръгнаха едни разговори с други приятелки, направо цяло полицейско разследване проведох, доката разбера кой от кого какво за мен знае. В началото и се сърдех, бях спряла всякакви контакти с нея. Сега отново се виждаме от време на време, но вече - нищо лично! А тя пак мръсницата като се опитва да ме подяде и да изкопчи нещо по-пикантно, което да включи в топ-клюките си за деня!

[jolifille]

Първоначално написано от SweetShark

аз лично предлагам изневярата и краденето на гаджета да го оставим за другите теми.

Извинявам се тогава,просто исках да дам пример за предателство от прителка

[Mirami]

Първоначално написано от SweetShark

...

Ще ти разкажа нещо, чието осъзнаване като факт много ми помогна.

Бях първата от семейството, която дойде в Италия. Когато всичко покрай мен се нареди, започнах да придърпвам насам постепенно всички. На всеки, който идваше тук, давах "уроци по живот": Това така се прави, онова така се прави, работи яко, дори и да не ти плащат, за да не ме излагаш, търпи съжителството с тоя или оня, за да не ме излагаш, в крайна сметка АЗ съм ти намерила работа и жилище, тъй че не ме разочаровай.
Постоянно напомнях факта колко трудно е било да им изкарам документи, да осигуря работа и жилище и т.н. Всички много бързо си стъпваха на краката, но съвсем доскоро продължавах да имам претенцията да се съобразяват с моите изисквания и никога да не забравят, че АЗ съм ги измъкнала от дупката. Обожавах да споменавам наляво и надясно на колко хора съм помогнала, това за мен беше гордост и общо взето в разговор дори и с непознати казвах веднага: Тук съм с цялото си семейство, но бях първата, която дойде в Италия.
Как всъщност стоят нещата: Първо, никой от роднините ми не беше умрял от глад в България, но страшно много исках да са покрай мен и навивах всеки да идва тук (това и сега го правя, трудно се освобождавам от тази своя нужда да съм заобиколена от любимите хора). Второ, обожавах да властвам върху държанието на другите, да определям "правилния" за тях начин на действие. За пример ще ти дам факта, че мой братовчед работеше за 2 фирми при крайно тежки условия, които фалираха и не му платиха заплата за повече от 6 месеца, докато аз продължавах да му забранявам да си иска твърдо заплатата и ако не я получи, да напусне. Факт е, че всъщност много повече държах "да не обидя" работодателите му, които го бяха наели на работа след интервю с мен, на което им обещавах "отличен работник, с голямо желание за работа, гарантирам..." Днес си давам сметка, че изобщо не ми е пукало за него, а за това как ще изглеждам в очите на напълно непознати за мен хора, докато той се опитваше да ми каже проблемите си, а биваше отрязван от мен с думите: "В Италия е така, да не мислиш, че на мен ми е било лесно в началото?" (още един начин да подчертая колко съм велика).
Един ден една моя приятелка ми каза много откровено, че понякога има усещането, че не съм такъв алтруист, за какъвто се представям, а по-скоро правя нещо за другите, защото "се опитвам да си купя любовта им". Удари ме с мокър парцал и разруши всичките ми представи. Разсърдих се ужасно (хората винаги се сърдят, когато им кажат истината), не само заради думите й, а защото реших, че тя самата не оценява "нещата, които съм направила за нея". Бях убедена, че ако ги "оценява" НЯМА ПРАВО да ми казва това, което мисли, ако то ще ме нарани. Пак се обади навикът ми да определям кое действие на другите е правилно или неправилно.
Сега разбирам, че всичко, което съм правила действително е било плод на собствения ми егоизъм и винаги съм очаквала да ми се отблагодарят с послушание. Така получавах чувство за власт над съдбите на хората. Когато някой се опитваше сам да вземе решение за живота си, започвах да намеквам за нещата, които съм направила за него.
Днес зная, че ако искам да съм щастлива, просто ми стига да правя това, което желая, без с това да обвързвам другите със задължението да са винаги перфектни спрямо мен. Ако имам желание да помогна на някой, го правя, като моментално забравям какво съм направила и най-вече даже и не помислям върху по-нататъчните му действия. Животът е на човека, който го живее, той не ми принадлежи, не мога да се разпореждам (още повече, че днес установявам колко много съм повлияла на мисленето да хората около мен и тъй като онова мислене беше наистина болно в основата си, днес те не са щастливи хора, а обвързани с множество "закончета" и "правила", от които постоянно страдат).
Та така, Шаркче, ако успееш да си дадеш сметка за причините, поради които правиш нещо за някой, ще установиш, че просто покриваш някакви си твои нужди. Ако успееш да си дадеш сметка за твоите мотиви, изведнъж ще видиш, че никой никога не може да те нарани, защото никой нищо не ти дължи. Ти просто правиш всичко заради себе си и веднъж взела наградата си, че си направила това, което считаш за необходимо, няма да имаш нужда от благодарност и вярност.
Към другите четящи важи същия съвет: ако вие си повтаряте в една връзка "колко много сте направили за партньора си или приятелката си", всъщност казвате, че той/тя е длъжен да ви се отплати, като прави безусловно нещата, които желаете. Всъщност вие нищо друго не сте направили, освен че сте се опитали да си осигурите власт над него/нея.
В заключение ще кажа, че всички хора са различни и ние никога няма да можем да разберем мотивите на действията на другите, затова нека не си мислим, че действията им са насочени срещу нас. Бъдете сигурни, че всеки прави нещата, убеден, че това е най-доброто за него и никой не ни дава правото да решаваме на негово място дали това наистина е най-доброто. Освен това хората постоянно допускат грешки, но това си е тяхно неотменно право. Дори и да сгрешат и да ни наранят, то те или съжаляват искрено за това, или просто нехните нужди са се разминавали с нашите до степен, че са направили избора си да наранят нас, а не себе си.
Айде, пак написах цял ферман. Дано да се освободиш от болката си, Шаркче, много си те обичам, да знаеш! Надявам се да не се почувстваш обвинена или нещо подобно, а да намериш нещо полезно в думите ми

[Rochellkaa]

strangenick2,и аз преди си мислех как хората не правят нищо за мен,а аз за тях едва ли не планини вдигам,но накрая усетих как може би е обратното. И от този момент вече много си меря думите.

[Мариса]

Гнусно предателство е,когато един човек играе роля,иска да е някой,стреми се да докаже,че той е именно такъв и прави всичко по силите си,за да му вярваш и тн.
В един шибан момент се оказва,че зад гърба ти той играе друга роля за пред някои други...

Е тогава какъвто и да си по характер няма ли да му теглеш края,ако ще да умира на колене да те моли,че ще поправи грешките си..

[SweetShark]

Благодаря ти, Стрейндж, ама при мен нещата изобщо не са стояли по този начин...Дано някой ден успеем да се засечем "на живо", когато идваш в София и да си поговорим. Нещата са много по-дълбоки ...но не е форума мястото, където мога да ги опиша...

[Mirami]

Ще се видим със сигурност, отдавна ми е мерак

Иначе току-що попаднах на едно много точно описание на чувството, което изпитваме, когато сме "предадени", както и причините за това усещане. Книгата се казва "Вашите слаби места", а авторът Уейн Дайър разглежда този аргумент в 8-ма глава, много е интересно. Нарича го Капанът "справедливост".
Ако те засека в скайп, ще ти я дам, иначе я има в спиралата в ел.вариант.

[emiko]

Първоначално написано от strangenick2

съществува ли или не предателството?

Да, съществува

предавате ли самите себе си?

Често предаваме себе си, понякога дори без да го съзнаваме, самозалъгвайки се, че правим компромис или саможертва в името на нещо.

Примери за предателство?

Предателство е когато родител изостави детето си, без да му мигне окото.
Предателство е когато децата изгонят възрастните си родители да живеят в мазето или още по-лошо на улицата.
Предателството е да дадеш пари на близък приятел за болното му дете, а той да ги изиграе в казиното.
Предателство е да не работиш за народа, който те е избрал, а да преследваш личните си интереси.

Или децата не трябва да имат очаквания от родителите си да получат грижи и любов.
......възрастните родители не трябва да имат очаквания за спокойни старини.
...... болното дете не трябва да има очаквания, че родителите му ще направят всичко възможно, за да спасят живота му.
......избирателите не трябва да имат никакви очаквания от политиците....
Стрейндж, само да не си помислиш, че нещо се заяждам с теб, напротив чета те с голям интерес