|
#11
4th June 2011, 16:14
|
||||
|
||||
Ако знаеше как без дъх се ослушвам –
През целия град, заледен и пустинен, През кости-антени и пранета опушени, През хъркащи спални и екрани изстинали, През човека до мене, През нощната яма – За да чуя – с кожата си – твоето сърцебиене, За да усетя – сляпа – съня ти, в който ме няма... Ако знаеше как душата ми тихичко вие Сред безлунната пустош на стаята, Ако знаеше... Боя се, че знаеш Станка Пенчева
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми. Какво че рани-рози ще цъфтят по бледата ми кожа. Помогни ми. Пусни ме днес на риск във своя свят. 
|
«
Предишна тема
|
Следваща тема
»
Нишковиден изглед
|
|
Вижте още за: Стихове
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 21:04.