[alfa]

Абе, шарк котлърова, мислех те за принципна дама.

Първоначално написано от gwendoline

Хайде да чуя сега аз ли само съм мазохистка?

Аз съм садист, здравей гвендо.

[apoklistika]

Първоначално написано от SweetShark

това в корема един вид "ако оцелее"...

Tук си много права... не беше само майка ми през този период, а мъжа ми, който мина през три операции и аз висях непрекъснато в болницата треперейки дали това ще е най- накрая последната операция, или ще има и още... не само, че го карах на "ако оцелее", ами в един момент дори бях започнала да си мисля дали не е по- добре да не оцелее... което съчетано и със сложни семейни взаимоотношения и психически тормоз ме докара да такава депресия, каквато не съм имала през живота си... оф, не искам да си спомням, като цяло тия бременни месеци са най- ужасните в живота ми... и все пак... за момента все още предпочитам да не мим се спестява никаква истина...

[Reni_Reni]

Сетих се за поговорката:"Пътят към ада е постлан с добри намерения."

[raptor]

шо не спиш ?

[Aisha]

Твърдо против всякакви видове лъжа - блародни, неблагородни, за добро, за зло...
Колкото и да ненавиждам лъжата и лицемерието - те никога няма да изчезнат. Повечето хора си мислят, че като скрият нещо - ще си спестят друго, но не е така. Научила съм се, че всичко излиза на яве и е по-добре да кажа истината по-рано.

Преди време лъжех родителите си за много неща - непрекъснато и именно това тяхно разочарование след това и недоверието в мен ме накара да намразя до такава степен лъжата, че каквото и да става да казвам само истината. Доверието се губи лесно, а се печели страшно трудно. Много е гадно чувството да знаеш, че най-близките не ти вярват, дори като казваш истината.

Сега се радвам, че ми имат доверие и не им давам поводи да се съмняват в мен. И така (:

[Mirami]

Почвам да пиша, а кога ще свърша, не знам
Значи говорим за лъжата... Как определям лъжата? Лъжата е НЕИСТИНАТА, като под истина разбирам реалността. В този смисъл бих искала да кажа, че много малко хора виждат реалността, така че, осъзнато или не, много хора просто не са способни да казват винаги истината, просто защото не я виждат. Живеем сред заблуди, как можем тогава да сме сигурни, че нашето виждане е истина, а не просто някакво собствено и нереално мнение? За себе си мога да кажа, че се опитвам да виждам реалността, но постоянно откривам заблудите си, затова и мненията ми често си противоречат и се изменят, в стремежа си да са най-близко до виждането ми за реалност в някакъв определен момент.
Защо лъжем? Когато бях дете, установих коя е основната причина, за да лъжа: страхът. Страхувах се от реакцията на хората, които обичах (или мразех), но в повечето случаи на тези, които обичах. Страхувах се да не ги разочаровам, да не ги нараня, да не ги изгубя и да не остана неразбрана.

Кого лъжем? Мисля, че първият човек, който всички ние лъжем, сме ние самите. Постоянно си поднасяме лъжи, които ни служат за оправдание на действията, които ни помагат да не загубим самоуважението си, както и убежденията си, върху които сме построили живота си. Страхуваме се да се опознаем, да се доверим на себе си, не умеем и да се самоизвиняваме и да се изправим пред реалността, без самозаблудите си. Така че ние сме първите жертви на лъжите си. Освен себе си, лъжем най-често близките си хора, тези, които изграждат нашия свят. Причината е същата, смятам: не искаме да подкопаваме техните убеждения, да ги нараним, както и ред други причини, валидни и за лъжите към нас самите. Не зная дали сте забелязали колко по-лесно ни е да кажем мнението си на човек, за който не ни пука. Парадокс.

Нужно ли е всъщност да се казва истината? Според мен да, тъй като тя помага на хората да израснат. Проблемът е, че нашето виждане за истината би могло да е толкова далеч от реалността, че всъщност да е една огромна заблуда.

Причини да се казва истината: виждайки реалността можем да вземем по-правилни решения за себе си и за другите. Колкото и да не ни харесва, светът е това, което е и за да се ориентираме добре в него, трябва да го видим. Истината помага за нашето израсване, само чрез нея ще достигнем до истинското щастие.

Причини да не се казва истината: ако тя нищо няма да промени в тази "ориентировка" в света, става просто ненужна. Има хора, които са толкова заблудени и неискащи да видят света такъв, какъвто е, че колкото и истини да им поднасяте, ще ги отричат и избягват. Тези хора на подсъзнателно ниво по всяка вероятност усещат, че живеят в някаква собствена реалност, но тя ги удовлетворява и нямат сили да променят нещата. Според мен нуждата от истината зависи изцяло от израсването на човека, в този смисъл всеки от нас в решението си да поднесе някаква истина се базира на оценката си за силата на човека срещу него. Тя може да е вярна или грешна, затова и никога не сме сигурни, че сме постъпили правилно, когато решим да кажем или да не кажем нещо. Според мен една от причините съвестта ни да бушува е, защото знаем, че скривайки истината, вътрешно сме оценили човекът като неспособен да я използва за "ориентировката" си в света. Това малко или много е едно признание, че го считаме за незрял. Затова и всеки се обижда, когато разбере, че е лъган: знае, че са го преценили като незрял и слаб. Друг въпрос е, че в 90% от случаите е точно така, познаваме ли някой, който е наистина зрял?

В заключение искам да кажа, че няма според мен благородна и неблагородна лъжа, всичките са лъжи, премълчаването също влиза в тази категория. За себе си зная, че често решавам да премълча нещо, с две думи лъжа, но това става, когато считам, че истината не би променила нищо във възгледите на даден човек, в неговото вече взето решение, той няма да израсне, няма да направи нищо за себе си и тя по никакъв нячин няма да му е полезна, а само ще го нарани. Разбира се, моята преценка за човека може да бъде грешна. За никой не мога да кажа, че го познавам идеално, та аз себе си не познавам и продължавам да се учудвам на нещата, които чувствам.

Тези, които мислят, че на всяка цена искат да чуят истината, според мен не се познават достатъчно добре. Не всичко можем да понесем, някои факти могат да се отразят на психиката ни по ужасяващ начин, никой не е достатъчно силен, за да понесе цялата реалност на този свят. Например аз не искам да видя войната, не желая да я преживея, плаша се само от това, което виждам по филмите, какво може да стане с мен, ако съм вътре в нея? Да, тя е реалност, да, тя ще ми помогне да видя доброто и злото, но моята ограничена представа ми стига, може и да откача, ако се потопя в нейната реалност.

Колкото до котката на Льофи, не бих го казала, точно защото нищо не би се променило за човека. За неща като болести, не зная кое е най-правилното решение, всичко зависи от човека срещу мен: достатъчно силен ли е, ще му помогне ли с нещо истината?
В този смисъл съм много благодарна на Гуен, че ми поднесе една много сурова истина за самата мен. Така ми помогна да направя огромна крачка в развитието си и всъщност постави началото на усещането за щастие, което изпълва днес всяка моя минута живот. Явно инстинктивно е преценила, че съм готова за тази истина, че може да ми се отрази добре, счела ме е за силен и зрял човек. Тогава считах, че не съм достатъчно силна за тези нейни думи и се обидих, бях много наранена. Но явно ТЯ ме е познавала по-добре, отколкото аз самата съм се познавала. Освен това най-ценното в думите й беше, че ставаше дума за истина, а не за някакво нейно несъответстващо с реалността мнение. Това си е талант, да видиш реалността...
Но... ако всъщност беше сгрешила във високото си мнение за мен, можеше думите й да имат един изключително различен ефект, ако ми ги беше поднесла в друг период и не бях още дорасла да ги чуя. Колкото и да държиш на истината, Гуен, зная, че тези неща си ги мислела вече от доста време, но си ги премълчавала... Благородна лъжа или както искаш го наричай, ти самата си я приложила върху мен, скривайки някои неща. И си познала... Има си време за всичко, има време за истината и за лъжата, ти знаеш кой е правилният момент... Това също е талант.

Обичам хората и искам да са щастливи, животът е толкова кратък, че не желая да ги наранявам излишно. Затова понякога лъжа. Но моето лично убеждение е, че истинското щастие може да дойде само след като започнем да живеем в реалността. Затова е нужно добре да преценявам хората около себе си и на тези, за които считам, че е дошъл момента, ще кажа истината, колкото и да боли от нея.
Старата тема е тук, оказва се, че съм си останала на старото мнение. Донякъде...
http://www.tialoto.bg/forum/viewtopi...=11125&start=0

Ще добавя само, че не можем да претендираме другите винаги да ни казват истината, след като ние самите постоянно лъжем самите себе си. Ние сме най-големите лъжци...

[gwendoline]

лелееееее....едва те изчетох, без да мина по диагонал на текста накрая....
Много сме я дъвкали тази тема, затова ще кажа само едно, което запомних за себе си от текста ето тук
"Колкото й да държиш на истината, Гуен, зная, че тези неща си ги мислела вече от доста време, но си ги премълчавала... Благородна лъжа или както искаш го наричай, ти самата си я приложила върху мен, скривайки някои неща"
Аз почти винаги си мълча за много неща - казвам ги, когато някой ми поиска мнението или ме пита нещо директно. В този случай никога не си ме провокирала да започна подобна тема, а когато това се случи - просто изразих становище. И да - може да съм го мислела от известно време, но далеч не съм била убедена, че това е истината или че мнението ми е обективно изобщо. Затова и не живея с мисълта, че нещо съм премълчала, а просто че не ми е било търсено виждането по тази тема (а както сигурно си забелязала с годините - не обичам да давам мнение, ако не ме попитат )
Иначе с всяка една дума от поста ти със задоволство констатирам колко съм съгласна

[Mirami]

Герой
Радвам се, че и ти не си чак такъв мазохист, за какъвто се обяви в началото... Щото и аз не съм ти казвала винаги всичко, което мисля по някои въпроси, колкото и важни да се те.
Но това не значи, че не те обичам. Просто не съм намерила подходящия момент. Или само съм се опитала да го направя по заобиколния начин, но не смятам, че това е нещо лошо. Премълчаване, лъжа или нещо друго, не зная как да го нарека, понякога се прави само от обич. Затова и го оправдавам донякъде.

[gwendoline]

Първоначално написано от strangenick2

Премълчаване, лъжа или нещо друго, не зная как да го нарека, понякога се прави само от обич. .

Предателството ме тормози мен. Премълчаването е друга работа Много различни неща са. Пък и не се прави от "обич", както останалите неща, а от водещата мисъл за собственото си облагодетелстване, да не кажа еретичната думичка, която се сещам за това определение )

[Pepi25]

Първоначално написано от strangenick2

Толко писа писа и пак до нашето стигна.