[lok45111]

Понеже имаше доста питания, ето нека сам всеки си прочете какво представляват анестетиците:

1. Isofluran, Forane

Лекарствени форми: Fl. x 100 ml.

Действие: Изофлуранът представлява прозрачна, безцветна, невъзпламенима стабилна течност за инхалационна обща анестезия. Той не съдържа химически стабилизатори и има лека миризма на етер. Точката му на кипене при атмосферно налягане 760 mm Hg е 45,5 0С. Коефициентът му на разпределение кръв/газ е 1,43, а минималната му алвеоларна концентрация е 1,15 % в кислород.

Въвеждането в наркоза с изофлуран и възстановяването от нея става бързо. Степента на анестезията може да се промени бързо с изофлуран. Той не предизвиква ексцесивна саливация и трахеобронхиална секреция. Изофлуранът потиска силно дишането, което налага стриктно мониториране и поддържане на дишането, ако е необходимо. Той предизвиква доза-зависима (при МАК > 2 %) периферна вазодилатация с артериална хипотензия, но потиска миокарда по-слабо, отколкото халотана. Не предизвиква камерни аритмии и не променя значително сърдечната честота и минутния обем на сърцето. Мозъчният кръвоток също се повлиява слабо, което го прави подходящ при оперативни интервенции в неврохирургията. Тонусът на матката не се променя съществено при анестезия с изофлуран. Райският газ намалява инспираторната контрацепция на изофлурана, необходима да достигане желязното ниво на анестезия и може да предотврати артериалната хипотензия. При обичайна степен на анестезия с изофлуран се достига адекватна мускулна релаксация за коремни операции. Пълна мускулна релаксация се постига с добавянето на малки дози мускулни релаксанти. Всички обичайни мускулни релаксанти се потенцират значително от изофлуран и са съвместими с него.

Показания: За инхалационна обща наркоза.

Особености на приложение и дозировка: Премедикация се прави с антихолинергични средства. Изофлуран се дозира чрез специални вапоризатори или ако не се разполага с такъв, концентрацията му се изчислява по формулата:

100. Pv. Fv

Ft.(Pa – Pv)

Pa – атмосферно налягане;

Pv – налягане на изофлурана;

Fv – потока на газа в ml/min през вапоратора;

Ft – тотален газов поток в ml/min.

Странични ефекти: Те са доза-зависими – потискане на дишането, при по-големи дози артериална хипотензия, аритмии. При излизане от наркозата – гадене, повръщане, илеус.

Противопоказания: Свръхчувствителност към халогени, пациенти със склонност към хипертермични реакции.

[lok45111]

2.Halothane, Narcotan (Spoga), Fluothane (Zeneca)

Лекарствени форми: Летлива течност в кафяви стъклени банки по 150 и 250 ml с 0,01 % тимол като стабилизатор.

Действие: Халотанът е неексплозивен и невъзпламеним мощен инхалационен анестетик, който има 3 – 4 пъти по-силно наркотично действие от етера. Той упражнява прогресивна и реверзибилна депресия на ЦНС, като се започва от кората към медуларните центрове. Не притежава аналгезични свойства. Халотанът индуцира бързо анестезия без стадий на възбуждане. За 3 – 5 min се достига хирургическия стадий на наркозата, който протича с добре изразена, макар и недостатъчна, миорелаксация. Комбинацията му с нервно-мускулни блокери причинява подходяща миорелаксация. Депресията на отделните части на ЦНС е право пропорционална на концентрацията на халотана в кръвта и тъканите. При лека анестезия кръвта съдържа 7 – 8 mg/% халотан, в стадия на хирургическа наркоза – 12 mg/%, а при концентрация 30 – 38 mg/% започва потискане на дишането. Халотанът увеличава интракраниалното налягане и мозъчния кръвоток. Потиска в по-голяма степен симпатикусовата, отколкото парасимпатикусовата нервна система и в същото време има умерен бета-стимулиращ ефект. По време на хирургичния стадий на наркозата причинява артериалната хипотензия вследствие директно въздействие върху миокарда (намалява неговата контрактилна мощ и ударния обем) и разширение на кръвоносните съдове на кожата и мускулите. Той увеличава сензитивността на миокарда към катехоламините и повишава риска от аритмии. Не дразни дихателните пътища и предизвиква умерена бронходилатация, съчетана с инхибиция на бронхиалната секреция и често с учестяване на дихателния ритъм. Потиска ларингеалните и фарингеалните рефлекси и саливацията. Намалява контрактилитета на матката право пропорционално на анестезията. Излизането от наркозата също става бързо – за 3 – 5 min след спиране на инхалацията, а след 10 – 20 min изчезва обикновено и следнаркозната депресия.

Халотанът се абсорбира на ниво на алвеолите и равновесие на концентрацията му в кръвта и алвеолите се достига бързо. Той е релативно слабо разтворим в кръвта, поради което съществува риск от бързо предозиране. Фармакокинетиката на халотана в организма протича по трикомпартиментен модел:

* богато васкуларизирани тъкани – главен мозък, където се разпределя предимно в кората и в базалните ганглии, както и в ретикуларната формация, сърцето и черния дроб;

* мускулни тъкани;

* мастна тъкан.

Неговият афинитет към липидите води до почти пълното му изчезване от кръвта, след навлизането му в тъканите, в частност в мастната тъкан. Мастната тъкан е жадна за халотан, поради което при една даже продължителна анестезия няма риск от натрупването му в циркулиращата кръв. Около 80 % от внесената доза се елиминира непроменен през белите дробове, а останалите 20 % се елиминират с урината след метаболизиране в черния чрез оксидиране и редукция.

Показания

Особености на приложение и дозировка

Взаимодействие с други лекарства

Странични ефекти

Противопоказания
: Шок, ритъмни нарушения, феохромоцитома, тежка тиреотоксикоза, напреднали чернодробни и бъбречни заболявания, по време на бременност и раждане, повишено интракраниално налягане. : Брадикардия, артериална хипотензия, ритъмни нарушения. Хепатотоксични прояви с образуване на антитела срещу хепатоцитите се наблюдават рядко, главно след повторни наркози с халотан. Изключително рядко се развива малигнена хиперпирексия, обикновено при болни с миопатии, завършваща с летален изход в 70 % от случаите. Мускулна ригидност е наблюдавана при болни под 20 години и е вероятно генетично детерминирана. : Едновременното му приложение с адреномиметици повишава риска от ритъмни нарушения. При комбинация с фенитоин повишава серумната му концентрация.: Прилага се с помощта на апарати по отворения, полуотворения, полузатворения и затворения способ със специални калибрирани изпарители в смес с кислород, не по-малко от 50 %, или кислород с двуазотен окис. Минималната анестетична концентрация на халотана при хора е 0,77 %, а в комбинация със 70 % двуазотен окис намалява на 0,3 %, което е еквивалентно на кръвни нива съответно 15 mg/% в първия случай и 6 mg/% във втория. Премедикацията с морфин намалява минималната анестетична концентрация на халотана съвсем незначително. Минималната анестетична концентрация на халотана при кърмачета под 6 месеца е 1,08 %, при 10-годишни деца 0,92 %, а при лица над 70 години – 0,64 %.: За краткотрайна и дълготрайна обща инхалационна наркоза при различни оперативни интервенции. Подходящ е за приложение и при заболявания на бронхо-пулмоналната система – възпалителни процеси, астматиформен бронхит, бронхиална астма, емфизем, а така също и при диабетици.

[lok45111]

3. Thiopental, Thiopental (Slovakopharma), Thiopental (Biochemie), Thio-Barbityral (Amino), Pentothal (Abbott).

Лекарствени форми: Amp. сухи x 500 mg et x 1,0 g + amp. x 20 ml Aqua bidest. sterill. за разтворител.

Действие: Тиопенталът е натриева сол на тиобарбитуровата киселина. Той има бързо, но краткотрайно действие. Причинената от него наркоза настъпва без фаза на възбуждане, но аналгетичният му ефект се получава от дози, близки до тези, потискащи дихателния център. Трябва да се има предвид, че токсичността му нараства пропорционално на скоростта на внасянето му. Периодът на хирургичната наркоза се характеризира със силно отслабване или изчезване на рефлексите, свиване на зениците и фиксиране на очните ябълки, отпускане на мекото небце, придръпване на езика назад, повърхностно дишане и понижаване на артериалното налягане. Тези признаци варират в зависимост от количеството на инжектирания тиопентал, индивидуалните особености на болния и състоянието на нервната му система. При предозиране настъпва силно разхлабване на мускулатурата, дишането е силно потиснато, отслабено, артериалното налягане бързо и силно спада. Следнаркозният сън, причинен от тиопентал, продължава няколко часа, през които болният трябва да бъде внимателно наблюдаван.

Показания: За въвеждане в наркоза, за непродължителна (10 – 30 min) мононаркоза при краткотрайни операции, при комбинирана наркоза, за базисна наркоза, за лечение на гърчови състояния.

Особености на приложение и дозировка: Инжектира се строго венозно в 2,5 % или 5 % разтвор. Разтворите се приготвят ex tempore с двойно дестилирана стерилна вода за инжекционни разтвори. Наркозата настъпва след бавно венозно инжектиране на 4 – 6 ml от 2,5 % разтвор на тиопентал. Ако от тази доза не настъпи наркоза, след пауза от 30 – 40 s, съответстваща на първоначалното рефлекторно спиране на дишането, се вливат от същия разтвор още няколко милилитра със скорост 1 ml/min. Операцията се започва, когато се появи автоматично дишане и изчезнат палпебралните рефлекси. Общото количество тиопентал при непродължителна наркоза е около 500 mg (20 ml от 2,5 % разтвор). При бременни, изтощени болни, старци и юноши се използват не повече от 200 – 300 mg тиопентал (8 – 12 ml от 2,5 % разтвор). За безопасното протичане на тиопенталовата наркоза са задължителни следните изисквания:

* празен стомах, пикочен мехур и ректум;

* осигуряване пълна проходимост на дихателните пътища и готовност за прилагане на кислород с апарат за изкуствено дишане;

* премедикация с 0,5 mg атропин или комбинация от М-холинолитик и синтетичен наркотичен аналгетик.

Странични ефекти

Противопоказания: Тежки чернодробни и бъбречни заболявания, шок, сърдечна недостатъчност, обструктивни белодробни заболявания, порфирия, септични състояния, изразена кахексия. : Повишена възбудимост на центъра на кашлицата, склонност към бронхо- и ларингоспазъм, потискане на дишането, артериална хипотензия. При екстравазално инжектиране – силно дразнене, болка, развитие на некроза.

[lok45111]

Скоро ще напиша и желаното от теб, нека си събера мислите и да събера повечко ДОСТОВЕРНА и ТОЧНА информация!

[Jullet]

И аз бях с Диприван
Чувствах се много добре, все едно ставам от сън.

DIPRIVAN 1%

CЪСТАВ
Бяла водна изотонична емулсия за интравенозно приложение, съдържаща 10 мг. propofol на 1 мл.

ПОКАЗАНИЯ
Diprivan е интравенозен анестетик с бързо настъпващ ефект, подходящ за въвеждане и поддържане на обща анестезия. Той може също да се използва за седиране на пациенти на апаратна вентилация при интензивно лечение. И може да бъде прилаган за седиране на пациенти при запазено съзнание по време на хирургически и диагностични процедури.

ПРИЛОЖЕНИЕ
Препоръчва се допълнително приложение на аналгетици при въвеждане на Диприван. Диприван е бил използван заедно с гръбначна и епидурална анестезия и с често използвани премедиканти като невромускулни депресанти, инхалационни агенти и аналгетици и не е била наблюдавана фармакологична несъвместимост. По-ниски дози Диприван са необходими, когато се прилага обща анестезия като допълнение към локалната анестезия.

ПОДДЪРЖАНЕ НА ОБЩА АНЕСТЕЗИЯ
Анестезията може да се поддържа като се прилага Диприван , или посредством непрекъсната инфузия , или посредством неколкократни болусни инжекции за поддържане на необходимата дълбочина на анестезията . Непрекъсната инфузия: Необходимата скорост на приложение варира значително при различните пациенти , но скорост от порядъка на 4 до 12 мг/кг/ час обикновено поддържа задоволителна анестезия.
СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ
Въвеждането в анестезия протича общо взето гладко с минимални прояви на възбуда. По време на въвеждането в анестезия може да се появи хипотензия с преходна апнея, в зависимост от дозата и употребата на премедикация и други медикаменти. Понякога ниското кръвно налягане може да наложи вливане на течности и намаляване скоростта на въвеждане на Диприван по време на поддържане на анестезията. В периода на възстановяване, у много малка част от пациентите може да се появи гадене, повръщане и главоболие. Съобщава се в редки случаи за епилептоформени движения, включително гърчове и опистотонус по време на въвеждане, поддържане и възстановяване от анестезия. Много рядко след приложение на Диприван, се забелязват клинични прояви на анафилаксия, които могат да вкючат бронхоспазъм, еритема и хипотензия. Белодробен едем е наблюдаван в редки случаи. Има данни за следоперативно повишаване на температурата. Както и при другите анестетици може да настъпи сексуално дезинхибиране. Рядко се наблюдава обезцветяване на урината след продължително приложение на Диприван. Локални - Локалната болка, която може да настъпи по време на индукционната фаза на анестезия с Диприван, може да бъде сведена до минимум като се приложи едновременно и Лидокаин / вж. Дозировка и приложение/, а също и като се използват по-големите вени на предмишницата и кубиталната ямка. Тромбоза и флебит са редки явления. Случайно екстравазално инжектиране и опити върху животни не е предизвикало местна тъканна реакция.
ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА
Пропофол (2, 6- диизопропилфенол) е общ анестетик с краткотрайно действие и бързо настъпващ ефект за около 30 секунди. Възстановяването след анестезия е обикновено бързо. Механизмът на действие, както при всички общи анестетици не е изяснен. Като цяло при приложение на Диприван за увод и поддържане на анестезия са наблюдавани спадане на средното артериално налягане и незначителни промени в сърдечната честота. Хемодинамичните параметри обикновено остават относително стабилни по време на поддържане на анестезията и вероятността от резки хемодинамични промени е ниска. Въпреки,че при употребата на Диприван може да се наблюдават респираторни депресии тези ефекти в количествено отнощение са сходни с тези при приложението на други анестетици и лесно се преодоляват в клиничната практика. Диприван намалява мозъчния кръвоток, интракраниалното налягане и церебралния метаболизъм. Намаляването на интракраниалното налягане е по-голямо при пациенти с повишени изходни стоиности на налягането. Въстановяването след анестезия обикновено е бързо и с ясно съзнание, с ниска честота на главоболие и постоперативно гадене и повръщане. Изобщо много по-рядко се наблюдава постоперативно гадене и повръщане след анестезия с Диприван в сравнение с инхалационните анестетици. Има доказателства, че това може да е резултат от антиеметичен ефект на пропофола. В дозите, обичаино прилагани в практиката, Диприван не инхибира синтезата на адренокортикални хормони.