[Pufpaf]

Toчно примера с братята и сестрите щях да дам, но той показва точно обратното как деца израснали в една и съща могат да бъдат много различни. Примера с мен и моя брат е много показателен, с него сме много различни като характер и душевност, аз мисля повече за другите, а той е доста егоист.

Средата е която човек израства е много важна, но тя е второстепенен фактор. Тя може да притъпи някои лоши качества или да ги доразвие, но не и да ги премахне, те винаги ще си стоят в човек.
Знаеш ли защо едни хора като се напият са държат по един начин, а други по друг ? Защо едни хора за които казват - "Той има много лошо пиянство", едни хора стават агресивни, буйстват и правят проблеми, а други са точно обраното те стават весели, пеят и се смеят, трети пък ги унася на сън, има и такива които плачат. Досеща ли се защо е така ?

Алкохола и напиването свалят преградите и разголва душата, защото мозъкът не може да влияе да определя кое държание и действие е правилно и кое не ! Същото нещо важни и за психичните заболявания и конкретно шизофренията и не случайно едни хора с шизофрения могат да са много опасни, а други никога не биха навредили на някой.

Има качества с които човек просто се ражда и те могат само да бъдат доразвити или притъпени. Ето примерно чувствителността при хората е абсолютно вродено качество и всеки се ражда с него от него зависи и състрадателността, това са неща които не могат да се възпитат, човек или е такъв или не е !

[Little Blue Dress]

Първоначално написано от Pufpaf

Toчно примера с братята и сестрите щях да дам, но той показва точно обратното как деца израснали в една и съща могат да бъдат много различни. Примера с мен и моя брат е много показателен, с него сме много различни като характер и душевност, аз мисля повече за другите, а той е доста егоист.

Един въпрос - да не би ти да си по-големия? Това има значение, тъй като по-възрастният брат/сестра обикновено има вродено чувство за отговорност и грижа за по-малките деца в семейството. Говоря за общия случай, разбира се...има и изключения.

Първоначално написано от Pufpaf

Средата е която човек израства е много важна, но тя е второстепенен фактор. Тя може да притъпи някои лоши качества или да ги доразвие, но не и да ги премахне, те винаги ще си стоят в човек.
Знаеш ли защо едни хора като се напият са държат по един начин, а други по друг ? Защо едни хора за които казват - "Той има много лошо пиянство", едни хора стават агресивни, буйстват и правят проблеми, а други са точно обраното те стават весели, пеят и се смеят, трети пък ги унася на сън, има и такива които плачат. Досеща ли се защо е така ?

Алкохола и напиването свалят преградите и разголва душата, защото мозъкът не може да влияе да определя кое държание и действие е правилно и кое не ! Същото нещо важни и за психичните заболявания и конкретно шизофренията и не случайно едни хора с шизофрения могат да са много опасни, а други никога не биха навредили на някой.

Това, което прави мозъка в този случай, се нарича възпитание. Много от това, което виждаме в един човек като държание и действия е именно неговото възпитание. Иманно възпитането може да подтисне някои качества и да засили други. Но когато се даде тласък на "първичните инстинкти", чувствата и подсъзнанието - тогава вече можеш да видиш какъв е човек наистина.
Това дали един мъж е кавалер, например, зависи предимно от възпитанието в повечето случаи. Държи се добре с жените, отваря вратата, дърпа стола и т.н., но защото така са го научили, а не защото му идва отвътре. Като се пробъди "първичното" в него, както е бил мил, може и да прояви агресия и насилие.
За това си мисля, че като избираш партньор, трябва да го видиш как е в различни ситуации. Трябва да го видиш в ситуации, които го провокират - когато пада "възпитанието" и се появява първичното. Та дори е хубаво да го видиш и 2-3 пъти пиян (а не както много жени правят проблеми на приятеля си като излиза и пие - това винаги ми се е струвало тъпо и по ред други причини, всъщност).
Та, ако можеш да погледнеш човека отвъд "опаковката", като под опаковка се разбира не само външния вид, но и възпитанието/изградения модел на поведение - тогава вече можеш да си правиш изводите.

[Pufpaf]

Брата е по голям, но както казах има черти от характера с които човек просто се ражда и не случайно се вижда още при децата в най-ранна възраст, преди да проходят дори, още тогава се проявява техният характер.

Много ми е интересно какъв е ефекта и не се ли усеща ако някой мъж е кавалер, но защото така било правилно, а не защото му идва отвътре. Това няма как да не се усети според мен, въобще има ли такива мъже ? Това може да се сравни с любовник, който целува една жена по тялото и разни други неща и не го прави защото това му идва отвътре и за него е удоволствие, а защото така било редно да се направи. Все едно да правиш секс с робот и ако тези неща не се правят с чувство и удоволствие не мисля, че жената може да изпита нещо страхотно.

Точно тези качества като егоизъм или обратното, да мислиш повече за другите, не могат да бъдат повлияни от възпитанието !
Една жена ако е умна и не се влюбва много бързо или в конкретният случай, може доста добре и за по кратко време да разучи един мъж и да стигне до някои неща, които той ще крие, най-вече говорим за лошите качества.
Тя трябва обаче да знае какво да говори, трябва да бъде малко като психолог.

Според мен най-малкото не трябва да се бърза с брака и децата ако жената не е напълно убедена и не е опознала изцяло мъжа до нея, защото е много по лесно и раздялата и намирането на нов партньор ако няма деца. Много такива жени има за съжаление, които са попаднали на грешният човек, но са го разбрали чак когато вече са се появили децата и имат общо жилище, вече са се устроили в друг град и там работят и няма как да се върнат в жилището на родителите си.

За това много добре трябва да се преценяват нещата още в началото, лошото е обаче ако се появи любовта преди да сме опознали човека и то не е лошо ако той е подходящият, но това не винаги е така !

[lady25]

За жалост или не и аз ще се намеся в частния ви разговор, защото мисля , че имам какво да споделя, както от личен опит, така и от преки наблюдения.
Преди години преживявах много тежко раздялата с най- добрия си приятел, с когото в последствие станахме гаджета. Влюбих се в него до уши, той беше моят пример и до ден днешен в една връзка търся това, което имахме с него- приятелство, уважение, доверие, някой, който да ти казва истината в очите, колкото и да боли. Когато ми каза, че не може да ме обича както аз искам направо се сринах. Бях на 19 години, тъкмо навлизах в живота и изведнъж за мен всичко свърши, зарязах университета и се прибрах на село при мама и тате, където вече нямах приятели (всички учеха в града) Не можех да осмисля, че когато някой не те обича е по- добре да не е с теб. Изпаднах в жестока депресия месеци наред,давех мъката в алкохол, докато един прекрасен ден не започнах да излизам с един далечен стар познат да пием вечер по нещо. Той също беше скъсал с приятелката си наскоро (защото отишла да учи в друг град и сигурно ще му изневери, но аз не обърнах внимание тогава) и двамата изливахме мъката си един на друг. Нямах кои знае какво привличане към него, но общата тема ни сближи, а и нямаше с кого друг да излизам, а имах нужда от приятели точно в този момент и така вечер след вечер и чашка след чашка връзката ни започна да се задълбочава. Първо станахме приятели, а след време и още нещо.
След около година се преместих да живея при него и тогава започна адът. Винаги държеше да знае с кого говоря по телефона, да му преразкажа какво сме говорили, не можело да се обличам с блузи с деколтета (аз имам доста скромен бюст, така че не го и правя, нямам какво да показвам),не трябвало да нося къси поли, вече трябвало да стана сериозна жена, защото съм била обвързана. Накара ме да напусна работа, защото шефът беше голям веселяк (на около 50 с двама сина на моята възраст), и си мислеше че ме сваля , а и имаше и други мъже , с които работя. Винаги , когато излизах с приятелки идваше с мен и приятелките ми започнаха да странят, защото все пак понякога някои неща искаме да си кажем насаме. Да изляза без него беше немислимо. Един път отидохме на дискотека, аз се забавлявах , танцувах- на следващия ден той ми беше сърдит и не ми говореше. След няколко дни, когато най- накрая благоволи да ми каже защо се сърди се оказа , че според него съм се била държала като курва, а аз просто се забавлявах като всеки нормален човек. Приятелите му забелязаха колко е ревнив и започнаха да се базикат с него, пускаха майтапи, от време на време някой се опитваше да ми пусне и по някоя ръка, но когато го молех да им направи забележка той казваше "а не знам , оправяй се", а като се приберем се почваха едни скандали, не мога да ви опиша. На няколко пъти е бил и на път да ме удари, но аз знаех какво да кажа, за да се осъзнае и да не го направи, но беше просто въпрос на време.
Отново бях започнала да изпадам в дупката, от която си мислех, че съм излязла, но уви ставаше все по- дълбока и по- дълбока. Затворих се в къщи и спрях да излизам, приятелите ми почти забравиха за мен, вече бях наистина сам сама. Денем докато той беше на работа се наливах с каквото има под ръка, а той като се прибере дори не забелязваше, че съм пияна. Мислех си, че аз съм си виновна и че явно всички мъже са такива и се примирих със ситуацията. Реших, че просто живота е такъв и това не се случва само на мен, а на всички хора, обаче понеже съм по- чувствителна го преживявам по- тежко и няма смисъл да ходя никъде, защото каквото и да направя накрая резултата ще е един и същ. До някъде това беше така, защото повечето жени по селата и в малките градове наистина живеят така и просто са се примирили и аз се превръщах в една от тях.
Нямахме достатъчно пари обаче и той ми намери друга работа, където имаше само жени, а шефът му беше приятел. Благодаря му и до ден днешен за това, защото през лятото дойде на работа едно страхотно момче, което се влюби в мен, както и аз в него не от пръв поглед , но от първа дума и не, че с него нямаме проблеми понякога, винаги има такива, но след няколко седмици ще навършим 5 години от както сме заедно и сме безкрайно щастливи и до сега.
Надявам се някое момиче изпаднало в моята ситуация да прочете това и да разбере , че животът не е такъв и всеки трябва да търси щастието , защото то съществува
Стана много дълго, за това другата случка ще ви я разкажа по- късно, но мисля, че от тази става доста ясна поне една от причините, поради която понякога търпим подобни мъже.

[Little Blue Dress]

lady25, при теб е имало струпване на липса на опит (тъй като си била доста млада), негативен опит и моментно състояние на уязвимост, от което въпросният мъж, който описваш, доста добре се е възползвал. Самочувствието ти е било нарането, чувствата ти са били наранени, ти сама казваш, че не е имало толкова привличане, колкото просто си имала нужда от някого в този момент. Има хора, които доста умело се възползват от моментите на слабост на другите.
Радвам се, че вече си се осъзнала, приключила си с въпросния екземпляр, продължила си напред и всичко е наред.

[Pufpaf]

Добре, че история завършва с хубав край, защото доста гадно ми стана докато четях преди края. Направо си имала голям късмет, защото ти така си се била примирила със това което ти се случва и това примиренчество въобще не ми хареса !

Тази ти връзка от която за щастие си се отървала е класически пример за случаите на които им казват клин клин избива. Много хора са изпитали това нещо и са имали такива връзки от типа - клин клин избива. Не може да се винят обаче тези жени, които са били в такова тежко състояние и са опитали да излязат от него, като започнат друга връзка.

За съжаление жените във такова състояние правят и най-много грешки и допускат хора, които инак не биха допуснали ако не са в това състояние. Жените тогава са най-уязвими, те все пак имат нужда и от любов точно в тези моменти, да има кой да ги прегърне.

Този мъж дали има смисъл да се коментира, само като си помисля, че сега друга жена може да е на мястото на което си била ти и ако е някоя такава да търпи, не ми се мисли.
Много е хубаво, че споделяш тази история, такива истории трябва да четат младите момичета, които още нямат много опит в живота и една такава история може да им помогне.

Всяка жена заслужава да бъде щастлива и не трябва да търпи и миг подобно нещо, живота все пак е един и то доста кратък !

[lady25]

За мъжа мога само да кажа, че сега е с едно момиче, което е доста по- малко от него и имат детенце на почти годинка. Силно се надявам това момиче никога да не изпада в моята ситуация и да бъдат щастливи заедно.

Другите 2 истории са за две мои приятелки и до някъде са взаимно свързани, но и двете са еднакво потресаващи.
Както вече казах известно време работех в един изцяло женски колектив. Повечето колежки бяха около 50-тте, но имаше и 2 по- младички, с които си станахме доста близки. И двете бяха на по 27 години, съученички от училище. Едната беше с 10 годишен брак. като била малка баща и я държал доста строго и тя едвам изчакала да завърши 12-ти клас и се омъжила за мъж 10-тина години по- голям от нея. Има 2 страхотни деца вече големи. В началото като се омъжила с мъжа и заживяли при нейните родители и всичко си било наред, защото съпругът и имал страх от баща и и се държал прилично. Мъжът и обаче имал къща и когато баща му решил да заживее на вилата те се преместили там с децата и заживяли самостоятелно. Не минало много време и той започнал да пие( аз го познавам от малка , защото сме комшии и още преди да се ожени той си беше пияница). От там започнали и проблемите. Той си е жив алкохолик, давал цялата си заплата за ракия, а за децата ни стотинка. До тук добре, но не щеш ли като свършат парите тя трябвало да му купува ракията, защото никъде вече не му давали на вересия. Идва един ден на работа силно гримирана, но дори под пластовете грим се виждаше насиненото и око. Като я видяхме още взехме да я разпитваме какво се е случило. Прибрала се вечерта от работа и не носела ракия, нямала пари, защото беше зимата и ни бавеха заплатите с по няколко дни. Мъжът и обаче това не го интересувало. Смачкал я от бой, дори я замерил с някакво дърво за печката и накрая я заключил на терасата, а на вън имаше сняг. Всичко това се разиграло пред децата и то не за първи път. Там тя прекарала нощта и сутринта като изтрезнял отключил и я пратил да ходи на работа. не беше само насиненото око, нямаше място по тялото дето да не е синьо. С другото момиче бяхме потресени. Молихме я да отиде да си извади медицинско и да се маха от тоя чове, тя обаче не ще, та не ще и това е . Възрастните колежки от "старото поколение" нали уж са по- мъдри и знаят много вместо да и дадат някой добър съвет, свиват рамене и викат "като си си го взела ще търпиш". Колкото ние и се молихме да се махне от там, те толкова повече я убеждаваха, че тези деца няма да може да ги гледа сама и да си наляга парцалите и си седи при мъжа. Мине се не мине седмица две всичко се повтаряше на нова сметка. По едно време явно и дойде акъл в главата, събра си багажа и дечицата и се премести при родителите си. Нещастникът спрял да пие за няколко дена, ходи моли и се , друг човек бил станал, нямало да се повтори повече, занесъл по един шоколад на децата и тя да вземе, че да се смили над него и пак да се върне. и така за около 2 години сигурно поне 5-6 пъти една и съща история се повтаряше и повтаряше, а ние с другото момиче все и се чудехме как може толкова да е глупава и да му вярва и все да се хваща на едни и същи номера. Стигнало се беше до там , че и децата се страхуваха от баща си и не искаха да живеят с него. Слава богу, осъзна се накрая и го остави. Нещата обаче не приключиха с това. Идваше да я причаква пред работа, ходеше у тях да я заплашва, заплашваше и родителите и един път даже беше отишъл с нож да ги убива. полицията през ден ходеше да ги разтървава и да го гони, но с нищо не можели да помогнат. Казали и ,че няма какво да направят ако иска да напише жалба и да им се обажда , когато има нужда. Този тормоз продължи с месеци, но явно накрая и на него му писна и се отказа, та сега си живеят спокойно с децата, а баща им и до ден днешен и един бонбон не им е купил, но поне са спокойни.

Другото момиче беше с ученическата си любов, с няколко години по- голям от нея- първия, последния и единствения. Толкова го обичаше, че не можеше и да си представи да бъде с друг. Искаше и се да е малко по- романтичен, жена е все пак, всяка ще се зарадва на едно цвете без повод, но уви той явно не беше от тия мъже. Сещаше се само, когато тя го помоли,а то изпросено не е сладко. Построиха си двамата една малка къщичка с 3 стаи в двора на родителите му ,ожениха се, родиха си детенце и тук би следвало да кажа, че са заживяли щастливо като в приказките.
Тя е много самостоятелен човек и често сме си говорили, че и двете искаме сами да си гледаме децата, бабите са добре дошли да ги видят, но място във възпитанието нямат и т.н. и от там започнаха нейните проблеми. Още като я изписвали от болницата двете баби направили график коя кога ще ходи да помага, коя какво ще прави и как да се грижат за новороденото си внуче. Тя като чула косата и настръхнала, обяснила им, че сама ще си гледа детето и ако има нужда от нещо ще ги потърси и ги пратила по живо по здраво да си ходят по къщите. На майка и и станало криво, ама майка е къде да ходи, като не я искат отишла си и толкова. Свекито обаче много се засегнала и от този момент нататък започнала да настройва сина си срещу жена му и сякаш нарочно да прави на пък на всичко, което и се каже. Междувременно моята приятелка пак забременя и сега си има още едно сладко бебче, но проблемите само се задълбочават. Мъжът и нали е истински мъж застанал на страната на маминка, която го манипулира, а моята приятелка а посмее да се обади и е изяла крушетата. Говорила със свекърва си, опитала се да се разберат, говорила и с мъжа си не веднъж, но накрая едно и също- маминка е права, а тя със насинено око. Свекървата като видяла, че взима надмощие вместо да се успокои, че никой няма да и открадне скъпоценното синче още повече се надъхала и само плете интриги и скандали. До скоро все се чудех кога ли ще и писне на приятелката ми и ще си събере багажа, но май вече се е примирила. Много ми е мъчно за нея, но когато човек сам не си помага не може да му помогне и Господ.

Оставям на вас да правите анализи и да размишлявате, защото сте по- добри от мен в тази част, а аз ще следя разговора. И както вече казах дано повече момичета прочетат написаното и мислят с главите си , докато е време, за да не изпадат никога в такива ситуации.

[Little Blue Dress]

Първоначално написано от lady25

За мъжа мога само да кажа, че сега е с едно момиче, което е доста по- малко от него и имат детенце на почти годинка. Силно се надявам това момиче никога да не изпада в моята ситуация и да бъдат щастливи заедно.

Бих казала, жалко за това момиче...както и за детенцето им (представям си в каква среда ще живее)!
Интересното при този тип екземпляри е, че все някоя им се връзва (и в булшинството от случаите е много по-малка).

За първият случай - хубаво, че се е осъзнала познатата ти.

За втория - преди време си мислех, че би било много хубаво с един човек да сте заедно от училище и да си останете заедно "до края", както се казва. Сега вече не съм убедена в това. Просто като гледам мои бивши съученици, които се изпожениха или веднага след училище, или още докато бяха в гимназията, а сега са или изпоразведени (и с деца) или забити в някакви нещастни бракове, с които са се примирили - и мнението ми по този въпрос се промени коренно.
Просто когато си в училище гледаш много по-романтично и наивно, поради което лесто можеш да се подведеш. Не мосля, че с това наивно виждане е удачно да избираш партньор, който да ти е пълноценен партньор в живота когато вече сте пораснали и сте изправени пред съвсем различни проблеми. За да избереш такъв партньор, е нужно да имаш опит и да разсъждаваш зряло.
Мисля, че за това така се е получило и с момичето от втората история. Тя просто не е знаела как да избере и какво да търси а един партньор. Също, сега понеже той е с нея от ученичешките години, с него е израстнала, с него е карала и целия си съзнателен живот, просто не познава друго - за това и не знае, че ИМА друго, коетоби било в пъти по-добро.

[lady25]

Моята приятелка е с този мъж от 15 години и през това време не един път са късали, заради липсата на романтика, за която споменах в началото на разказа си. В такъв един момент се запознах и аз с нея. Раздялата им продължаваше може би около половин година или повече, не си спомням точно. Та през това време имахме един колега , много симпатично и мило момче влюбено до уши в нея. Не знам дали от любопитство или за какво , но тя се беше поддала на изкушението и прекарала една седмица с него. Разправяше , че по- романтичен и мил човек не е срещала през живота си. И въобще всичко, което и е липсвало с другия е било събрано в него, но така и не успяла да спре да мисли за другия и скъсала с него , защото не искаше да го залъгва.
В един прекрасен момент нейния левент вече станал на около 35, поживял малко сам и видял, че няма много добри шансове.Ние сме от малък, гради всички млади хора бягат или в големия град или в чужбина.Виждайки че всичките му приятели на същата възраст , а и по- големи си стоят сам самички, та явно нещо му е прищракало в главата и се е сетил , че по- добра няма да намери и взе, че я потърси. И като се започна една романтика, едни рози, едни ти му ресторанти- абе нов човек. Естествено след като тя се премести да живее при него всичко си тръгна по старо му, ама къде да ходи вече, хората ще говорят, лошо име ще и излезе пък и тя нали го обича и с друг не може.
Та най- интересното в цялата тая ситуация ми беше как така тоя човек дето уж почти безпроблемен, само едната романтика дето му липсва, ама тя се преживява някак си сега изведнъж се превърна в такова чудовище след 15 години. Да не знае човек на какво ще попадне. В интерес на истината аз не го познавам добре, но колкото пъти сме се засичали, докато с нея пием кафе все един мил, мълчалив, да не повярва човек на какво е способен.
А за децата не ми се мисли в каква среда ще израснат. По- голямото е присъствало на няколко от побоите, защото на мъжа и не му пука, че така ще му съсипе психиката преди да е проговорило още. Тя ми каза , че нощем се будело с писъци и викало "тате не бий мама". Да си кажа честно, на мен чак не ми се вярваше до някъде на цялата тая история, не за друго, а защото не мислех, че тя може да търпи цялата тая история. Един ден си говорихме нещо с малкия , тъкмо се бяха върнали от море и аз нещо го подпитвах за баща му и ще ходят ли пак. Детето вика "ми аз не искам повече с тати никъде да ходя, той много лош. А баба си като я види се обръща на другата страна и ако тя вземе нещо да го заговаря започва да пищи. И това е дете на 2 годинки, което явно схваща ситуацията много по- добре от всичките възрастни в семейството си.
Не искам да казвам силни думи, защото и аз си имам едно такова свки, дето ако я срещна ще се обърна на другата страна, ама на никой не пожелавам такова нещо да му се случва. И най- вече децата страдат от цялата работа пък възрастните си играем на надмощие и не осъзнаваме какви вреди нанасяме на тези невинни същества.

[Pufpaf]

Това е толкова тъжно и най тъжното е, че това не са просто единични случаи, много такива съдби има за съжаление и цифрите които показват колко процента от жените в България и по света са били жертва на домашно насилия са плашещи и трудни за вярване, но за съжаление са факт.

Това е една от причините да искам да се занимава с психология и тези жени имат нужда от помощ, за да могат да преодолеят тази психологическа и душевна травма, Дори сами да успеят да избягат от насилника, те след това имат нужда от помощ, защото това е много голяма травма и такива жени и след това живеят в страх и дори много от тях не смеят да имат нова връзка с друг мъж.

Картината в България е още по тъжна и заради факта, че тези жени дори закона не може да ги закриля и трябва да има сериозни промени в това отношение. Не знам как да коментирам мъж, който тормози и дори бие една жена. Това са най-жалките същества на света, и според мен трябва да ги третират еднакво с изнасилвачите, а в затвора към такива хора биещи и изнасилващи жени има специално отношение и там ще разберат каква грешка са допуснали !

Има един много важен фактор, за това много жени да търпят това нещо и да не смеят да напуснат мъжа.
Този фактор са родителите на жената, ако една жена има силна връзка с родителите си, има тяхната подкрепа и споделя тези неща с тях, тогава ще и е много по лесно. Това нещо обаче, за да се случи зависи от родителите. Тази силна връзка трябва да се изгради още от детството и тя да бъде еднакво силна и с бащата.

Ще ви го опиша по следният начин, примерно аз съм баща и имам голяма дъщеря, която си е намерила мъж и да кажем, че и аз не съм могъл да го преценя в самото начало, а и то няма как толкова лесно, понякога и лошите черти се проявяват по късно. Аз като баща обаче винаги ще се интересувам за детето си, дали е щастливо, дали има проблеми и повярвайте ако има нещо аз винаги ще го разбера, а и със сигурност ще имам много силна връзка с детето си и то винаги ще ми споделя ако има проблем. Това нещо както казах се изгражда още в детството.

Аз не ги разбирам другите родители и техният подход и принципи, просто няма начин това е абсурдно, аз да не се интересувам и да не разбера, че детето ми има проблем. То дори само ще ми споделя, защото ще ми има доверия, то знае, че го обичам и винаги ще му помогна когато има нужда.Тези жени които са малтретирани и не смеят да споделят и да потърсят помощ и търпят, те нямат явно сила връзка с родителите си и това е много голям проблем.

Аз се радвам, че не съм се оженил още твърде млад зелен и да съм станал баща тогава и не, че нямаше да съм добър родител и жена ми да е щастлива, но сега след като живота ме понаучи на това онова, аз няма да съм просто добър родител, аз ще съм най-добрият родител и знам точно какво и как да направя, за да отгледам и възпитам по най-добрият начин децата си ! Децата са като една отворена книга с празни страници, които родителите трябва да изпълнят със съдържание, разбира се една част те сами ще научат от живота, но ние трябва им дадем и от нашата мъдрост и знания и когато те се отделят от нас, да имат достатъчно мъдрост да се впуснат в живота, да създадат семейства, кариера и да са щастливи !

Много е вярно това което казва Little Blue Dress за тези ранни връзки завършили със брак и деца, понякога още на 20 години и дори някои и вече имат деца до 21-22 години и, че тези връзки много голям процент от тях са несполучливи и за това си има и много логично обяснение което Little Blue е обяснила и аз го споделям. На тази възраст е много трудно не само защото тези момичета не са наясно какво искат и какво да гледат като качества в отсрещният човек, а и защото при тях много повече влияе емоцията, любовното замайване, сексуалното привличане и т.н.. Едно момиче на 20 години гледа по един начин, докато една по зряла жена е на друг етап от живота и мисли повече и за семейство и когато тя избира мъж, ще гледа много повече дали той ще бъде най-добрият баща за децата и.

Все пак всеки може да допусне грешка, но не е нормално жените да търпят ако видят, че са сгрешили човека. Те не са някаква стока, нито някакви подписи и бракове имат значение, а понякога е много важно дори за децата те да се махнат от този мъж. Аз и за това не мога да ги разбера да допускат децата им да изживяват този кошмар, те не се ли замислят и за тях !