#141
|
||||
|
||||
Айде мерси Тина! Болките са съвсем поносими.
Кога е твоят ден? |
#142
|
||||
|
||||
LIV,Честито,мила,само красиви моменти ти пожелавам
|
#143
|
||||
|
||||
Тина,много успехи и само позитивно мислене
|
#144
|
||||
|
||||
Благодаря Mishel!!!
Нямам търпение да ги видя в понеделник хехе |
#145
|
||||
|
||||
Днес като съм станала с кокошките да понапиша малко повече за доктор Кънев и клиника Вита и как протече цялото фиаско...
Първо за предшестващите консултации...понеже Вита ми е малко далечко да се боря със задръстването през седмицата, за да се класирам там за консултация се обадих в един козметичен салон на Руски паметник, където д-р Кънев дава консултации. Човека ми дойде на крака на 3-ти март в 9 часа сутринта и ме посрещна с усмивка. Говорихме повече от час. Интересуваше се каква е моята представа, за това което искам и ми обясняваше на дълго и широко какви са възможностите. Разбрахме се ако реша да правя втора консултация, тя да бъде във Вита, за да ми покаже и импланти И ако имам желание да видя на живо други негови пациентки. Съчетах ходенето във Вита с преглед при мамолог там. Доктора присъства на прегледа, а после в неговия кабинет говорихме още около час и се запознах с негова пациентка, която е с моя ръст и тегло. Видях резултата при нея 1 година след операцията и беше перфектен. Разбрахме се за операция на 31 март ииииииииии ей ме на там в 8 часа сутринта. Заведе ме в отделението, настаниха ме в стаята и човека си плю на маркера и започна да ме рисува. Направи ми впечатление как прецизно мереше 156 пъти и беше изключително сериозен (това го казвам по повод на факта, че на консултации е много ведър и усмихнат и пуска шегички)...пак беше ведър и усмихнат, но сега вече сериозната работа предстоеше и си мереше човека като пич. Разчерта ме едно хубаво и ме изпрати да попълня документите, след което ме свалиха в операционната. Две сестри ме подготвиха, доктора дойде и докато си говорехме сладко сладко и му казвах как съм озверяла от глад над мен се надвеси женско лице и с мила усмивка ми каза "сега миличка дишай през тази маска и се отпусни"... Събуждам се в реанимация...спала съм като пън до 3 следобед и чувам оооооооооо нашето момиче е будно и две девойки сестри започнаха да припкат около мен и да ме питат дали се чувствам добре. Аз се чувствах все едно ме е бутнал товарен влак ама не си признах само се чух да казвам "а-з с-ъ-м ООООКККК" Казаха ми да си почивам спокойно и след малко щяли да ме свалят в моята стая. Полежах в реанимация още около половин час. Доктора дойде да ме види и да ми каже, че всичко е минало като по вода. Станах да ходя до тоалетна и моята сестра като ме видя, че вече ставам реши, че съм готова да си ходя в стаята. Там ми вливаха някакви разтвори против повръщане, защото ми се гадеше от упойката и после болкоуспокояващи. Още веднъж дойде Кънев да ме види и ми показа как да се завъртам като кебапче, за да ставам от леглото. През цялото време се въртеше сестрата около мен и вечерта ми набоцка дупето с една мускулна инжекция обезболяващо да мога да спя. Петък сутринта вече се чувствах като човек, защото ефекта от упойката вече преминаваше. Кънев дойде около 8:30 и стоя при мен около 40 минути докато дойде баща ми да си ме прибере. Обясни ми отново какво мога и какво не мога да правя. Изписа ми антибиотик и обезболяващи ако има нужда и се разбрахме ако има нещо, каквото и да е да му звъня по телефона. Е...това беше! |
#146
|
||||
|
||||
Честито и от мен и бързо възстановяване!
__________________
http://g.life.bg/blog/category/beaut...ko-golemi.html |
#147
|
||||
|
||||
Благодаря Гвендолин
|
#148
|
||||
|
||||
толкова се радвам! дано всичко и занапред да е така! днес как си миличка? болките ?!
|
#149
|
||||
|
||||
аз трябва да ви кажа , че тотално се побърках вече! и на работа само за това мисля и ровя и чета, и вкъщи и изобщо не мога да си върша нормалните ежедневни неща. Незнам дали има друго момиче , което толкова много да го е умувала. Това вече година навиване и отказване- е ако имах парите най -вероятно щеше да стане от раз, ама както и да е. Чакам и най-малкия знак че е дошло времето, хващам си багажчето и хуквам към някоя клиника, но определено ти Лил много ме надъхваш за Кънев!!!
|
#150
|
||||
|
||||
Само сутрин първото ставане е кофти Ели, защото си се вдървила от спането по гръб. Болкоуспокояващи хрупнах само снощи преди да заспя, въпреки че и без можех да мина. Утре трябва да ходя при Кънев да ми махне превръзките и ще мога да си ги видя бече
|
|
|