#951
|
||||
|
||||
Цитирай:
Маркова има този проблем. Нормално е, ще мине. Аз съм в лека депресийка, защото се чувствам безпомощна и не мога да изпълнявам любимите ми дейности и не се знае кога ще мога. Искам да се кача на колата си и да отпраша на накъде, да отида на фитнесче, на сауничка, на масажче, да продължа да си преследвам целите в живота, а имам чувството, че тези цици ме спират, а за един активен човек, това е голямо забиване.. И мразя да чакам, и да вися по цял ден във форума.. До тук се разпростира депресията ми.
__________________
Ring the bells that still can ring. Forget your perfect offering. There is a crack in everything. That's how the light gets in. |
#952
|
|||
|
|||
Цитирай:
|
#953
|
|||
|
|||
Защо така се чувствате момичета, не сте доволни от резултата или? Аз също се притеснявам от тази депресия, макар че моята приятелка нямаше такава и се надявам да бъда и аз така.
|
#954
|
||||
|
||||
Причина номер 1 за мен да го направя, беше защото не се чувствах комфортно в интимните отношения.. Обаче сега като се гледам с пълно деколте, осъзнавам, че ще има период на адаптация, който няма да включва само положителни емоции.. Като че ли плоска се чувствах повече момиче, а сега имам усещането, че вече съм жена... И аз имам моменти, в които е чудя защо го направих. Не ми е било комплекс в социоалната сфера, само в интимната.
Но има жени, чиято самооценка е пряко свързана с този комплекс. Знам за такива фрапантни случаи - свити, комплексирани жени правят операцията и изведнъж разцъфват - стават нови хора - различни дрехи, прическа, излъчване, всичко... При мен това е невъзможно да се случи. Моята цялостна самооценка не зависи от размера на сутиена ми. Но според мен най-честата причина за депресия е, че чисто физиологическа - преди операцията е имало един бум на хормони в тялото, причинени от стрес и екзалтация. Веднага след операцията има един рязък спад на хормоналните равнища. И ти усещаш някаква липса, паника, разочарование.. И не можеш да си обясниш защо. А всъщност тялото ти иска още от тази емоция - за това някои хора развиват зависимост към пластичната хирургия. Това което се случва в тялото на пациента е същото, което се случва в тялото на наркомана... Това съм го обсъждала с псохоаналитик, след последната ми ринопластика. Друг е въпроса, ако не ти харесва резултата. Тогава вече има реална причина. За това е добре преди да се пристъпи към такава стъпка да сме наясно първо с целите си, причините и очакванията.
__________________
Ring the bells that still can ring. Forget your perfect offering. There is a crack in everything. That's how the light gets in. |
#955
|
|||
|
|||
Благодаря ти Нелс, много добре си го обяснила. При мен причината да поискам уголемяването на бюста е свързана с това, че вследствие на двете раждания и две кърмения по 2 г. всяко едно, гърдите ми имат лека птоза и са изпразнени в горната част. Преди този период винаги съм си била чашка С и съм свикнала с тази си визия. Нямам проблем със сексуалните отношения с мъжа ми (даже той много се страхува и все ми говори да се откажа, че гърдите ми са си хубави сега). Правя го просто за себе си, за да се чувствам по-добре и по-красива с бюст подобен на този преди раждания и кърмения. Дано да не съжалявам и аз...
|
#956
|
||||
|
||||
Аз мисля, че няма да съжелаваш. Имаш реални очаквания, и ясни причини. Самооценката ти не зависи от бюста и не ти е фикс идея. Има доста жени, които правят тази крачка с убеждението, че след операцията живота им тутакси ще се обърне на 180 градуса, ще почне да им върви в сфери, в които не им е вървяло и проблемите им ще изчезнат. Голямото разочарование идва когато осъзнаят, че те са същите хора със същия живот.
Повечето ми приятелки са го направили, защото не са се чувствали комфортно просто и само относно бюста си. Тогава емоционалната промяна наистина е с един голям плюс. Но ако го правиш, защото не се чувстваш комфортно генерално в кожата си, ефекта би бил по-скоро обратен. Но мисля, че при момичетата тук не става въпрос за съжеление, че са го направили, а за една лека пост оперативна депресия. Характерното за депресиите е, ча са чисто физиологични процеси, свързани с химични реакции и баланс в мозъка, но дават усещането за дълбок емоционален проблем или липса. Всичко ще отшуми. За съжаление може да става въпрос на един по-късен етап, в който отново влезеш в социума и рутината си и установиш промени, идващи от нарастналия ти бюст, които не ти харесват. НО!! Аз до този момент не съм срещала жена, която да ми е признала, че съжелява! Така че, споко!
__________________
Ring the bells that still can ring. Forget your perfect offering. There is a crack in everything. That's how the light gets in. |
#957
|
||||
|
||||
На мен проблем ми беше страха. След като ми направиха първата превръзка и ги видях без сутиен много ми харесаха още веднага. И все още много си ги харесвам. Но веднага след операцията и дори все още, но не толкова силно, ме е страх от КК и други усложнения. Иначе да, целия дискомфорт и от това че съм зависима от някой се да е покрай мен ме изнерви много. Но главния мой проблем е страха.
|
#958
|
||||
|
||||
С бившия ми съпруг в момента сме в много добри приятелски отношения и по принцип той ме развозва като ходя на прегледи. Днес дойде до в къщи да се видат с детето, а преди това ми каза че непременно иска да види и да пипне какво е гърда със силикон. Та днес му ги показах и като тръгне да пипа му казвам - още са бая твърдички и на пипане не са ок. Но той ми каза защо бе екстра са не са твърди. Което ме обнадежди че значи си омекват добре. Аз с моята дъска преди дето не можех и чашка А да напълня явно си нямам представа как са на пипане едни големки гърди.
|
#959
|
||||
|
||||
Нелс, добре си го обяснила. Има различни типове хора и всеки приема промените по различен начин-едни със страх, други с екзалтация. При мен в началото беше със страх, понеже, както вече казах, болката отключва панически атаки. Мисля, че го преодолях, постепенно. Сега обаче, какво се случва-харесвам си гърдите, не съжалявам в никакъв случай, че съм ги оперирала, защото и аз имах птоза и почти никаква жлеза, след 2 раждания, кърмене и рязко отслабване. Имам проблеми с мъжа си, главно. ОПерирах се заради самата себе си, поне така си мислех. Но сега, макар и да изглеждат доста по-добре, той не спира да ми натяква, че не е трябвало да го правя, че преди повече са му харесвали и един куп други подобни глупости. Преди, обаче, ме подиграваше, че зърната ми били по-големи от гърдите. Не знам как да реагирам на всичко това. И сега, когато натякванията не спират, си мисля, че все пак съм го направила донякъде заради него, за да спре да ме подиграва и да се чувствам добре в леглото. Не разбирам, защо всячески се опитва да ми убие самочувствието. Ако само веднъж беше погледнал на мен като на красива жена, ако ме беше накарал да го усетя по някакъв начин, тогава може би щях да се почувствам по-добре и удовлетворена от операцията. Именно затова ме е яд на мен самата-защото си мислех че го правя заради себе си, а сега се депресирам от мнението на мъжа си. Извинявам се за объркания пост... някак си мислех, че като си оправя гърдите, че си поправя и брака, а то се получи обратното...
|
#960
|
||||
|
||||
Ми ние тук по едно време малко оспамихме темата относно мъжете. какво да ти кажа и моя бившия преди страшно ме комплексираше с отсъствието на гърди при мен. Но не даваше и дума да се издума да си сложа силикон - аз какво съм искала сега всички там да ме гледат. А сега вече не сме заедно и ми казва че преди също си ме е харесвал, но се радва че съм го направила защото знаел че много съм го искала. Иначе на него и преди му било добре. Дрън, дрън, колкото щеш. Мен липсата ми на гърди ми е комплекс още доста преди него и си направих операцията за да премахна този комплекс.
|
|
|