[Puppito]

Не съм озаглавила тази тема, защото наистина не знам кое би било най-подходящо.
Просто искам да споделя това с всички вас. Знам, че най-малкото ще ви е от полза.

Преди малко ми съобщиха, че мой колега вчера е загинал в автомобилна катастрофа.
От мига в който ми го казаха до затварянето на телефона не знаех как да реагирам. Само мълчах и се надявах това да е някаква долна гавра. И още не мога да повярвам.
Работата ми е такава, че се чувам с колегите ми от другите градове поне по 5 пъти дневно. Работя вече от една година на това място така че предполагам можете да си представите колко много сме говорили по телефона с всеки един от тях.
Преди месец се организирахме и за 1 уикенд се събрахме всичките колеги(общо 14 души) от осем града близо до Стара Загора, за да се видим, да се позабавляваме и да изчистим стратегията за тази година. Него го видях за пръв път – безкрайно положителен и весел човек. Животът му никак не е бил лесен и до сега също не беше особено розов, но въпреки всички той сам се грижеше за детето си, работеше неблагодарната си работа и се усмихваше! Много съжалявам, Тишо! Ужасно ще ми липсваш!

За пореден път в живота ми се случва нещо ужасно, което ме кара да се замисля. Сега съм вложила всичката си енергия в учене, защото от толкова работа бях забравила, че имам и изпити за взимане. Работа, учене, изкарване на пари, желание да се тунинговам, да си купя кола, апартамент…..всичко това ми изглежда толкова дребно и далечно сега. Чак ми се гади от самата мен. Сякаш просто съм забравила да бъда човек. Не забравяйте да бъдете хора! Казвайте на онези, които обичате, че ги обичате! Не пестете парите си – живейте! Не мислете за бъдещето – живейте! Правете добро, обичайте, ценете всеки миг, всяко вдишване!

Не знам какво да кажа. Чувствам се ужасно дребна и нищожна.

[Devil_wears_Prada]

Съжалявам, мила! За другите неща си ужасно права, лошото е че винаги в такива моменти се сещаме...

[Saruman]

Мила,такива неща за съжаление се случват ежедневно и пак за съжаление са една част от живота ни,която бихме искали да не съществува,но няма начин...

Искрени съболезнования за роднините и приятелите на твоя колега,както и за теб....

[jito7]

Обичам те, любима!!! Ти си видяла, че хората си отиват от този свят без предупреждение и със сигурност не когато сме подготвени за това (защото такъв момент няма). Нормално е да си погълната от ежедневието с неговите важни и маловажни проблеми и проблемчета, но е жалко по такъв нелеп повод да излизаш от релсите на навика, за да се замислиш...В тази ситуация няма какво да кажа, освен, че си пожелавам такива нещастия да стават по-рядко (а ако имам право да помечтая - никога!). Не се обвинявай, че си загрижена за множеството задачи, които са ти на главата, това не те прави жалка. Ти не си и няма да забравиш кои са важните неща в живота, а единственото, което искам за теб, е хората, които обичаш и те обичат, да са здрави и щастливи. Почини си. Обичам те!

[Yansi]

Първоначално написано от Puppito

…..всичко това ми изглежда толкова дребно и далечно сега. Чак ми се гади от самата мен. Сякаш просто съм забравила да бъда човек. Не забравяйте да бъдете хора! Казвайте на онези, които обичате, че ги обичате! Не пестете парите си – живейте! Не мислете за бъдещето – живейте! Правете добро, обичайте, ценете всеки миг, всяко вдишване!

За съжаление само в такива моменти се сещаме за тези неща....
И за още по-голямо съжаление тези прозрения ни държат "влага" за много кратко време...просто някак си ежедневието ни поема ,колелото се завърта и отново ставаме дребнави и забравяме ,че сме просто миг от вечността и пропускаме истински важните неща...и така до следващото сътресение...

[Puppito]

Първоначално написано от Yansi

За съжаление само в такива моменти се сещаме за тези неща....
И за още по-голямо съжаление тези прозрения ни държат "влага" за много кратко време...просто някак си ежедневието ни поема ,колелото се завърта и отново ставаме дребнави и забравяме ,че сме просто миг от вечността и пропускаме истински важните неща...и така до следващото сътресение...

колко си права...

[jito7]

Искаш ли "ден за размисъл" навън...?

[Dimitroff]

==={=={<@
==={=={<@

[Devil_wears_Prada]

Аз излизам, щото не издържам повече!
Димитров поне една въздушна целувка приеми!

[Limoni-Johni]

Ужасно е това, което се е случило, но мисля, че дори и сега той отнякъде те чува и те вижда... Направи нещо, което на Тишо би му харесало! И не се обвинявай!

...Чак ми се гади от самата мен. Сякаш просто съм забравила да бъда човек.

Само едно ще ти кажа: Не си забравила да бъдеш човек. Щом си се замислила над всичко това, значи ти си ЧОВЕК!