[Мариса]

Първоначално написано от Nells

Иначе вярвам, че носът ми може да стане вирнат и смятам да го докажа!

Внимавай да не се осакатиш като Майкъл Джексън!

[Oompa Loompa]

Първоначално написано от Nells

Последно преди няколко дни ходих при гинеколога си да го разпитвам дали прави лабиопластика, и той така ме гледа с превързан нос, седи помълча и вика "Има една диагноза, нарича се дисморфофобия.."

Ох, голям въпрос стана наистина от носа ми... Аз лично мисля, че има голяма промяна, симетричен е сега, но е точно толкова грозен, колкото предния, просто е грозен по различен начин.. Не е правилен - виси над горната устна, преди не висеше толкова. Ще пусна още снимки скоро.

Иначе вярвам, че носът ми може да стане вирнат и смятам да го докажа!

Гледам че те мързи Ето чети ся
Има и телефон на който можеш да се обадиш
http://www.anxietyuk.org.uk/about-an...-disorder-bdd/

[apoklistika]

Неллс, то като цяло пластичната хирургия е свързана най- вече с драмите ни в главата, тъй че аз го намирам за съвсем нормално именно това да се обсъжда. Не по- маловажно е от обсъждането на самите операции, в някои страни докторите пращат на разговор при психолог преди операция, при нас тая практика я няма, ама няма да е зле да я въведат. Освен това оставяме ся настрана пари, работи, цели и не знам кво, майната му на сичкото тва, концентрирай се само върху добре обмислено решение- аз също вярвам, че носа ти може коренно да се промени, щото съм виждала и по- големи промени, обаче просто не се ръководи от това да го постигнеш колкото може по- бързо, а колкото може по- качествено. Може би идеята ти за психолог никак не е лоша, само да попаднеш на добър такъв. Имаш човек близо до теб, минал през такова нещо- Сюзън, едва ли ще ти откаже така като гледам разговор, може би от нейната уста ще има по- голяма тежест, ако чуеш защо не се е втурнала веднага на следващата операция, какво й е помогнало да не влиза в някви депресивни дупки...
И може би най- вече пред себе си си направи честна равносметка- заради носа ли е всъщност драмата или, както вече виждам в предните постове, заради това, че нещо не е станало точно, както си го планирала. Във връзка с последното ще ти напиша една история, но на лични, да не разводнявам съвсем тук.

[Oompa Loompa]

Апо , при мен нещата бяха различни и просто трябваше да изчакам година и половина за да се оперирам втори път, а и никой доктор нямаше да се съгласи да ме оперира по рано ! Отделно че аз бях тотално обезобразена и след втората операция се почуствах толкова щастлива ,че най накрая съм заприличала на човек, независимо от това че все още имам малки несъвършенства. И аз бих искала да имам съвършен нос но знаейки на какво приличах след първата операция просто не смея да рискувам
Красотата и самочуствието са това което излъчваме, а не един красив нос


@Неллс ще си много по щастлива ако живееш в мир с себе си .Радвай се на това което имаш ... а то повярвай ми изобщо не е малко !

[Vera Slovic]

Момичета, много съжалявам, че тези постинги не са в темата за депресията, защото доста хора ще имат нужда да ги прочетат, но едва ли ще влязат в темата за Джамбазов, ако не са се оперирали при него.
Съгласна съм с повечето мнения, те така или иначе са почти в една посока. От километри си личи, че Нелс не е лигла, която всеки ден си измисля ново двайсе за визията си и чака от някой чичко-паричко да и задоволи капризите. Но просто в момента, заради настроението, може би така изглежда.
Нелс, така както си разказваш живота и стремежите, много ми напомняш за мен самата - перфекционизмът и манията за контрол над всяка ситуация могат да ни изиграят много лоша шега в живота - точно това се случва с теб в момента (и аз преминах през същото). За да не повтарям казаното дотук, искам да засегна темата за психиатъра, при който каза, че имаш час.
Мисля, че това е много добро решение за момента и аз те приветсвам за смелостта. Повечето хора не смеят при психолог да стъпят, а какво остава за психиатър. Аз предполагам, че той ще ти изпише някакви таблетки, които да оваладеят "кризата" (слагам в кавички, за да не звучи страшно) и да подредят мислите в главата ти. Понякога под влияние на разни събития или преживявания, съзнанието ни така се изкривява, че "все едно не си ти", както са ти писали и други хора във форума. Това е най-естественото нещо - защитна реакция, плод на инстинкта за самосъхранение, за да може да понесем по-леко удара.
Моят съвет към теб (а и не само, защото много хора минават през това), е да си поговориш и с психолог. За няколко месеца или половин година при специалист ще си съвсем нов човек. Ти наистина имаш толкова много, че само ти трябва някой който да ти покаже правилния път, по който да започнеш не само да го оценяваш, а и да му се радваш. Защото не е важно как изглеждаме, а е важно да сме щастливи. Недоброжелатели (или по-скоро завистници) винаги ще има в живота ти, важното е да се научиш да не им обръщаш внимание.

[Нелка]

Всички сте прави!
И е верно, че трябваше в темата за депресиите да е тази дискусия, ама така се развиха нещата.
Аз хапчета за овладяване на "кризата" имам, но не ги пия, че не обичам да съм ненасебе си - истински control freak! А иначе по едно време бях постоянно болна, което ми пречеше на ученето, бях си втълпила, че съдбата е против мен и пак опрях до психиатър. Сега съм се насочила към психолог, защото хапчетата наистина просто тушират проблема, не го решават. Аз и на хипностист съм ходила заради проблеми с маниакалния ми характер - отаказа ме от цигарите, но от вредния навик да не се вманиачавам в детайли, не ме отърва.. Може би не е проблем, а черта на характера, не знам вече..

Вера, ти през същото ли мина след твоята ринопластика? До колкото знам ти беше доволна, или греша?

[Vera Slovic]

Първоначално написано от Nells

Вера, ти през същото ли мина след твоята ринопластика? До колкото знам ти беше доволна, или греша?

Абсолютно. Минах през същите неща - сърдех се родителите си, на приятелите ми, че не са ме спряли да си направя операцията. Нервнечех постоянно, лежах, нон-стоп се гледах в оглегалото и плачех и не можех да приема факта, че като се върна на работа, една камара кокошки ще ме гледат и ще се спукат от кеф, че съм се обезобразила (те и без това и преди постоянно ме коментираха - това е доста често срещано явление при хора, които са перфекционисти - понеже влагаш много усилия и изпипваш детайли (вкл. и по визията), това води до добри резултати при повечето неща, които правиш и следва голяма завист у околните. Но самият перфекционизъм си е диагноза направо. Не е лесно да се живее с това).
Бях в пълна дупка, избухвах от нищото, самосъжалявах се, звънях на една камара хирурзи да питам колко скоро може втора. Проблемът се засилваше от факта, че риното ми беше при Е. Георгиев, а в този форум настроенията като цяло към него са отрицателни и аз си мислех, че наистина е "касапин" и че ме е "обезобразил". Синките минаваха много бавно и отоците също спадаха много бавно. Разбира се, през цялото време си исках стария нос. Абе, бях се побъркала в един момент.
Сега съм почти 10 месеца след операцията. Носът ми не е перфектен, имам една камара забележки, Георгиев наистина можеше да се постарае повече, но понякога просто не стават нещата. В сравнение с преди, обаче, имам драстична промяна във визията, която е много положителна и аз съм много доволна. А и преди да започна да се тръшкам за каквото и да било, редно е наистина да мине година, година и половина, за да видим за какво става въпрос. За втора обаче и дума не може да става, а бях точно толкова категорична, колкото теб. Истината е, обаче, че нещата, които аз имам като забележки са в моята глава и в главите на момичетата от форума (защото ние търсим "перфектния нос"). Когато ги споделя с мои познати, те не само ме уверяват, че си въобразявам, ами и по погледите им личи, че го мислят.
Иначе съм разпращала разни снимки и съм получавала доста критики (както и положителни отзиви), които не знам дали са просто, защото ме е оперирал Е. Георгиев или наистина е зле положението, но аз не мисля така. В крайна сметка, ние в този форум колкото си помагаме, толкова си и вредим, защото постоянно се вглеждаме в най-малкия детайл и сами се критикуваме. Казваме "на мен не ми харесва носът ти" и т.н. (има такива мнения във форума). Не казвам, че трябва да се лъжем в очите, когато става дума за зле свършена работа и да обясняваме на човека, че носът му е перфектен, но има хора, които "критикуват" или "харесват" даден нос само в зависимост от хирурга, който го е правил. Те самите хирурзи не се нападат толкова, колкото ние една друга заради тях.
Според мен, един нос трябва да се гледа "преди" и "след", а не дали е еди-какъв си. Просто, защото някои от нас имат нереалистични очаквания, други не си дават сметка, че самата им анатомия не позволява да се направи носът, който искат. Малко е тъжно, но е така. Ако от всеки нос можеше да се направи всичко и зависеше от това кой колко пари има и кой хирург може да си позволи, Майкъл Джексън и Калина Саксобургготска нямаше да изглеждат по този начин.
Аз пак ще ти пожелая търпение и ако не ти се пият хапчета (които просто ще помогнат само за момента), наистина отиди при психолог и то не само няколко пъти, ами се запиши за редовна терапия - толкова време, колкото е нужно, за да се почувстваш нов човек. Мисля, че до половин година ще спреш да мислиш за носа си изобщо. Ние тук се грижим предимно за телата си, но никой не обръща внимание на това, което е в главата. Човек с перфектно тяло и лице и грозна душа, не е красив.

[emiko]

Който не го е изживял това с носовете, няма как да ни разбере...особено когато не се е получило от първия път. Става ти фикс идея, с носа лягаш, с носа ставаш. Огледалото е най-близкия ти приятел, нищо друго не забелязваш, само носа ти е в главата. Непрекъснато го побутваш оттук-оттам, лепиш с тиксо, повдигаш, подпълваш я с памуче, я със салфетка, мислиш си, ако беше тука малко ей така, а тука ей така, щеше да е перфектен. Изследваш го с часове, правиш стотици снимки, наслагваш, сравняваш с предишния....предишните носове...вървиш по улиците и само носове в хората виждаш......и тогава всъщност осъзнаваш повечето носове по света, колко неправилни, огромни, криви, провиснали са и....започваш да се успокояваш, но...........прибираш се вкъщи......и огледалото отново те връща в състояние на непоносимост към собствения ти нос, мразиш се, не можеш да се гледаш, пак сълзи, сополи....искаш си стария нос.....пак започваш да лепиш, побутваш, снимаш...и така с месеци.....понякога с години.....а може би и цял живот

[Нелка]

Първоначално написано от iliana*

Няма гаpанция , че ако се подложиш на четвъpта pинопластика и се сдобиеш с чип нос , ще се хаpесаш !
Фоpмата е специфична и не отива на всеки . Тогава какво пpавиш ? Подлагаш се на пета опеpация ?

Аз бях с чип нос след първата операция, на Сердев. Ако сте виждали негови носове, знаете как ги прави. Знам, че ще ми отива. (верно съм се запънала като лапе за близалка, ама такава съм..) И аз си мисля какво ще стане ако и 4-тата не се получи. Но се познавам толкова добре, и знам, че 4-та ще има...
Ани, радвам се, че ти харесва носа, приемам възможността да имам лек психически проблем - четох симптомите на дисморфофобията, които Сю прати снощи, и определено познах себе си.. :/

[Нелка]

Първоначално написано от Vera Slovic

А Те самите хирурзи не се нападат толкова, колкото ние една друга заради тях.

Напълно права си. Изобщо много неща каза, които бяха на върха на езика ми, но не ми се щеше да забърквам околните, защото веднага ще се почне "Ама ти за околните ли живееш?" Еми кой живее на самотен остров, лишен от всякаква интеракция с останалия свят?? Разбира се, че искаме да се впишем по-успешно в социума, и въпреки, че на социума може да не му пука дали носът ни е с 3 мм по-дълъг, на социума му пука дали ние проектираме собствената си личност с достатъчно самочувствие и увереност. А последните 2 наистина може да зависят от 3мм хрущял. Колкото и тъпо да звъчи..

Аз вече споделих с някои тук, че съм много рецептивен човек, и винаги се опитвам да разчета знака на Съдбата, когато ми прати нещо такова. Явно има уроци, които трябва да науча. И рещих този път да не посягам към антидепресантите а да се вгледам отново в Голямата картина - че не сме на този свят за да получим всичко, което сме искали, а за да усвоим някои уроци, да падаме, да ставаме, да се променяме постоянно... Знам, че задълбах филисофски, но това винаги ме спасява на прага на отчаянието..