#21
|
||||
|
||||
според мен на 40 ще те мързи да тичаш след детето по градинките
__________________
nothing to die for = nothing to live for |
#22
|
||||
|
||||
До човек и до нагласа е. Ако и двамата сте решени и го искате, едва ли има значение кой какво ще ви каже. Моя мъж стана за трети път татко на 46, гласи се и за четвърто след някоя друга година и то не воден от моето желание, щото на мен ми е първо... всъщност от двама ни винаги той е бил този, който е говорил за деца. Аз за себе си обаче не бих могла да кажа, че с лекота мога да се реша на такава стъпка... дори и мисълта за второ ми идва в повече... с тоз бурен живот на 30 съм парцал.... чудя се ако бях решила на 20 да родя дали нямаше да е по- различно Честно казано не знам как някой може да се чувства подмладен с раждане на 40. Мен на 30 ме състари с 5 години сигурно... за момента не бих си и помилила дори да мина пак през тия безсънни нощи
|
#23
|
||||
|
||||
Дааа Моя приятелка роди преди година на 46 трето . Изкара супер бременност и сега си се гледат с кеф .
Аз родих на 27 и се разсипах от умора. И самото ми тяло изнемогваше . Теоретично искам второ някога , но на практика -не сам се съвзела от първото . Сега съм на 37 . В отговор на Silvana - ти си имаш дечица , знаеш - как ти е минала бременността предишните пъти , раждането , гледането . То няма гаранция , че ще е същото , но все пак . Прецени - имаш ли сили и желание да преминеш през това отново . И успех |
#24
|
||||
|
||||
Нищо свързано с грижите,недоспиване,възпит ание и т.н. не ме тревожи. Изпитвам страх и се колебая единствено да не се провали нещо в нашите лични отношения и да трябва пак да обяснявам на детето,къде е тати и защо не сме заедно
Искам бебе и знам,че ще се справя,но пусти страх(то на тези години на човек му идва акъла май май ) Проблема е,че не мога да правя много компромиси със себе си,ако нещо не е наред в отношенията................
__________________
Човек пролива най-много сълзи,следствие сбъднатите си мечти!!! |
#25
|
|||
|
|||
Е, нали знаеш, гаранция няма...
Аз поради същите страхове чаках, чаках, и ей на, начаках се...Трябваха ни три години живот заедно, за да осъзнаем, че не ни е страх (от изоставяне/спиране на любовта и т.н.) един от друг; че искаме да остареем заедно; че искаме да си имаме и наше си детенце...сега, 5 години откак сме заедно, любовта ни всъщност е доста по-силна, по-пълноценна, разбираме се още по-добре; още по-хубаво ни е когато сме заедно...станахме и официално семейство. Единствено липсата на наше си общо детенце прави любовта ни някак нецялостна. Отделно, аз вътрешно в себе си, намирам за грях да можеш да си позволиш (финансово) да имаш дете, да обичаш съпруга си и да не му родиш дете, особено като съм се убедила колко добър татко е на моите деца...Мен също умора и т.н. не ме спират, това минава и се забравя...Отделно мен раждане на 35 направо ме прероди, все едно ми биха инжекция с енергия. Обикновено хората казват: "Ако имаш съмнение, значи няма съмнение...". Да, ама не. Чувствата имат нужда от време, за да узреят, да минат на по-високо ниво. Аз това реме си го "изчаках", обаче сега горко съжалявам, че съм чакала толкова. Няма такава болка като тази от отрицателния тест след ин-витро. Все едно ти режат сърцето с нож без упойка...Дори и да не се решите на бебе, не е зле от сега да си направиш план за хормонални изследвания, АГ прегледи и т.н., за да си сигурна, че когато се решите, все още ще можеш... |
#26
|
||||
|
||||
E... за тия неща, от които те е страх няма години... и на 20 и на 60 може да се случи... нито пък времето заедно играе роля... хората се разделят и след 2 и след 20 години заедно, така че... щом за всичко друго сте единодушни, действайте
|
#27
|
||||
|
||||
Силвана,
ако наистина го искате и двамата - направете го. Достатъчно зрели и опитни сте на тези години, след връзките, които сте имали и децата, резултат от тях. Може да се окаже, че това бебче ще ви направи истинско семейство този път и ше си дадете шанса да отгледате едно дете заедно - ти с помощта на обичания мъж, а той ще се почувства истински татко грижейки се за детенцето и помагайки на жената, която иска да бъде негова майка. Каквото и да решите - нека да е най-доброто и за вас и за децата ви, и да ви донесе много щастие! Няма щастлива връзка без компромиси |
#28
|
||||
|
||||
Цитирай:
Защо трябва да се раждат бебчета, за да стане едно семейство истинско, или пък да заздравело връзката?! Не трябва ли връзката, семейството да е здраво, истинско и едва тогава да се мисли за бебчета... А това "този път" просто ме довърши Нямам думи... |
#29
|
||||
|
||||
Не децата правят семейството "истинко"....Ако беше така , нямаше да има разделени семейства/разводи , с по 1-2-3 деца зад гърба си
|
#30
|
|||
|
|||
Ако няма чувства в едно семейство,и 5 деца да се родят все тая.В един момент всеки ще си поеме по собствения път.
|
Контрол над темата | |
Начин на разглеждане | |
|
|