[jito7]

вчера се замислих,че каквито и връзки да съм имала,са приключвали по мое желание..а не съм от хората,които се страхуват от дълги и сериозни връзки,дори напротив..аз доста добре осъзнавам нуждата от близост..но все е ставало така,че късаме с приятелите ми по мое желание или инициатива..
Иронията е в това,че единственият човек,с когото никога не съм искала да се разделям, но и с когото никога не съм била наистина..не беше готов за сериозна връзка и предпочете да се върнем само на "приятелски взаимоотношения"...
Понякога си мисля, че точно с хората,които са ми най-ценни и пред които искам да покажа наи-доброто от себе си,да съм най-естествена и непринудена и да им давам всичко, ми е най-трудно..и не знам какво да прая..
Сега имам пак този проблем..зачестих вижданията си с един близък приятел,с когото преди доста рядко се срещахме..и май приятелските ми чувста преминават към нещо друго..и пак загубвам ума и дума..и не се дуржа свободно и ведро-като себе си..аз поизместих сама темата,но..всичко тругна оттам,че не искам,ако с този човек стане нещо,да прецакам и тази връзка..

[verita]

Първоначално написано от jito7

Понякога си мисля, че точно с хората,които са ми най-ценни и пред които искам да покажа наи-доброто от себе си,да съм най-естествена и непринудена и да им давам всичко, ми е най-трудно..и не знам какво да прая..

Даа, това е и мой проблем... Не знам защо става така И иначе дали зарязвам или мен ме зарязват...хм, скоро се бях замислила, че не мога да отговоря на този въпрос.. По принцип моите истории са все едни такива невероятни..като в някой филм...Всички ме питат как е възможно все на мен да се случват такива екшъни, и то не веднъж.. Общо взето, когато започне да става сериозно аз бягам.. Никога не съм късала с никой, и с мен никой не е късал.. Просто животът ми е такъв, че днес съм тук, утре на 2000 км, днес съм на ръба, утре на върха... Спрях да планирам, защото това моето май си е орис, каквото има да става, става! Животът ми е толкова динамичен и мисля, че станах като мъж отвътре, а това първо отблъсква мъжете, второ нормалните мъже ми се струват женчовци...Абе луда работа, наскоро бях хлътнала много яко, но животът пак ни раздели.. Не знам, имам чувството, че ако закоравея още малко няма да мога с никого да живея и ще си остана сама За мен един мъж трябва да е мъж, да има собствено мнение и да си го налага, а в същото време не мога да понасям да ми се налага мнение...Абе и аз не знам какво искам

[jito7]

ох,колко познато звучи..ама срещат ли се изобщо такива мъже - които хем са мъже на място със собствено мнение,хем не ти го налагат..и едновременно с това могат да са мили и грижовни..е,май се поразмечтах..

[PCGeek]

Да, сякаш описвате съпруга ми. Но да си призная честно доста дълго ми отне да го намеря и на доста мъже казах не, макар и с болка защото наистини ги харесвах външно. Горе главата мили момичета, млади сте, хубави сте, умни сте...ще намерите човек който да осени това и да ви направи щастливи, просто имайте търпение, и не гледайте само външната красота, защото в много случаи човека които е вашата духовна подкрепа може да крачи до вас и в този момент, но вие не го виждате...

[verita]

PCGeek , благодаря ти! Много си мила, но аз наистина загубих надежда...

[jito7]

Външната красота е относително понятие - един е красив за мен и грозен за теб, днес е хубавец,утре прилича на развалина..тъжно,но факт..всички си мечтаем за идеалния,ама идеални няма..и това всички си го знаем но цяло богатство е да срещнеш подходящия човек,с когото можеш да съжителстваш, да получаваш нужното разбиране и подкрепа,пък какво по-хубаво,ако сте и влюбени

[tina]

Първоначално написано от jito7

Сега имам пак този проблем..зачестих вижданията си с един близък приятел,с когото преди доста рядко се срещахме..и май приятелските ми чувста преминават към нещо друго..и пак загубвам ума и дума..и не се дуржа свободно и ведро-като себе си..аз поизместих сама темата,но..всичко тругна оттам,че не искам,ако с този човек стане нещо,да прецакам и тази връзка..

Поговори с него,просто ей така.Кажи му всичко!Не го крий,не се страхувай да кажеш какво не ти харесва и от какво се страхуваш.Дори ако го уплашиш с думите си ще знаеш,че не е за теб,защото какво за бога ще правиш с един страхливец??!Казвам ти го от личен опит,че всичко трябва да се казва в очите,колкото и да боли,колкото и да е неприятно,срамно ...и т.н.Най-лошото,което може да стане между двама души е да се изгуби диалогът Имах такава връзка не отдавна с може би най-страхотния мъж,с когото съм имала нещо по-сериозно,но си отиде ,защото не си казвахме нещата такива каквито са и просто вече дори и караниците ни не бяха караници,а обвиняване с недомлъвки.Един вид беснеехме срещу стената,но нищо не правехме да я съборим и не се разбирахме и.. ни писна,защото аз лично се притеснявах,че ако кажа нещата какви са всъщност,то ще стане по-лошо Така от много мислене и притеснение за това и онова всичко отиде подяволите.
А относно това дали аз зарязвам или не..ами не съм правила точни сметки и изчисления,но нещо прекалено често започвам да се долавям,че не съм с много лесен характер и това ми прави проблеми от време на време.Ама ми е все едно вече.

[jito7]

толкова много сме говорили, че вече сме преминали на един наш си език..не се вземаме много насериозно, знаем си хумора и затова чудесно се разбираме..но..няма да има нужния ефект един такъв разговор при сегашните обстоятелства..няма да е ясно колко сериозно го казвам,а и колко сериозен отговор получавам...но мисля,че това, което става е взаимно..и просто ще поизчакам още малко (без да стоя с кръстени ръце,разбира се ), преди да премина към по-настъпателни действия

[DeniS]

Поговори с него,просто ей така.Кажи му всичко!Не го крий,не се страхувай да кажеш какво не ти харесва и от какво се страхуваш.Дори ако го уплашиш с думите си ще знаеш,че не е за теб,защото какво за бога ще правиш с един страхливец??!Казвам ти го от личен опит,че всичко трябва да се казва в очите,колкото и да боли,колкото и да е неприятно,срамно ...и т.н.Най-лошото,което може да стане между двама души е да се изгуби диалогът Имах такава връзка не отдавна с може би най-страхотния мъж,с когото съм имала нещо по-сериозно,но си отиде ,защото не си казвахме нещата такива каквито са и просто вече дори и караниците ни не бяха караници,а обвиняване с недомлъвки.Един вид беснеехме срещу стената,но нищо не правехме да я съборим и не се разбирахме и.. ни писна,защото аз лично се притеснявах,че ако кажа нещата какви са всъщност,то ще стане по-лошо Така от много мислене и притеснение за това и онова всичко отиде подяволите.
А относно това дали аз зарязвам или не..ами не съм правила точни сметки и изчисления,но нещо прекалено често започвам да се долавям,че не съм с много лесен характер и това ми прави проблеми от време на време.Ама ми е все едно вече.[/quote]



Наистина е така. Не знам защо, но виждайки мненията, май няма много мъже, които да кажат мението си.

Дали те изоставят, или не, не е толкова важно. Аз съм стигнал до прозаичния и изтъркан извод, че ако правиш всичко възможно за постигане на нещо, а не се получава нищо, просто трябва да зарежеш нещата. И, нека да ме наричат "женчо" или, че не си отстоявам мнението, насила "любов" и "красота" не стават...

Всичко е индивидуално, а когато нещата не вървят, по-добре край, отколкото продължителна летаргия, която ще доведе до много болка и за двамата (или поне за по-влюбения)...

Наистина сериозна тема с нееднозначни отговори...

[molly13]

Напоследък започвам да си мисля, че да те зарежат е по-добре от колкото ти да зарежеш някого...