[heavenkata]

Ще ви споделя един мой текст, с който се надявам да ви накарам да се замислите и да осъзнаете, че всичко са бели кахъри.. и да се радвате на малките неща в живота.. да се усмихвате.. да се обичате.. да се целувате..


Моята есен - жълта и зелена, студена и носталгична. Сякаш времето е спряло. Листата падат по студения път. А ти вървиш, обезпокоен от своите проблеми, ядосан и пристенен, незабелязвайки как дърветата се променят. Минавал си по този път много пъти. Всичко е толкова еднообразно.. и тогава.. едно листо пада на рамото ти. Хващаш го и го хвърляш на земята без да знаеш, че то е Твоето листо. Харесало те е от много време. Още от бурното лято, когато си бил истински щастлив и безгрижен. И днес, със сетни сили, то се откъсва от дома си, за да ти напомни, че не трябва да се притесняваш... тихо ти прошевпа, че всичко ще се нареди, а ти трябваше само да се заслушаш.

[Gossow]

[Limoni-Johni]

Хевънче, благодаря ти, прекрасна!!!
Точно от това имах нужда.

[Divinemouse]

Страхотно

[heavenkata]

За Вас - винаги! <3

[DWP]