#51
|
||||
|
||||
|
#52
|
||||
|
||||
evelinho, имаш (мечетаааа) от мен и не се сдухвай за глупости
__________________
И сам войнът е войн! |
#53
|
||||
|
||||
Споко, след 10 години като вземе да ги стяга я черен, я бял дроб, ше им дойде акъла, да не ти пука
|
#54
|
||||
|
||||
simone,apoklistika
|
#55
|
|||
|
|||
И аз да се оплача, вчера почина единствения ми любим дядо
|
#56
|
|||
|
|||
Съболезнования bojana!
|
#57
|
|||
|
|||
|
#58
|
|||
|
|||
Писна ми от него! Писна ми да не се съобразява че и аз съм човек и имам нужда от внимание. По цял ден си седи на компаа или си джитка по новия тел които е подарък от мен. Трябва да му направя забележка и явно да му покажа че ми е скучно, за да ми обърне внимание. Но по този начин се превръщам в мрънкащо сушество а не искам! Не знам вече какво да направя, писна ми аз да си прося внимание, писна ми аз да давам инициатива за всичко. Когато се разсърдя и му кажа че ми е скучно, той ми казва \"защо не ми каза че искаш да излезем някъде\". А защо трябва да му казвам, защо не се сеща той? Аз не искам изпросено внимание, аз искам той да го иска. А дори и да предложа нещо, пак се намира нещо дразнещо. Например вчера мислехме да излизаме, той ми каза да се наглася и ще излезем. Аз си изправих косата, сложих си гримче, както подобава, и най накрая ми каза \"изчакай половин час да си приключа играта и излизаме\". Аз тогава се разгримирах, облякох си дънките за вкъщи и взех да си разглеждам моите сайтове. Когато той ми каза че е готов, аз му казах че вече съм се отказала, и той беше много учуден как така... А аз се чудя има ли акъл в русата си главичка изобщо, че не се сеща че яко дразни. Не е че не ме обича, защото когато исках да се разделя с него, той ми плачеше и ме молеше да остана, дори искаше да говори с родителите ми. Обичам го и затова останах с него. Имам чувството че ме приема като даденост, и от това много боли. А сме говорили по въпроса, казва че ще се промени. Вече не ми се вярва, вече не вярвам на нищо...
А да, онзи ден го помолих да отиде до магазина да вземе някои неща. Той каза че ще отиде след малко. След 2 часа чакане той не помръдна от компа, и тогава отидох аз. Поне като не иска да направи нещо за мен, да не обещава, мамка му... Преди малко, прибрах се от концерт, исках да си го гушна но той се занимаваше с компютъра пак. Тогава аз се отдръпнах и когато той се опита да ме гушне, след като приключи с глупостите си, тогава аз му казах че вече е късно, понеже не ми обърна внимание когато имах нужда и вече нямам нужда. И седнах да напиша този пост да се успокоя малко... |
#59
|
|||
|
|||
Има два варианта - или да се разделиш с него, или да промениш своето поведение, както и начина, по който го възприемаш. Все пак не можеш да го обвиняваш, че само той е виновен, защото във връзката участват двама човека. Не можеш да очакваш от него постоянно да чете мислите и чувствата ти, а в същото време ти да не се опитваш да го разбереш.
Не мисля, че се държиш и ти добре с него. Примерно, следващия път като реши да те прегърне, не се дърпай като малко дете, което се опитва да си го върне, а го гушни силно и му кажи с любов - "ето това чаках!" |
#60
|
|||
|
|||
Аз вече цяла година прощавам но този човек е адски безотговорен. Не мога да си представя как ще е, когато някой ден има семейство, дали с мен или с някоя друга. Аз съм достафачно толерантна, и затова той ми се качва на главата и очаква да проявявам разбиране за всичко, както съм правила до сега. Писна ми аз да съм силната страна в връзката, имам нужда и аз от любов и внимание, но не изпросено.
Всъщност не очаквам нищо... исках само да си излея мъката, тъй като няма на кого.... |
|
|