[резервна модераторка]

Първоначално написано от emiko

.........

Много яко.

[mishelle1607]

Първоначално написано от M.I.K

МАГАРЕТО И СЕЛЯНИНЪТ
Веднъж магарето на един селянин паднало в кладенеца. Докато стопанинът му мислел как да постъпи, животното часове наред издавало жалостиви звуци. Най-накрая селянинът взел решение. Помислил си, че магарето е вече много старо, а кладенецът все едно трябвало да бъде затрупан. Просто не си струвало да се хвърлят усилия, за да измъкне старото магаре. Той извикал съседите си да му помогнат да затрупа кладенеца. Всички дружно грабнали лопати и се заели да хвърлят пръст в кладенеца.

Магарето веднага разбрало накъде вървят нещата и започнало да реве оглушително. После за всеобщо учудване притихнало. След като хвърлили няколко лопати пръст, селянинът решил да погледне и да провери какво е положението там, вътре. Бил изумен от това, което видял. С всяка лопата пръст, падаща върху гърба му, магаренцето правело нещо невероятно. То изтръсквало пръстта от гърба си и стъпвало върху хвърлената пръст.

Докато съседите на селянина продължавали да хвърлят земя в кладенеца, всеки път животното се отърсвало и стъпвало върху насипаната пръст. Много скоро всички се изненадали, защото видели как магаренцето се показало над кладенеца, прескочило горния му край и с всички сили се понесло напред!




В живота си всеки ще се среща с много всякаква мръсотия и всеки път животът ще му изпраща все нови и нови порции. Всеки път, когато върху теб падне буца кал, отърси се и тръгни нагоре и само така ще можеш да се измъкнеш от кладенеца.
Всеки възникнал проблем е като камъка, върху който ако стъпим, ще преминем през ручея. Ако не се спираме и не се предаваме, можем да се измъкнем дори от най-дълбокия кладенец.
Отърси се и тръгни нагоре.

МНОГО МЪДРО,М.И.К!ТОВА Е ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА
Съжалявам,че не пишеш вече.....

[универсален]

Една моя любима съвсем кратка приказка или както е по-модерно да се нарича вече- притча.

--------------------------
Имало едно време двама индийски учителя.
Един по-млад и един по-стар. По-младият бил ученик на по-стария.
Затова пък младият имал хиляди ученици, а старият само 20.
Един ден старият учител отишъл при по-младия и го попитал:
- Мислиш ли, че знаеш повече от мен?
- Не, учителю. Ти знаеш повече, нали точно ти ме обучаваше, му отговорил младият.
- Мислиш ли, че преподаваш по-добре, пак питал старият.
- Не, най-добрият учител в света си ти, отвърнал младият.
- Как според теб идва мъдростта, с желанието или с възрастта?, попитал отново старият.
- Разбира се, че с възрастта, отговорил младият.
- Тогава защо твоите ученици са хиляди, а моите една шепа?

А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------

[Нелка]

Първоначално написано от универсален

А младият учител отвърнал:
- Идват малко (може би), защото очакваш да дойдат много. Аз не очаквам никого.
-----------------------------

Това ми хареса. Много.

Добре дошъл обратно, Уни!

[универсален]

Първоначално написано от Nells

Това ми хареса. Много.

Добре дошъл обратно, Уни!

Добре заварила, Nells!

Приказката е от онези, от които всеки може нещо различно да вземе и дори по различен начин да я разбере.
В това и е чарът вероятно

[emiko]

Трите врати на мъдростта

„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя - рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми. И той се впуснал в първата си битка.

„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина. И той възстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя. И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал.

„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той. Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът. Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

[Mirami]

Eми, разкошна е!
Благодаря ти

[lullaby]

Едно време имало едно малко врабче, което, докато летяло на юг, замръзнало и паднало на земята. За да стане още по-лошо, минала една крава и се изсрала върху него. Но торта била топла и го размразила. И тогава, затоплено и щастливо, че е живо, то почнало да чурулика. Но една котка го чула. Дошла, извадила го от торта и изяла малкото врабче.
Поуката от тази история е:
Не всеки, който сере отгоре ти, задължително ти е враг.
И не всеки, който те вади от лайната, ти е приятел.
И още - когато ти е хубаво и си щастлив, без значение къде си, дръж си голямата уста затворена.

[резервна модераторка]

Само първата част от Поуката отговаря на истината. Втората част е невярна: котка в лайна не рови. Нито за приятели, нито за врагове. Още пък по-малко за закуска. Има къде по-елегантен начин да затиснеш вратлето на Врабик

[Нелка]

Първоначално написано от lullaby

Едно време имало едно малко врабче, което, докато летяло на юг, замръзнало и паднало на земята. За да стане още по-лошо, минала една крава и се изсрала върху него. Но торта била топла и го размразила. И тогава, затоплено и щастливо, че е живо, то почнало да чурулика. Но една котка го чула. Дошла, извадила го от торта и изяла малкото врабче.
Поуката от тази история е:
Не всеки, който сере отгоре ти, задължително ти е враг.
И не всеки, който те вади от лайната, ти е приятел.
И още - когато ти е хубаво и си щастлив, без значение къде си, дръж си голямата уста затворена.

Това толкова добре описва сегашната ми ситуация, че чак изтръпнах, като го прочетох.
Благодаря ти lullaby!