#171
|
||||
|
||||
Като видя сестричката с поличката
как стремглаво пуска си ръчичката, Иванчо като ужилен изпищя и през врата бързо изхвърча. Но аларми се задействаха и три сестри на изхода го приклещиха.
__________________
“Може би любовта е онзи процес, с който внимателно те връщам към самия теб. Не към онзи човек, който искам да бъдеш, а към човека, който си” |
#172
|
|||
|
|||
Хванаха го тези три сестри-
едната за краката,втора за главата а трерата търчи път да им преправя. И остави се Иванчо изморен в ръцете им силни и яки нямаше как-те бяха три,а той-сам. Отнесоха го тези три сестри в стаята да спи, но там го чакаше госпожицата мила, отпочинала и свежа и за нови подвизи готова, а също така, в стаята беше и медицинската сестра, и с палав поглед им показа, че и тя ще остане с тях да си приказва.... |
#173
|
||||
|
||||
На Иванчо свят му се зави,
"Боже, какви са тези жени?!" Учителката свята гледа го в краката, а чаровната сестра, блузката си разкопча. Трябваше Иванчо нещо да измисли, за да се спаси. В този миг тока спря "О, чудеса!!!" и той мигом през прозореца излетя.
__________________
“Може би любовта е онзи процес, с който внимателно те връщам към самия теб. Не към онзи човек, който искам да бъдеш, а към човека, който си” |
#174
|
|||
|
|||
Бяга като стрела
но взе че блъсна го кола! С измъчен поглед стана поотупа се , но пак падна. Спря до него един пикап и от него слезе дядо полу-сляп. Метна го отзад в колата и отпрашиха към гората.
__________________
Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas. |
#175
|
|||
|
|||
Там дядката кьорав
погледна Иванчо с едно око и стана морав, за първи път в живота си почувства любовта и се отдаде без задръжки на страста намести си палаво космодиска и взе да му се натиска... |
#176
|
|||
|
|||
Но Иванчо наш знае как
ритна го силно изотзад космодиска му разклати и към дървата го запрати И оня като се разфуча, с космодиска го върза....
__________________
"....I want you love and I want your revenge, I want you love, I don't wanna be friends...." |
#177
|
|||
|
|||
Ала тъпия боклук
скъса се напук, дядото сърце го жегна, с наколенка го затегна и в любовна авантюра спусна се без увертюра Но тогаз, ах, каква съдба проклета, не можа да вдигне самолета... |
#178
|
||||
|
||||
и женицата се слиса,
и до министъра чак писа, че на найния дядо чаровен, не му става атрибута любовен...
__________________
... too beautiful to die, too wild to live ... |
#179
|
|||
|
|||
Иванчо само се разсмя,
плю си на петите и избега! Бяга, бяга, ей го на, село малко там се показа! Спря се на мегдана и на хорото се захвана! А там наша мома- Богдана.....
__________________
"....I want you love and I want your revenge, I want you love, I don't wanna be friends...." |
#180
|
||||
|
||||
Богдана бе красавица голяма,
от всичките мъже в селото най-желана! Но когато тя Иванчо зърна, целият й свят се преобърна. Cърцето й лудо заби и тя своята кърпичка му подхвърли.
__________________
“Може би любовта е онзи процес, с който внимателно те връщам към самия теб. Не към онзи човек, който искам да бъдеш, а към човека, който си” |
|
|