[sladkatony]

...

[Natasha]

Аз съм фен на всяко нещо,което може да те направи по-щастлив(не ме разбирайте погрешно за наркотици и т.н.),включително силикона и се радвам да чуя,че ви е помогнал да се чувствате добре!Само така!
Хм,за дрехите...не знам.Тъжно гледам моделите по Fashion TV,на чиито слаби,с малки бюстчета всичко стои толкова елегантно и ефирно,ахх
Съгласна съм с Акулката,за" по-голям брой хубави и добре облечени жени, отколкото в София могат да се видят по улиците, съм видяла само в Ню-Йорк ...в Лондон видях една единствена".Но мога да добавя,леко offtopic,че и повече депресирани,мрачни хора отколкото в София,също не съм видяла.Връзката-перфектен външен вид-самоуважение-щастие-още не съм я изяснила за себе си,така че не мога да споря или анализирам въпроса...

[MaDaLeNa]

Elle, принципно си права. От всякъде ни гледат перфектни образи обработени на фото шоп и минали през скалпела. И макар да знаем, че са нереални се стремим да приличаме на тях. Живеем в свят, в който упорито ни се налага идеята, че външният вид е от огромно значение за успеха на човека. И наистина е така. Аз самата го осъзнах преди 2години, когато след раждането на детето ми се оказах с 27 кг. над нормалното си тегло. Никога преди това не съм се замисляла за това колко е важен външния вид. И естествено, защото не съм страдала от липса на внимание от страна на противоположния пол, даже напротив повдигаше ми се от мазни погледи по улиците. С диета и фитнес свалих килограмите, но за спомен ми останаха стрии и увиснали цици. Едва тогава осъзнах, колко приятно гъделичкаща е тръпката отново околните да те гледат с възхищение и мъжът ти да върви горд до теб. Когато външния вид на човек е на нужнато ниво това се отразява и на работата му. Естествено всичко е въпрос на себеусещане. Аз самата винаги съм се стараела да са съм перфектна във всичко, естествено доколкото възможностите ми го позволяват.
Но да се върнем на въпроса за силикона. С подходящ сутиен пак си изглеждах добре, но аз си знаех, че гърдите ми не са като преди. Преди да забременея носех 75 В. Бюстът ми беше малък, но много стегнат. По време на бременността едва се побирах в 80 D. След като отслабнах станах 75 С, но сещаш се в каква форма
Проучих внимателно вариантите за операция. Убедих се, че рисковете не са чак толкова големи, както навсякъде се тръби, намерих добър хирург и го направих. Беше преди 11 дни. Не мога да кажа, че самочувствието ми се е увеличило- аз никога не съм страдала от липса на такова. Нито пък, че мъжът ми ме обича повече. Аз просто задоволих една своя потребност.
Не се съмнявам, че има жени за които увисналият бюст или повечето килограми не са трагедия, може би така трябва да бъде, но аз си признавам, че спадам към категорията на суетните.
Всеки сам прави своя избор, най- важното е всички да сме щастливи

[v3n0m]

Твърдо ЗА

[Natasha]

Първоначално написано от MaDaLeNa

Всеки сам прави своя избор, най- важното е всички да сме щастливи

Да,напълно съм съгласна!С други думи да бъдеш себе си.Аз също съм суетна,но относно размера на бюста си съм казала на мъжа ми,че ако иска по-малък или по-голям(бюст),той да си сложи Шегичка.Като тийн ми пукаше дали ме гледат по улицата,и особено ако не ми обърнат внимание-мале,трагедия;обаче сега каквото и да правят,не ме интересува чуждата оценка.Но относно"заплесването"по други жени,не правя компромиси.Аз съм излязла с този мъж,дала съм му вниманието и времето си,и ако той не го оценя,по-добре да се разделяме навреме.Аз не го правя и го намирам за много невъзпитано.

[Truth]

Българката бих казала, по мое впечатление дори полага твърде много усилия, твърде много й личи желанието да се хареса, да угоди; изглежда зависима. Европейката и с външността си показва своята независимост.

Подигравките с външността или опулването по гърдите на някоя жена не са едно прието поведение и според мен хората, които си го позволяват, изобщо не заслужават да бъдат взимани под внимание.

Аз приемам пластичните операции за добро решение само в наистина крайни, редки случаи. Притесняват ме единствено рисковете, които могат да бъдат свързани с тези операции, а не някакви "морални" или други съображения. От опит зная, че рисковете от усложнения са съвсем реални и че в такъв случай пациентът би имал много малко права.

Освен това, не мисля, че имплантите са съвсем безопасни. Но можем да се надяваме, че не са прекалено вредни.

[elle]

Да, българката изглежда зависима, но защо? От какво? Не доказахме ли вече, че сме додстатъчно умни, смели и добри професионалисти? Аз съм преживявала вече една операция (не на бюст) и със сигурност знам, че не е шега работа и че ужасът на след оператгивния период е сериозно изпитание. Това не е да се подстрижеш или да се гримираш. От една проста ноктопластика ноктите ми се възстановяват вече 4 месеца (въпреки че бях при специалист и приятел), ами ако нещо с бюста “не работи” каква ли ще бъде цената? И защо е тази жертва? За да се освободим? От какво? За да спечелим? Какво? Човек, длъжност, самочувствие...? Защо мъжете в БГ не са такива ревностни клиенти на хирурзите както жените? Те не искат ли “да радват човека до себе си”? Или те са просто идеални, или красотата не трябва да е качество на мъжа?Уважението не би ли трябвало да е двустранен процес? Не ме разбирайте погрешно аз все още не съм решила “за” или “против” да гласувам, нито дали да си поставя имплантанти или не, но знам, че ако сега изпитвам желание да коригирам бюста си, утре ще изпитвам желание да изкореня или засадя друга част от тялото си, но...докога? Рано или късно ще трябва да приема себе си, защото няма хирургия, която да те капсулира млад и красив до последния миг.
Когато живеех извън БГ в началото се чудех как е възможно жени с толкова гадни (ама гадни) тела да се движат с вдигнати глави и завидно самочувствие, облечени в прилепнали дрехи. Чудех се и на мъжете до тях как могат да търпят тази “разврат” на плътта, а сега се чудя защо и ние не можем като тях....
Извенете ме за дългото писание, ще гледам да не се повтаря.

[Chujdata]

Напротив Ел, тази дискусия е много интересна и няма начин накратко да се опишат всички чувства и мисли, които имаме прибягвайки до такава сравнително опасна интервенция. Може би наистина българските жени сме с доза повече максималистки и перфекционистки спрямо външния си вид, но това е въпрос на възпитание, народопсихология и т.н. Аз лично за себе си мога да кажа, че като плод на върлия социализъм съм учена винаги да се старая да съм най-добрата във всичко. Имайки късмета да притежавам ген за слабо тяло без особени усилия, драматичната промяна в гърдите ми след двете раждания беше равносилна на провала ми като жена. И това безусловно се отрази на самочувствието ми, на сексуалния ми живот, който никак не е маловажен. И аз като останалите момичета съм професионално реализирана, с хубав брак и семейство, но като усещане за жена не бях. Това в никакъв случай не се подозираше даже от околните, нито съм имала проблеми с харесването от страна на партньора ми, но то е много лично и надявам се го разбираш. Сега се наслаждавам на новата си ерогенна зона - гърдите , представяш ли си , на 40 г. да го разбереш за пръв път! Наслаждавам се на начина, по който ми стоят дрехите - различно на по-пропорционалното ми тяло. Аз съм от хората, за които добре изглеждащия човек показва уважение към себе си и околните, което разбира се ме е довеждало до ситуации, в които съм изтървала като познати и приятели хора, с недотам добър външен вид, но с чудесни характери. Но това си е мой дефект, който не мога да преодолея.
Та, аз съм за всяка интервенция, която не е каприз и вманячване.

[eva_sexy]

Аз съм ЗА силикона

[Angieee]

Мога да ти постна много добри резултати-Анджелина Джоли,например.

Anjelina Jolie няма силикон!