Благодарност

heavenkata · #11 27th October 2009, 22:18

На родителите си и семейстово - че са ме създали, че ми осигуряват всичко, от което имам нужда, че са до мен, че ми показват правилния път и че са ме възпитали добре.

На съдбата/остоятелствата - че съм се родила под щастлива звезда и имам възможността да живея добре и да се развивам.

На образованието си ( училището )- че ми предоставя възможността да науча много много много неща и да общувам с интелигенти хора.

На роднините си - че ме подкрепят.

На приятелите си - че ме изслушват и застават до мен.

На строго определен човек - че го има, че ме обича, че ме подкрепя, че ме приема каквато съм..
На себе си - че отстоявам мнението си, че се развивам и че се възползвам от всичко, което ми поднася живота и извличам най-положителното и важно.

мауз · #12 28th October 2009, 19:34

Някак по друга си я представях темата. Не само като отговори /и аз го направих/, но просто всеки да каже как разбира нуждата/необходимостта/желанието/изискването .... да се благодари.
Дори на дамата, коато ти дава път първи да минеш с колата, колежката, която си разделя ябълката с теб, мъжът/жената, които са се сетили, че точно този ден е важен за теб ....

Аз лично съм свикнала много често да казвам "благодаря". Правя го защото може някога да съм изтървала да го кажа, защото знам че другият ще се зарадва на вниманието или .... просто защото хората обичат да им се благодари.
За мен това е една много важна думичка, особено в семейството където като че ли тя се позабравя. Приема се като даденост единият да върши дадена работа и ние като че ли не го забелязваме когато е свършено.
Колко мъже благодарят на съпругите си, че просто са сготвили, изгладили им ризите и панталоните. Децата, че закуската е приготвена.
Нима някоя жена няма да се зарадва на един букет, ей така без повод - просто като благодарност за нейните усилия да осигурири уютен дом.

Съжелявам, че го написах в първия пост като анкета. Интересува ме дали често употребявате тази вълшебна думичка "благодаря".

Mirami · #13 28th October 2009, 19:53

Споко, сега темичката ти ще се изпълни с отговори и всеки ще обяснява колко често казва "благодаря" и колко е пич всъщност, за разлика от другите гадове, дет' не се сещат

мауз · #14 28th October 2009, 20:00

Стреиндж, от теб очаквам едно качествено обяснение "за" и "против", знаеш, че държа на постовете ти.
Пък и идеята не е да се пълни просто една тема /дал Бог доста подобни/.
Аз наистина се интересувам от това. Казаха ми като забележка, че за всяко нещо благодаря. Толкова ли съм архаична?

Мария Василева · #15 28th October 2009, 20:01

В подкрепа на горното откъсче от книга на Кърт Вонегът:

"....Никога не бе благодарил за нищо на Елиът. Елиът не беше нито обиден, нито учуден. Свикнал бе с неблагодарността. В една от любимите му книги от Килгор Траут се говореше само за неблагодарността и за нищо друго. заглавието бе "Първи районен благодарствен съд", в който можеше да дадеш всекиго под съд, ако чувстваш, че не е достатъчно благодарен за услугата, която си му извършил. Ако подсъдимият загубеше делото, съдът му даваше право на избор - или да благодари на ищеца публично, или да бъде затворен сам в килия за един месец на хляб и вода. Според Траут 80% от подсъдимите избираха тъмницата."

Но е хубаво да се подсещаме за това чувство.

Mirami · #16 28th October 2009, 20:06

Цитирай:

Първоначално написано от мауз

Аз наистина се интересувам от това. Казаха ми като забележка, че за всяко нещо благодаря.

Виж, това вече е интересно. Би ли разказала за случая?

мауз · #17 28th October 2009, 20:20

Цитирай:

Първоначално написано от strangenick2

....Виж, това вече е интересно. Би ли разказала за случая?

То не е един или два случая. Просто реших, че прекалявам защото благодаря дори когато примерно ми подадат някоя папка или химикалка. Започнах да се очудвам и дори плаша, че нещо не е както трябва. Другите около мен не го правят, а аз тъпо благодаря когато мъжът ми дойде да ми каже, че по един коя си програма дават еди кой си филм.
Аз ли съм сбъркана? Прекалявам ли? Извинявай, това е риторичен въпрос. Правя го защото така го чувствам.

Mirami · #18 28th October 2009, 20:28

Въпросът ти изобщо не е риторичен. Това, което ми направи впечатление е, че някой ти е направил забележка, че за всяко нещо благодариш. Имам някаква представа за какво може би става дума, но ще те помоля първо да поясниш: Кой ти го каза, в каква ситуация, изглеждаше ли ядосан спрямо теб, когато ти го каза, разкажи нещо повече... По всяка вероятност има причина, за да ти каже подобно нещо, ако искаш да разбереш каква, ще се опитам да ти дам своето мнение.
Но ми трябва повече информация.

мауз · #19 28th October 2009, 20:52

Вече на няколко пъти. Подават ми нещо и аз "благодаря", казват ми нещо - аз пак "благодаря", подавам кафе на колежка, тя благодари и аз и връщам "благодаря и аз". Абе все за дреболий иде реч. И после това: "абе ти за всичко благодариш, голямо чудо е станало", "стига с това благодаря бе"
Както и да е. Исках да разбера дали и останалите благодарят толкова често, защото контактите ми се заключват в службата, дома и...форума.

apoklistika · #20 28th October 2009, 22:02

Аз също благодаря за всичко. Започнах да го правя, когато смених средата си след 18 години за първи път, просто защото всички го правеха, етикет някакъв, беше ми неудобно само аз да не благодаря. Постепенно ми стана навик. Ся някой ще ме нападне, ама на, ще го кажа- връщайки се за ваканции в България забелязвам, че като цяло сме "неблагодарен" народ- гледат ме странно, навсякъде с мойто благодаря. Не ми пука, така съм свикнала. И така ми е по- приятно. Мауз, и на теб да не ти пука.
Дотук обаче всичкото това е просто думичка, показваща някаква си степен на възпитание, истинската ми благодарност няма нищо общо. Нещата, за които съм истински благодарна, за тях обикновено благодаря най- вече тихо и наум.