[Mirami]

Ясно, при теб не е станало нищо особено.
Колкото до въпроса ти: Не благодаря толкова често. Когато някой жест ми достави удоволствие, се усмихвам. Правя го доста често.

Не считам, че мъж ми трябва да ми благодари, че съм изгладила, нито аз му благодаря, ако плати някоя сметка. Благодарността се изразява по много начини, а не само с думи. Не само това, считам дори, че някой, който използва прекалено често тази думичка, я изпразва от съдържание и даже може би я използва, само защото така е възпитан от мама и тате, а не защото наистина усеща благодарност.
Лично аз се чувствам страшно неудобно, когато някой ми благодари повече от веднъж за нещо, правила съм забележки даже.
Ще ти кажа и нещо друго, най-много благодарности на думи съм получавала от едно семейство, което ми се изплю в сурата по много гаден начин.

Не вярвам в думите, вярвам в изражението и действията.
Доброто възпитание е друг въпрос, ако не умееш да се усмихваш, то тогава едно "благодаря" е по-добре от нищо. Но внимавай да не прекаляваш, може да се превърне в нещо доста досадно. Зависи много от човека отсреща как ще го приеме.
Аз се обиждам от някои "благодарности". Не понасям приятели да ми благодарят за неща, които считам за естествени. Кара ме да мисля, че придават толкова голямо значение на жестовете ми, защото още не са разбрали, че това е моят начин да действам и да се изразявам, тоест явно не ме познават или смятат, че на мен ми струва някакво напрягане, за да направя някой мил жест за тях. Кофти работа.
Освен това не очаквам никога от никой да чуя думите "благодаря", изобщо не ми прави впечатление, ако някой ги каже или не ги каже.
Иначе съм благодарна на много хора и ситуации, ако се замисля, няма човек, който да познавам и да не му дължа благодарност за нещо, най-малкото съм научила нещо от него.
Това за благодарността от мое име.

[jolifille]

Първоначално написано от apoklistika

връщайки се за ваканции в България забелязвам, че като цяло сме "неблагодарен" народ- гледат ме странно, навсякъде с мойто благодаря. Не ми пука, така съм свикнала. И така ми е по- приятно.

И аз съм така
Дори собствената ми майка ми направи забележка,че го правя

[Mirami]

Aми явно при вас си е въпрос на навик, а не на благодарност (както отбеляза и Апо). Тъй че не бъркайте двете неща. Навиците не са много приятни за околните, особено ако се стигне до обвинение от страна на "навикналия" към другите, които не са като него.

[apoklistika]

Стрейндж, всъщност си пуснах поста преди да прочета твоя, но мога да добавя и това, което ти каза- благодарност с усмивка, дори може би в 50% така изказвам благодарността си, ако е с думи е пак бегло "тенкс", просто знак на добро възпитание, не на истинска благодарност... та за себе си мога да кажа, че не ми се е случвало да подразня някой... може би ако благодарях чувствено и страстно за всяко нещо, щеше да има и такива случаи, мен също ме дразнят такива превзети благодарности

[si]

Първоначално написано от strangenick2

...Иначе съм благодарна на много хора и ситуации, ако се замисля, няма човек, който да познавам и да не му дължа благодарност за нещо, най-малкото съм научила нещо от него.

Благодарна съм дори и на тези, които вместо да ме убият с действия или бездействия, са ме направили по - силна.

[мауз]

[quote="apoklistika"]... благодарност с усмивка, дори може би в 50% така изказвам благодарността си, ако е с думи е пак бегло "тенкс", просто знак на добро възпитание, не на истинска благодарност... /quote]

Абсолютно точно Апо. Аз също минавам е бегло "благодаря" или "тенкс" когато става дума за възпитание. Забелязвам обаче, че повечето хора не го правят.
Когато е за нещо голямо и истинско изразявам благодарността си по друг начин.

[apoklistika]

Аз не го забелязвам, в смисъл такъв, че забелязвам го, но не ме дразни, не държа да ми благодарят за каквото и да е

[rokoko]

Аз преди години осъзнах че ако не съм благодарна и за малките неща , няма как да оценя големите неща, които правят хората за мен,
Благодаря както на приятелите си така и на враговете си, защото и от двете страни да научавах по малко, благодарение на всички онези моменти в които съм била и щастлива и нещастна, на хората допринесли за тези две състояния съм благодарна, защото точно именно благодарение на тях аз се чувствам по-добра и по-силна ,

[valeto]

Първоначално написано от rokoko

Аз преди години осъзнах че ако не съм благодарна и за малките неща , няма как да оценя големите неща, които правят хората за мен

Абсолютно.
Благодарна съм на семейството си, че винаги са до мен, че ме обичат и подкрепят, но и че показват грешките ми.
Благодарна съм на съдбата, че понякога незнайно как има пръст в живота ми, в повечето случаи за добро.
Благодарна съм на т.нар. приятели, които когато най-много имам нужда от тях, ги няма.
Благодарна съм, че срещнах хора, които макар да познавам от скоро, ми доказаха в пъти повече, че доброто в човека не е мит.
Благодаря на един специален човек за много неща.

[мауз]

Първоначално написано от rokoko

Аз преди години осъзнах че ако не съм благодарна и за малките неща , няма как да оценя големите неща, които правят хората за мен,......

Много точно Роко