[Шоки]

Здравейте, имам дъщеря на 11 години. От една годин насам много се промени, вече започват симптомите на пубертета. Физически въобще не , но психически доста. Аз съм самотна майка и основно аз се грижа за дъщеря си. Аз отговарям за нейното възпитание и цялостно отглеждане. Но започвам да чувствам сериозни проблеми със взаимоотношенията си с нея напоследък. Тя проявява ужасно опак характер, ходи на инат, отговаря ми, не ме слуша а нопротив, когато я помоля да направи нещо тя не пожелава и общо взето се наопаки. Опитвам с добро, опитвам и с наказания, но не става и не става. За да се справям с издържането ни работя две работи едновременно, наистина не мога да й обърна, може би, нужното внимание и да й отделя достатъчно време, но за да и покривам сметките и да живеем като бели хора се налага да работя така. Чувствам се страшно виновна, защото ми се струва че не й обръщам нужното внимание и че въобще не съм дора майка. Замислих се да потърся помощ при психоаналитик, или някакъв специалист по деца, който да ме научи как да се държа и да постъпвам, защото просто нервите не ми издържат. Моля ви , тези майки, които това нещо им е познато и се справят по някакъв начин да дадат съвет. Много ще съм благодарна.

[fiona55]

Възпитаването на децата е трудоемко, изисква много жертви и нерви. Нямам опит с тях, но ще опитам да те успокоя. Дъщеричката ти навлиза в пубертета и сега ще има много такива трудни моменти, докато тя сама се изясни със себе си. Едно време много тревожех майка си, постоянно бях на въпреки и си държах на моето, а най - мразех да ми се казва какво да правя. С годините отшумяваше и накрая около 19-тата ми година напълно отшумя.
Искам да кажа, че просто всяко дете е различно и подхода е индивидуален, намери общи теми с нея и общувайте, това е най - важното, най - хубавото, което можеш да направиш за детенцето си. Просто възрастта е трудна и няма как, трябва да се мине през нея.
Покажи и, че не на всичко и се връзваш и няма толкова да те дразни. Това от майка ми го знам.
Желая ти успех с малката, да е жива и здрава. Мечта ми е да си имам момиченце.

П.п. - и не се обвинявай, никой не се е родил научен!

[emka]

Само едно мога да кажа това е толкова характерно за деца на тази възраст, че повече няма накъде.
Преки наблюдения от сестра ми,която е горе-долу на същата възраст сякаш описаваш нейното поведения, а повярвай ми тя се радва на много родителско внимание.

[fiona55]

emka, права си за това, което казваш. Хубаво е, че и обръщат толкова внимание. Особено в тази възраст то от важно значение... Изпуснеш ли го става като другите лентяи, пуши и псува и кой знае какво още...

[i_ani]

Маркова , не съм се сблъсквала с проблемите , за които споменаваш , но приеми един съвет от мен - бъди приятел на дъщеря си, но не изпълнявай всичките и капризи .
Това, от което се нуждае е искреност и заинтересованост...Най-важното е да разговаряш с детето. Не бива да позволяваш то да заживее в свой отделен , отчужден свят.
Разбирам , че не ти е никак лесно да се справяш сама , но всеки от нас като родител , е длъжен да отделя достатъчно време да общува с детето си , защото най-често детето става проблемно , когато има дефицит на внимание , разбиране и уважение.
Колкото и да си уморена , винаги намирай време , за да я попиташ как е минал денят и , интересувай се от приятелите и и пр.
Забрави за наказанията , с лошо не става ....Това само ще задълбочи кризата .
Превъзпитай нея и себе си.....все още не е късно

[Шоки]

Незнам, аз се притеснявам, че аз греша някъде с поведението си към нея , но не мога сама да определя къде. Притеснявам се, че имам чувството че няма да се справя, отдено че и нервите ми са опънати доста. Особено като почне да се инати ме докарва до лудост. Завиждам за това на американците, те като имат проблеми с децата си викат гледачка, която да ги понаблюдава и след това да им обясни какъв е проблема и как да се справят. Говоря ви за предаването "SOS бавачки". Гледам го редовно. Много се замислям за детски психоаналитик, койот да посещаваме и двете, ако това дете нещо не харесва в моето гледане дасе разбере какво и къде бъркам. Просто толкова искам да станем приятелки, но не успявам. А като се замисля, че тепърва престои същинския пубертет повярвайте ми това страшно ме плаши.

[apoklistika]

Място за чувство на вина няма- когато разчиташ предимно само на себе си, няа и кой знае какъв избор- сама си го казала- или избираш да бачкаш като луд, за да има детето ти приличен живот, или мизерстваш за сметка на времето. Никой нормален родител не би избрал второто.
Ние сме още далеч от пубертета, но пък вече два пъти съм минала през този период с децата на мъжа ми. Той също нямаше много време, вечно работа, работа, работа. Не мога да кажа, че не са минали през какви ли не глупости и фасони, просто се зареди с търпение и колкото и да ти е трудно, гледай да не парадираш, ако мога така да се изразя с това, че ти си възрастния и ти вземаш решенията. Дай примери, в какво се изразяват проблемите... според мен при такива ежедневни проблеми и препирни може би просто трябва малко да си затваряш очите... просто я оставяй да прави грешки. Говори с нея, обяснявай й, че според теб би направила грешка, но изборът е неин. Естествено, не говоря за кардинални грешки, тогава си длъжна да се намесиш, но поне за дребни неща- колкото повече й даваш правото на избор, толкова по- бързо ще спре да прави и грешки.
И при възможност, определете си един ден в седмицата, 2-3 часа, в които да правите нещо заедно. Пък ако не иска, не я насилвай, но нека знае, че винаги при желание ги има тия няколко часа...
Бе каквото и да си пишем тук, универсално решение няма, ама според мен най- важното е да не се налагаш непременно от позицията си на възрастен- колкото повече го правиш, толкова по- лошо става, това го знам и от другата позиция- тази на детето с налагащ се родител

[mihaela67]

Важно е да чувства любов дъщеря ти!