#491
|
||||
|
||||
Ох волю не волю ще трябва сама да се оправям. Нямам намерение да казвам на никого за операцията просто, за да си спестя лекциите колко не съм добре и т.н. а и ми се иска колкото е възможно по-дискретно да стане. За сега майка ми само знае, ама тя каквато си е притеснителна мисля да й кажа чак когато приключи операцията че вече всичко е свършило. Ох ще го мисля догодина.
|
#492
|
||||
|
||||
Маркова, с удоволствие бих дошла да стоя в болницата с теб. Изобщо няма да ме затрудни, напротив - бих се радвала да помогна. Да се опитваш с часове да станеш и да няма кой да ти помогне е ужасно.. Ще си взема една книжка и идвам, когато и да го решиш - предложението ми е съвсем сериозно!
|
#493
|
||||
|
||||
Е в тази болница няма ли кой да помага, няма ли сестри??
Аз дето бях в държавна, имаше сестра, която нон-стоп седи до теб (срещу 30 лева), а и другите дни постоянно помагат и те наглеждат...
__________________
Ordnung muss sein! |
#494
|
||||
|
||||
Сестрите от дневната смяна бяха много загрижени и мили. Аз излязох от операция вечерта, дойде сестра, която пое дежурството. Бях подвижна, разхождах се, ставах съвсем сама. Явно реши, че съм ок и ме остави да спя.
Аз съм се движила, защото съм била още в упойка, когато се застоях 2 часа на леглото вече не можех да помръдна. Имаше телефон, от който можех да я набера, но не можех да се протегна до масата, за да го стигна... Може би аз съм я заблудила, защото когато тя беше при мен аз ставах без проблем. |
#495
|
|||
|
|||
При мен сестрите бяха гола-вода. А и явно като видяха, че с мен има човек, решиха че ще си спестят малко работа. Дойдоха само веднъж през деня, защото майка ми ги извика по телефона да дойдат и да ми дадат нещо за повръщането. Искам да подчертая, че телефона в стаята беше доста далеч от леглото ми и ако се налагаше сама да ги викам, просто нямаше как да стане. Гадните подробности ще ви ги спестя.
|
#496
|
||||
|
||||
Сестрите си бяха ок, помагаха ми.
Но при мене имаше усложнения, въпреки че нито повръщах, нито имах дренажи, нищо... modelinda, иначе вървя по твоите стъпки с домашната обстановка. Моите домакини правят ремонт в момента и тук по цял ден има майстори, които ме гледат любопитно. Те са високи хора и всичко им е нависоко и е голям проблем да си взема чаша, да взема кафето и прочие...Още на вторият ден си изобретих начин сама да ставам, хващам се с две ръце за бедрото и се надигам. Циците обаче са ужасни! Два камъка, които започват от ключицата Освен това имам бодежи в едната. Усещам имплантите доста ясно, сякаш съм със свръх стегнат сутиен, наблъскан с банели |
#497
|
||||
|
||||
Колко време мина от операцията и при кого се оперира?
__________________
Ordnung muss sein! |
#498
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#499
|
||||
|
||||
Цитирай:
Циците ще бъдат като 2 камъка поне около 30-40 дни (и след тези 40 дни няма като с магическа пръчка да омекнат, поне 3 месеца ще са необходими преди да започнеш да ги чувстваш като свои). След това постепенно ще започнат да се отпускат. Ефектът на свръх стегнатия сутиен идва от притискането на импланта от гръдния мускул и мускулът контрахира. За високото позициониране на имплантите може да има различни причини, това което със сигурност аз знам е, че височината на "джоба", където ще бъде импланта трябва да е съобразен с първоначалното разположение на ареолите, за да не хвръкнат зърната ти на врата или пък обратното - ако имплантът е по-високо да гледат надолу (пак в зависимост от това къде са били преди операцията). Ластичната лента има и функцията да помогне за спадане на отоците (не толкова за смъкването на имплантите на долу). Ако все още не си купила лента, а ти е препоръчано да носиш такава бягай и купувай една! |
#500
|
||||
|
||||
Не, зърната не гледат надолу, нито пък са прекалено вирнати. Циците са подути много в горната си част...не знам дали е нормално това, вероятно е, още са пресни.
Ластична лента не знам откъде да си набавя, тук в София. На аптеката до Пирогов имало, утре ще ходим да видя. Засега си вързах ластичен бинт. |
|
|