[radosfsf]

Кефа е общ.Аз съм чувал че внучето им било по мило от синовете или дъщерите им.Ама в крайна сметка както го решат да се казва майката и таткото така ще се и казва.Те имат последната дума.

[invisible]

Първоначално написано от bimbi

че аз да не го раждам за техния кеф

Абсолютно, ще си го кръстя както на мен ми е кеф и на мъжа ми разбира се

Първоначално написано от radosfsf

Аз съм чувал че внучето им било по мило от синовете или дъщерите им.

ааа ми зависи от човека да ти кажа. ако ще го обича, ще го направи дори да го кръстя Хасан. като е темерут, и цялото му име да вземе, все тая за съжаление примери само в моето семейство - бол

[katie]

Леле, хора, ще ме уморите вие!

Аз не ща да казвам нещо напреки (again), ама не искате ли да им направите удоволствие на тия ваши родители? Аз баща ми токова го обичам, че само за неговото име се сещам като мисля за мъжко дете - Стефан. Някак истинктивно ми се иска и детето ми да стане като него - умен, спокоен, добър и уравновесен човек. И нищо няма да ме зарадва повече от това, да е щастлив той, да мога да го зарадвам с нещо. Пък и "чукчи" да се казваше, все щях да намеря име да прилича на неговото, за да го зарадвам.

[apoklistika]

Много ме дразни тая традиция с кръщаването на бабите и дядовците
Те моите едва преживяха факта, че отказвам да сключа брак, а като откажа по- нататък и детето да кръщавам на някой, сигурно вече съвсем ще ме отпишат

[curka94]

Аз като си имам дечица дай боже ще си ги кръстя ако е момче-Виктор или Кристиян ако е момиче-Вероника или Албена а може и Анелия

katie, няма лошо, не ме разбирай погрешно. ако и мъжа ти е съгласен, ще го кръстиш на баща си, много ясно. въпроса е че традицията е едва ли не на всяка цена.
в моя случай работата беше или на баща му, или на баща му моите родители въобще не бяга в играта. той моя баща не заслужава, както и неговия, но ако бях казала да е на майка ми, щеше да има панаири. затва отсякох на никой и толкоз. въпреки че 9 месеца бяха непрестанни намеци...дори накрая му казах ако още веднъж ми каже да го кръстя на баща му, ще го запиша на себе си /щото нямаме брак/, тоест дори и фамилията му няма да носи. тъй че да си трае.
ей за тва говоря. ако смятам че някой заслужава - да, но само щото така трябва - не.

[katie]

Първоначално написано от bimbi

...

А... ми при мен никoй не настоява, затова ги и обичам моите родители. Ако го направя, ще бъде само от уважение, и от цяло сърце.

Ама сега като прочетох мнението ти, и се замислих, да не се засегне пък някой друг, ако го кръстя на баща ми? Може би пък наистина е по-добре да е неутрално името...

те и моите не настояваха. майка ми се надяваше, но нищо повече. затова ме беше и яд, щото баща му дето най-малко заслужава, ми продъни ушите 9 месеца
казах само през трупа ми и толкоз

[curka94]

Ами то и аз не бих го кръстила на никой шото вечно има сръдни