[Mirami]

Благодаря ти за хубавите думи и за нещата, които публикуваш!




Ти сама се променяш, никой не може да го направи това за теб. Прекрасно е, че си поела по собствения си път, желая ти скоро да срещнеш щастието! Успех и леко пътуване!

[Armand]

10х на стрейндж

[Mirami]

И така, настъпи Новата година! Прекарах първите й часове в търсене, така както всъщност прекарвам повечето си време. Този път исках да намеря нещо красиво, нещо, с което да стопля сърцата ви, приятели. Да, мои скъпи приятели, бих искала да ви благодаря за компанията, която ми даравяте по този безкраен път на търсене, наречен живот.
Пожелавам ви през новата година да срещнете и прегърнете

Малкият Принц, който е във вас!

I

Когато бях на шест години, видях веднъж в някаква книга за Девствения лес, която се наричаше „Преживени случки“, една великолепна картина. Картината изобразяваше една змия боа, която гълта някакво диво животно. Ето копие от рисунката.

В книгата се казваше: „Змиите боа поглъщат плячката си цяла, без да я сдъвкват. След това не могат да помръднат и шест месеца спят, през което време храната им се смила.“

Тогава дълго мислих за приключенията в джунглите и успях и аз да направя с цветен молив първата си рисунка. Моята рисунка номер 1. Тя беше такава:

Показах прекрасното си произведение на възрастните и ги попитах дали моята рисунка не им вдъхва страх.

Те ми отговориха: „Че защо една шапка ще вдъхва страх?“

Моята рисунка не изобразяваше шапка. Тя изобразяваше една змия боа, която бе глътнала и смилаше слон. Тогава нарисувах вътрешността на змията боа, та да могат възрастните да разберат. На тях винаги трябва да им обясняваш. Моята рисунка номер 2 беше такава:

Възрастните ме посъветваха да не рисувам змиите боа, както те изглеждат отвън и отвътре, и да се занимавам с география, с история, със смятане и с граматика. Ето как, още когато бях шестгодишен, изпуснах великолепното поприще на художник. Бях обезсърчен от неуспеха на моята рисунка номер 1 и на рисунката си номер 2.

Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Така че трябваше да си избера друг занаят и се научих да управлявам самолети. Летял съм по малко навсякъде из света. И вярно е, че географията много ми послужи. От пръв поглед можех да различавам Китай от Аризона. Това е много полезно, ако човек се заблуди нощем.

През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастни хора. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не ме накара да имам по-хубаво мнение за тях.

Когато срещнех някой възрастен, който ми се струваше, че разбира малко повече, аз го проверявах с рисунката си номер 1, която бях запазил. Исках да зная дали той наистина е способен да разбира. Но всякога ми се отговаряше: „Това е шапка“. Тогава аз не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Приказвах му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният биваше много доволен, че се е запознал със също такъв разсъдителен човек.

II

Живях така сам, без да имам с кого да разговарям истински, докато преди шест години ми се случи едно принудително кацване в Сахарската пустиня. Нещо се бе счупило в мотора на самолета ми. И тъй като нямах нито механик, нито пътници, приготвях се да извърша сам една трудна поправка. За мене това беше въпрос на живот или смърт. Имах вода за пиене едва за осем дни.

И така, първата вечер заспах върху пясъка, далеч на хиляда мили от каквото и да е населено място. Бях откъснат от света повече, отколкото някой корабокрушенец върху сал сред океана. Представете си моята изненада на заранта, когато едно странно гласче ме събуди. То каза:

— Моля… нарисувай ми една овца!

— Какво?

— Нарисувай ми една овца…

Аз скочих на нозе, като че ме бе треснала мълния. Потърках добре очите си. Погледнах внимателно наоколо си. И видях едно необикновено момченце, което се взираше сериозно в мене. Ето най-хубавия негов портрет, който по-късно можах да нарисувам. Но, разбира се, моята рисунка съвсем не е тъй пленителна, както бе моделът. Не съм виновен аз за това. Още когато бях шестгодишен, възрастните ме бяха обезсърчили в попрището ми на художник и аз не се научих да рисувам нищо друго освен змиите боа, както изглеждат отвън и отвътре.

Така че с разширени от учудване очи гледах това видение. Не забравяйте, че бях на хиляда мили далеч от всяко населено място. Ала моето момченце не ми изглеждаше нито заблудено, нито че умира от умора, нито че умира от глад, нито че умира от жажда, нито че умира от страх. То съвсем не приличаше на загубено сред пустинята дете, далеч на хиляда мили от всяко населено място. Най-сетне, когато можах да проговоря, аз му казах:

— А… какво правиш ти тук?

И тогава тихичко, като че казваше нещо твърде сериозно, то ми повтори:

— Моля, нарисувай ми една овца…

Когато загадката е много внушителна, не смееш да не се подчиниш. Колкото безсмислено да ми изглеждаше това — далеч на хиляда мили от всички населени места и заплашен от смъртна опасност, — аз все пак извадих от джоба си лист хартия и писалка. Но като си спомних, че съм учил най-много география, история, смятане и граматика, казах на момченцето (с малко лошо настроение), че не умея да рисувам. То ми отговори:

— Нищо. Нарисувай ми една овца.

Но тъй като никога не бях рисувал овца, направих му една от двете рисунки, които единствено можех да рисувам. Рисунката на боа, както изглежда отвън. И се смаях, когато чух, че момченцето ми отговори:

— Не! Не! Не ща слон в боа. Боата е много опасно нещо, а слонът заема много място. Там при мене всичко е много мъничко. Трябва ми овца. Нарисувай ми една овца.

И аз нарисувах.

То погледна внимателно и рече:
— Не! Тая овца е тежко болна. Нарисувай друга. Аз нарисувах друга.

Моят приятел се усмихна мило, със снизхождение:
— Ти сам виждаш… Това не е овца, а овен. Има рога…

Отново поправих рисунката си, но както предишните, той не прие и тая:
— Тази е много стара. Искам овца, която да живее дълго.

Тогава, изгубил търпение, тъй като бързах да довърша разглобяването на мотора, аз надрасках тая рисунка.

И отсякох:
— Това е сандъкът. Овцата, която искаш, е вътре. И много се изненадах, когато видях, че лицето на моя млад съдник светна:
— Тъкмо това исках! Мислиш ли, че за тая овца ще трябва много трева?
— Защо?
— Защото там, при мене, всичко е съвсем мъничко…
— Сигурно ще й стигне. Аз ти дадох съвсем малка овца.
Той наведе глава над рисунката.
— Не е толкова малка… Я гледай! Тя е заспала…
Ето тъй се запознах с малкия принц.

http://www.chitanka.info/lib/text/2102

[i. koteva]

Благодаря за всичко написано! Ще продължавам да ви чета и препрочитам.

[diadora]

http://nel-anel.blogspot.com/2009_02_01_archive.html



Речта на Стив Джобс от церемонията на завършване на студентите от Университета Станфорд през 2005

[misheto7]

Стрейндж поздравления за хубавата тема .Вече бях почнала да се отчайвам

[Мариса]

ПРИТЧА ЗА ЖЕНСКОТО СЪРЦЕ

Поздрав за всички жени


Бог, създавайки жената, вече шести ден работел извънредно. Един ангел го попитал: "Защо толкова дълго се трудиш над нея?"

В отговор Бог го попитал: "А ти видя ли инструкцията? Тя не трябва да се бои от влага, но не бива и да е пластмасова; трябва да се състои от 200 движещи се части ; да може да преживява с кафе и остатъци от храна; коленете и трябва да са такива, че да издържат две деца едновременно, а в същото време,когато се изправи, да изглеждат грациозни; и целувката и трябва да лекува всичко-от най-малкото до разбито сърце; трябва и да има шест чифта ръце. "

Ангелът бил много изненадан от толкова високи изисквания: "Шест чифта ръце! Толкова много?! "
Бог отговорил: "О, да, и не там е бедата. А в трите чифта очи, нужни на всяка майка."

"И всичко това в типичен модел?" - учудил се отново Ангелът.
Бог кимнал: "Да, един чифт очи трябва на майката,за да вижда през затворените врати, когато пита децата си с какво се занимават, въпреки че вече знае. Вторият чифт очи е за да вижда това, което трябва да разбере, без другите да се досетят. Третата двойка е за да може да каже на развълнуваното дете без думи,че го обича и го разбира."

Ангелът се опитал да спре Бог:"Но това е толкова много работа, можеш да я довършиш и утре."
"Не, не мога!" - отвърнал Бог - "Пред завършването съм на този шедьовър, който е толкова близо до сърцето ми."
Ангелът докоснал жената: "Господи, защо е толкова нежна?"
"Да, нежна е, но аз я направих и силна. Не си и представяш колко може да изтърпи."
"А може ли да мисли?" - попитал Ангелът. Бог го уверил: "Не само, че може да мисли, а умее да се аргументира и доказва."

Тогава ангелът протегнал ръка и докоснал бузата на жената:"О, струва ми се, че този модел пропуска вода. Казах ти, че се опитваш да вложиш в него прекалено много неща."" Не пропуска вода " - засмял се Господ.- "Това е сълза!" "Но защо сълзи?" - изненадал се Ангелът.Господ обяснил: "Чрез сълзи тя може да покаже радост, страдание, болка, разочарование, самота и гордост."

Ангелът бил впечатлен: "Господи, ти си гениален! Всичко ли си обмислил, защото жената е просто необикновена? "

Жените изненадват мъжете със силата си.
Те отглеждат децата си, преминават всички трудности, теглят тежък хомот, но в същото време светят от щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят. Те пеят, когато искат да плачат.
Те плачат, когато са щастливи и се смеят над преживяванията си.
Те се борят за нещата, в които вярват. Смело се противопоставят на несправедливостите.
Те не приемат отговор "не", когато вярват, че имат по-доброто решение.
Те се отказват от нови обувки, но купуват на децата си.
Те съпровождат изплашеният приятел при лекаря.
Те обичат безусловно.
Те плачат от щастие, когато провърви на децата им и се радват, когато приятелите им получават награди.
Сърцата им са разбити, когато загубят приятел.
Те знаят, че докосването и целувката могат да излекуват едно разбито сърце.
Жените могат да бъдат различни размери, цветове и форми.
Те ще тръгнат на път,летят, тичат или изпратят имейл, за да покажат, че те обичат.

Женското сърце е това, което кара света да се върти!

Жените не само раждат. Те носят радост и надежда. Те разбират и съпреживяват. Жените имат какво да кажат и какво да дадат.

[Mirami]

Твърде много помощ

Един дзен учител решил да повери на свой ученик грижата за малката оризова нива.
През първата година ученикът се грижел винаги да има достатъчно вода за нивата. Оризът растял здрав и давал добра реколта.
Втората година му дошла идеята да добави малко тор. Оризът започнал да расте по-бързо и дал по-висок добив.
На третата година той използвал още тор. Реколтата била още по-добра, но оризът бил по-дребен и нямал блясък.
- Ако продължаваш да добавяш още тор, догодина няма да получиш нищо добро – казал учителят. – Ако помогнеш на някого малко, ти му даваш сила. Но ако помощта ти е твърде много, ти го отслабваш.


Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

[emiko]

Виетнамският будистки монах и философ Тич Нат Хан пише за насладата от пиенето на чаша чай.
Трябва да си напълно буден за настоящия момент, за да се наслаждаваш на чая. Само в осъзнаването на настоящето, твоите ръце чувстват топлината на чашата. Само в настоящето ти можеш да усетиш аромата, да вкусиш сладостта, да оцениш деликатността. Ако размишляваш за миналото или се безпокоиш за бъдещето, ти ще изпуснеш напълно радостта от пиенето на чаша чай.
С живота е по същия начин. Ако не си напълно буден за настоящето, ще изпуснеш аромата, деликатността и красотата на живота. Ще изглежда така сякаш живота е минал покрай теб като на лента. Миналото е свършено. Поучи се от него и го остави да си замине. Бъдещето даже все още не е тук. Планирай го, но не си губи времето да се безпокоиш за него. Безпокойството е безсмислено. Когато спреш да преживяваш това, което вече е станало, когато спреш да се притесняваш за това, което може никога да не стане, тогава ти ще живееш в настоящия момент. Тогава ще започнеш да усещаш радостта от живота.

[ледено_sЪrце]

Халифът и неговата жена

Един арабски халиф се подготвял да замине на военен поход и извикал своя везир:
- Искам докато ме няма да заключиш жена ми в кулата – наредил той.
- Но тя Ви обича, Ваше Величество!
- И аз я обичам, но ние арабите имаме една стара поговорка, която казва: “Дръж кучето си гладно и то ще те следва. Охрани го и то ще те захапе.“
Халифът тръгнал на война и отсъствал шест месеца. Когато се завърнал, повикал везира си и поискал да види жена си.
- Тя Ви напусна – отвърнал везирът. – Ваше Величество цитира една чудесна поговорка преди да замине, но ние арабите имаме и една друга пословица, която Вие вероятно сте забравили: “Ако кучето ти е вързано на верига, ще последва всеки, който го отвърже.”

Невероятно е