[Caroline-Caro]

Първоначално написано от Nike_13

[Caroline-Caro]

Не ме успокоявай..

Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.
Че има пулс. Че е възкръснало.
Но много се страхувам, разбери,
/макар да ми твърдиш, че е напразно/,
че ще си тръгнеш утре. Ще боли
от липсата ти новата ми рана.
Не ме успокоявай. Не така...
Сега аз искам да ти кажа само,
че, всъщност, нямам повече сърца.
Разбиеш ли това ... съм мъртва.
Друго няма.

Caribiana

[Caroline-Caro]

Не ме успокоявай..

Аз си знам.
Животът е и срещи, и раздели.
Почти така е и със любовта.
Нагазиш ли във нея - трябва смелост.
Но аз не съм от смелите, нали...
Страхувам се, че ти ще си отидеш.
Страхувам се, че адски ще боли.
Не ме успокоявай! Не разбираш ли...
Сърцето ми е чупено веднъж.
И след това не можех да обичам.
Но срещнах теб - Единственият мъж.
Такъв, какъвто имах те в мечтите.
Сега не ме успокоявай...Не така.
Не мога да съм смела. Много плача.
Признавам - ти ми върна любовта.
И нямаш си идея, колко значи
за моето пропукано сърце
усещането, че отново чувства...
Усещането, че обича теб.
Че има пулс. Че е възкръснало.
Но много се страхувам, разбери,
/макар да ми твърдиш, че е напразно/,
че ще си тръгнеш утре. Ще боли
от липсата ти новата ми рана.
Не ме успокоявай. Не така...
Сега аз искам да ти кажа само,
че, всъщност, нямам повече сърца.
Разбиеш ли това ... съм мъртва.
Друго няма.

Caribiana

[Мария Василева]

В миналото няма никой,

но аз съм там и ходя сам
по уличките малки и прохладно мокри,
като във стара избеляла снимка.
...
В очакване на цвят.

Един човек на път,
а въздухът ухаеше на песен...

Във миналото няма никой.

Адриан Апостолов

[Мария Василева]

ЖЕСТОКО ЗА ДВАМА

Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
...Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.

Иля Велчев

[not_sweety]

Любов

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"


Пръстен

За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм,
за даденото и назад невзето,
за прошката, че с теб съм и не съм,
за думите, понякога спестени,
за ласките, които не спести,
за силата, която вля у мене,
когато беше най-безсилна ти,
за туй, че бе на мое име кръстен
и твоя лош, и твоя хубав час,

на твоя малък пръст наместо пръстен
горещите си устни слагам аз.

Веселин Ханчев

Честит Празник!

[Мария Василева]

Много е хубаво горното стихче, благодаря.

Ето откъс от едно мое любимо, подходящо като за празника за всички жени:

"Жени, недейте нивга остарява,
бъдете като липовия цвят.
Макар че още юни прецъфтява
години пази своя аромат."

[daliq]

Жена
Една жена се молеше на Бога
във черквата с олющени икони.
Превила се на две, а от очите
сълзите и по камъка се ронят.
Отдавна всички други си отидоха
и опустя след тях иконостаса,
вратите се затвориха невидимо
и свещите невидимо изгаснаха.
Но тя не трепна. Като камък сякаш
със камъка в едно се беше сляла.
Отчаяно пред нея се разплаках
и се видях тъй много остаряла.
Разплаках се и после я отминах...
Като жена дали и аз ще мога,
макар и да съм много, много силна,
пред теб да коленича, не пред Бога.

[Caroline-Caro]

ЕДНА ЖЕНА ПЪЛНА С ЛЮБОВ...

"Аз съм силен човек.
Огъвам се. Не се чупя. Не изсъхвам. Не мразя!
Взривявам мостовете зад мен. Обиквам старата болка. Оцелявам. Прощавам!!!
Аз съм нежен човек .Обичам с всичко което е в мен. Любовта ми е различна.
Но винаги е силна. Обичам да галя.
Обичам да целувам. Обичам да се сливам. Обичам да лаская.
Обичам да разтапям. Обичам да е ефирно. Обичам да е уютно.
Обичам да е романтично..
Аз не съм жесток човек .Осъждам според моята мярка и страдам с осъдените.
Не удрям със злоба. Плача с всяка чужда сълза ,изстискана от мен.
Аз не съм лъжец...Казвам лъжите и ги разкривам безпощадно.
Всяка моя лъжа ме убива. Всяка чужда лъжа ме убива.
Лъжата не е начин да дишам.
Аз.... Аз съм много неща и нищо конкретно..
Аз мисля..
Аз чувствам..
Подреждам живота миг след миг.. и го контролирам..
И тогава идва ред на нещата,които се случват..
случват се шеметно.. изсипват се като лавина..
перфектни.. съвършенни... истински.. безшумни..
немечтани.. чисти...
В тях просто живея...с теб просто живея,
с мисълта за теб...аз просто живея... "

[mirella_79]

Сбъднат Звън

Въздишам те по диви пълнолуния.
В дълбоките води над теб дъждя.
И още искам твоето безумие!
И още тръпна в твоята мечта.

Обичам те през изгреви налюбени.
През дива гръд на цъфнали цветя.
И още съм гореща от ликуване.
И още съм оголена душа.

Копнея те по пръстите на вятъра.
Примирам през неземния ни сън.
И още съм готова с необятното
да слея най-прекрасния си звън.

Автор:wonder