#171
|
||||
|
||||
Не мисля, че Бегемот цели да обиди някого. Има си мнение и го изразява по негов си начин.
Ако някой се припознае в думите му и се почувства обиден, то проблема си е лично негов. Пини, за мен брака си е чиста сделка, любовта няма нужда от подписи... Шарк, не смяташ ли, че форума страда от липсата на интересни, различни, мислещи хора, та да изгоним и малкото, които са останали? Недей, моля те! |
#172
|
||||
|
||||
Цитирай:
Подписвам с две ръце. Пини, моят брак не е изключение, както и всички други бракове, си беше сделка. Само че не го разбирах това до скоро И аз си мислех, че е любов. Моите страхове бяха други, не бедността, ама и при мен ги имаше, което си е факт, пак търсех сигурност... от друг тип...
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
#173
|
||||
|
||||
Аз не съм женена за тоз чужденец, ся тва сметка ли е или не
|
#174
|
||||
|
||||
Аз продължавам да считам моя брак за любов, и ако вие сте прави, а аз не - предпочитам да живея в неведение
|
#175
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#176
|
||||
|
||||
Цитирай:
Според мен обсъждането наклонява към факта защо жените се влюбват в разни типове от чужбина (бих включила тук и българите с големи портфейли)... Бих казала, че и за мъжете е същото, де... Ама ся трябва да готвя, тъй че ще пиша друг път, че мъжът гледа вече лошо.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо |
#177
|
||||
|
||||
Пини, никой не твърди обратното, не виждам защо приемаш нещата лично
Апо, да поправиш бързо тая грешка, и да не забравиш дълъг, изчерпателен предбрачен договор да си направиш |
#178
|
||||
|
||||
Цитирай:
|
#179
|
||||
|
||||
Цитирай:
И аз мисля като теб |
#180
|
||||
|
||||
strangenick2, не си права да слагаш знак за равенство между парите и сигурността. Хубаво се замисли, парите ти дават "хляб и забавления", но не ти дават сигурност (по-скоро ти дават заблудата, че ще продължаваш да имаш "хляб и забавления"). Парите освен това ти създават и допълнителни проблеми, ама това е друга тема, не за "чуждестранните ни половинки".
Сигурността, която всички жени търсим (аз включително), я получаваме от мъжа си от: любовта, когато е взаимна; от доверието, които си имаме взаимно; от грижата му за нас - да сме защитени от посегателства, обиди, унижения, ако щеш и от това да не ни използват други хора; от комуникацията, от споделянето на радости и трудности. С подпис или без, само мъж или и "бракуван" съпруг, ако не чувстваме сигурност (разбирай ДОВЕРИЕ) в него и от него, чувствата ни са обречени (голата любов без доверие един в друг си е само як секс). Емико, по твоята логика да толерираме всякакъв вид различие - за да е цветен светът - дори това различие да обижда и унижава останалите, е равносилно на призива "Хайде да не наказваме педофилите, те просто са различни, не са като нас, ако всички са като нас, света щеше да е много скучен...". Разграничителната черта, кое е допустимо и кое не, е посегателството върху достойнството на друг човек. Ако си роб, нямаш достойнство. Ако си нероб, обаче, никой няма право да ти наранява достойнството (т.е. да те унижава): само защото си чужденец; женена за чужденец; защото си с друг цвят на кожата; друга националност. Преди 60 години подобна толерантност към "различните, които унижават други (а не нас лично)" е позволила на Хитлер да дойде на власт, последиците ги знаете всички поне от часовете по история. |
|
|