[Mirami]

Първоначално написано от yavor

Аз не мисля така...чувствата нямат кореспонденция с мисленето(логичното такова) и зависят единствено от шепа хормони и настроения!Всичко друго е мислене,но не и чувствата извинявай !
А наколко трябва да станеш ,за да опознаеш себе си??Цял живот?? Не мисля

За съжаление наистина трябва цял живот, за да се опознаеш. Колкото до моето твърдение, че чувствата са резултат на мисленето, изобщо не можеш да ме обориш, това си е научно доказано.
Например: ако в днешното общество не беше прието, че във една връзка партньорите трябва да са си вярни в секса (ако бяхме полигамно общество), никой нямаше да се чувства наранен от една изневяра. Това е най-простият пример.
Всяко твое чувство зависи единствено от мислите ти.

[patrizia]

Първоначално написано от strangenick2

Например: ако в днешното общество не беше прието, че във една връзка партньорите трябва да са си вярни в секса (ако бяхме полигамно общество), никой нямаше да се чувства наранен от една изневяра. Това е най-простият пример.
Всяко твое чувство зависи единствено от мислите ти.

Значи големите мислители трябва да се откъснат от обществото в което живеят,за да не им изкриви реалната преценка.Примерно Фройд е бил подвластен на патриархалното общество ..Много преди патриархата е имало матриархат и тогава секса е бил безразборен.Но това не се харесало на мъжете,защото нямало ред...
Аз говоря за точно определени ситуации от реалния ми живот сега тук и в това общество.А не ако...

[Mirami]

О, примери бол за сегашното общество: ако ти нямаш нужда да бъдеш оценявана от другите, защото знаеш колко си ценна като човек, тогава няма да имаш никакви комплекси за външност например.
Ако не претендираш в себе си, че някой трябва да ти се "отплати" за сторено добро, никога няма да се чувстваш предадена.
Има хиляди неща още, да продължавам ли?

[patrizia]

Първоначално написано от strangenick2

О, примери бол за сегашното общество: ако ти нямаш нужда да бъдеш оценявана от другите, защото знаеш колко си ценна като човек, тогава няма да имаш никакви комплекси за външност например.
Ако не претендираш в себе си, че някой трябва да ти се "отплати" за сторено добро, никога няма да се чувстваш предадена.
Има хиляди неща още, да продължавам ли?

Разбира се ако желаеш,продължавай.Всяка гледна точка ми е интересна. :P

[patrizia]

Първоначално написано от мауз

Времето дава винаги правилен отговор на всички въпроси.
Отворете темата след ... около 10 години и ще видите на кой, на какво и как се е случило и дали решението е било правилно.

Помагах на една възрастна съседка на Драгалевци,носих и покупките няколко пъти,понеже тя едва се движеше.И тя ми даде съвет,да си живея живота сега докато съм млада,защото после било мъка и само спомените остават.Но какво значи да си живееш живота,след като имаш куп задължения от всякакъв характер.Просто така те подкарва живота...

[Mirami]

[Mirami]

Принципно всички източни учения обясняват това. Мислите са рамките, в които живеем и действаме. Когато се освободим от тези рамки, започваме да разбираме какво представлява щастието. Мислите ни обикновено причиняват лоши чувства, защото ни налагат маниер на поведение, всеки принцип, който следваме, е един предразсъдък. Мислите ни изкривяват реалността и я нагаждат към нашата представа за света.
Ако човек се научи да наблюдава, а не да мисли (съди, преценява), тогава започва да разбира. Освобождава се от всички негативни усещания, няма чувство за вина, няма правилно или неправилно. Негативните чувства са всъщност причинени от нашите мисли за нещо "неправилно". Например сега е "правилно" да живееш, за да правиш пари. И ако не направиш пари, се чувстваш зле, неуспял и прочие. Но ако твоето мислене е насочено към други ценности, няма да се чувстваш зле и неуспял. Заобиколени сме от примери.
Тъй като в подобни теми хората обикновено свързват нещата с интимните отношения, ето един пример от тази сфера:
Много хора смятат, че любовта се изразява чрез стойността на подаръците, които получават. Така една мацка може да се почувства обичана, ако й подарят джип например, и ще е "щастлива" от това. Тя даже възприема идеята, че е страхотно мъжът й да работи по 15 часа на ден, за да й купи такъв джип, за нея това е израз на любов. Други жени обаче мислят, че любовта на мъжа се изразява чрез дълги и продължителни разговори сред природата. Те ще се чувстват нещастни, ако мъжът работи по 15 часа на ден, защото за тях това е израз на не-любов. Ето как чувствата зависят от мисленето.

Към Явор: цял живот се опознаваш, защото постоянно се променяш.

[patrizia]

"РАЗУМ И ЧУВСТВА
Две много важни категории, за съжаление, прекалено често противопоставяни една на друга. Но вече е крайно време всички да започнат да приемат, че едното е невъзможно без другото. Както единият магнитен полюс не може да съществува самостоятелно без другия, така и разумът не може без чувствата и обратно. Физическата същност на тези две категории е енергия, както и всичко останало. Разумът е плюс (електричество), а чувствата - минус (магнетизъм). Освен това трябва да се помни, че едно нещо се възприема като положително или като отрицателно, защото неговите съставки не са в равновесие - когато едната полярност е количествено по-силна, то тя доминира, и цялата относително самостоятелна цялост се разглежда като еднополярна. Въпреки че по-слабата полярност често се забравя, тя неизменно взаимодейства с околното пространство. Принципно, положителна страна е тази, която отдава енергия, а отрицателна е приемащата страна. Това се отнася както за микросвета, така и за макросвета. Като енергийни системи, поради наличието на известно количество хаос, световете не са в равновесие, при което, колкото е по-фин един свят, толкова по-малко е хаоса, толкова е по-близко до равновесието (хармонията). Така материалният свят е положителен, астралният - отрицателен, умственият - положителен, душевният - отрицателен, духовният - положителен, божественият - отрицателен, а света на Върховният Абсолют е неутрален (уравновесен).
Също така трябва постоянно да се помни, че както разумът, така и чувствата не са постоянни величини. Те са подчинени (както всичко съществуващо) на някакъв ритъм - принципът на спиралата. Тези промени са популярни като биоритми: емоционален и умствен биоритъм. Желателно е също да се има предвид, че като умствени възможности хората се различават много малко. Разликите, които се наблюдават, идват от количеството информация, с която борави съзнанието на конкретния човек. В това отношение решаващо значение има самопреценката. Когато някой си въобрази, че знае много и че е по-умен от другите, той се затваря в голяма степен за информацията, постъпваща от пространството, а човек знаещ и помнещ, че неговите знания са несравнимо по-малки в сравнение с това, което все още не знае, е постоянно отворен, винаги готов да се учи и интуицията отчасти компенсира недостига на знания. Обективната самопреценка е решаваща при вземането на решения (свободния избор). За повечето хора емоциите са решаващи в това отношение, а тези които са с високо самочувствие не отчитат това и рядко забелязват и поправят своевременно своите грешки. Затова никога не пренебрегвайте разума или чувствата, те винаги трябва да вървят ръка за ръка. В една ситуация решаващ е разумът, в друга - чувствата, преобладаването е допустимо само в границите на ритмиката. Започнете ли съзнателно да предпочитате едното пред другото като "по-правилно", неминуемо ще се чудите, защо все на вас се случва. Като взаимоподържащ се тандем, разумът и чувствата се контролират и допълват взаимно. Това е основен метод за избавяне от илюзиите, от прекаленото влияние на егото и т.н.
Както всяко единство на две противоположности, разумът и чувствата имат и трети аспект - равновесната точка между тях. Тя събира положителните качества и на двете страни и се нарича прозрение (просветление, интуиция - всички названия са непълни или се възприемат ограничено). Възможностите на прозрението са безгранични и зависят само от пораженията, които си самонанася съответното съзнание. Колкото по-малко дисхармония произвежда един човек постигнал това равновесие (прозрение), толкова повече се разширява хоризонта пред него. С възгордяването от постигнатото, с приемането на силов метод за налагане на "доброто", със залитането във всяка крайност, хоризонтът на прозрението все повече се стеснява до пълното му изчезване.'

Това ми хареса,затова си позволих да го копирам.

[emiko]

Баси
Стрейндж това и ти по-сложно не можеш да го кажеш
може и от снощната бира да е

[Марулка]

Първоначално написано от emiko

Баси
Стрейндж това и ти по-сложно не можеш да го кажеш
може и от снощната бира да е

повредата не е в твоят телевизор