IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
  #101  
Стар 8th December 2009, 15:34
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

Из "Вашите слаби места" на Уейн Дайър

СПИСЪК НА ВАШИТЕ БЕЗПОКОЙСТВА
Безпокоя се:
1. За децата си („Всеки се безпокои за децата си, та нали няма да съм добър родител, ако не се безпокоя?")
2. За здравето си („Ако не се безпокоиш за здравето си, можеш да умреш по всяко време)")
3. Че ще умра („Никой не иска да умре. Всеки се безпокои от смъртта.")
4. За работата си („Ако не се безпокоиш, можеш да я изгубиш.")
5. За икономиката („Все някой би трябвало да се безпокои, тъй като президентът, изглежда, не го е грижа.")
6. Че може да получа сърдечен инфаркт („Всеки се безпокои, нали? Сърцето ти всеки миг може да спре.")
7. За финансовата си сигурност („Ако човек не се безпокои за това, може да се намери в приюта за бедни или да започне да получава помощ от държавата.' )
8. За щастието на мъжа си/жена си („Бог ми е свидетел колко много се безпокоя дали той/тя е щастлив/а и въпреки това никой не ми го признава.")
9. Дали правя каквото трябва („Винаги се безпокоя дали правя всичко както трябва, така разбирам, че всичко е наред.")
10. Дали ще родя здраво дете, ако съм бременна („Всяка бъдеща майка се безпокои за това.")
11. За цените („Редно е някой да се безпокои за цените, преди да са скочили твърде нагоре.")
12. Да не стане катастрофа („Винаги се безпокоя, че мъжът/жена ми или децата може да катастрофират. Това е съвсем естествено, нали?")
13. Какво ще си помислят хората („Безпокоя се, че приятелите ми може да не ме харесат.")
14. За теглото си („Никой не желае да бъде пълен, затова е съвсем естествено, че се безпокоя да не напълнея отново, след като съм отслабнал/а.")
15. За пари („Парите никога не ни стигат и се безпокоя, че някой ден може да се разорим и да се наложи да получаваме помощ от държавата.")
16. Да не се развали колата ми („Тя е стара бричка и понеже я карам по магистралата, естествено е да се безпокоя какво би станало, ако се развали.")
17. За сметките си („Всеки се безпокои, когато трябва да плаща сметките си. Човекът не е човек, ако не се безпокои за сметките си.")
18. Че родителите ми ще умрат („Не знам какво ще правя, ако те умрат, толкова се безпокоя, че чак ми призлява. Безпокоя се, че ще остана сам/а — мисля, че няма да го понеса.")
19. Дали ще отида в рая или какво ще стане, ако няма бог („Не мога да понеса мисълта, че след смъртта няма нищо.")
20. За времето („Правя планове за излет, а може да завали дъжд. Безпокоя се дали ще падне сняг, за да мога да отида на ски.")
21. Че ще остарея („Никой не иска да остарява и никой не може да ме убеди, че не е така. Всеки се безпокои за това." „Не знам какво ще правя, когато се пенсионирам. Наистина се безпокоя за това.")
22. При мисълта, че трябва да летя със самолет („Чуваме за толкова много катастрофи със самолети.")
23. За девствеността на дъщеря си („ Всеки баща, който обича дъщеря си, се безпокои да не би някой да я нарани или да я вкара в беля.")
24. Ако трябва да говоря пред много хора („Вцепенявам се, когато застана пред множество хора, и преди да заговоря, се безпокоя безумно.")
2 5. Когато мъжът/жена ми не ми се обажда („Струва ми се нормално да се безпокоиш, когато не знаеш къде е любимият ти човек и дали не е в беда.")
26. Когато трябва да отида в големия град („ В джунглата всичко може да се случи. Безпокоя се при всяко отиване в града." „Винаги се безпокоя дали ще намеря къде да паркирам колата си") А най-невротичното безпокойство може би е...
27. Когато няма за какво да се безпокоите („Не съм спокоен, когато уж всичко изглежда наред. Тогава се безпокоя, че не зная какво ще се случи в следващия миг.")
Това е списък на безпокойствата на хората в западното общество. Всяка от тревогите можете да оцените с определен брой точки по своя преценка и да съберете точките. Какъвто и да е техният сбор, той остава нула. Следният откъс илюстрира разпространението на безпокойството в нашия свят. Той е взет от статия, поместена в „Нюсдей" (3 май 1975 г.). Тя обсъжда въпроса за застраховането срещу небрежно отношение на лекарите към пациентите в болниците:
„Уест Айслип — Вчера двама служители от Съвета на болницата „Насау-Съфък" изказаха предупреждението, че онези, които се безпокоят за трудностите, които може да породи кризата в застраховането срещу небрежно отношение на лекарите към пациентите — ако лекарите изобщо престанат да лекуват пациентите или ако лекуват само спешни случаи, — не се безпокоят достатъчно."
Действително това е призив към хората да се безпокоят повече по даден проблем. Защо подобна статия изобщо е била публикувана? Защото принудата на културата натежава в посока към безпокойството, а не към вземането на конкретни мерки. Ако всички засегнати се безпокоят много повече, проблемът може от само себе си да изчезне.За да се изкорени безпокойството, трябва да се разберат причините, които го пораждат. За да заема голяма част от живота ви, тревогата сигурно има здрави исторически корени. Какви са печалбите обаче? Те са сходни с невротичните печалби от чувството на вина, тъй като и безпокойството, и вината са форми на самоподценяващо поведение, които се различават само във времево отношение. Вината се отнася за миналото, а безпокойството — за бъдещето.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #102  
Стар 8th December 2009, 15:43
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

продължение...

— Използвате ли безпокойството си като причина за бездействие, вие отбягвате необходимостта да поемате рискове. Как бихте могли да действате, ако сте завладян от безпокойство в настоящия момент? „Нищо не мога да захвана, толкова съм обезпокоен/а за..." Това е често срещано оплакване, а печалбата от него ви позволява да стоите със скръстени ръце и да се изплъзвате от необходимостта да поемате риска да действате.
— Като се безпокоите, можете да си прикачите етикета грижовен човек. Безпокойството показва, че сте добър родител, съпруг/а или каквото и да е друго. Нелоша печалба, на която обаче липсва логична, здрава мисъл.
— Безпокойството е подходящо оправдание за някои форми на самопогубващо поведение. Ако сте с наднормено тегло, вие несъмнено ядете повече, когато сте обезпокоен, и следователно имате основателна причина да поддържате поведението на безпокойство. Когато сте в ситуации, предразполагащи към безпокойство, вие също пушите повече и можете да използвате безпокойството си като довод срещу отказването от тютюнопушенето. Същата система от невротични награди е в сила и в други сфери, включващи брака, парите, здравето и така нататък. Безпокойството ви помага да избегнете промяната. По-лесно е да се безпокоите за болките, които чувствате в гърдите си, отколкото да поемете риска да научите истината и след това да ви се наложи да бъдете откровен пред себе си.
— Безпокойството ви пречи да живеете. Човек, който непрекъснато се безпокои, стои и само мисли, докато активният човек действува и извършва различни неща. Безпокойството е хитър начин, който ви позволява да продължите да бездействате. Очевидно да се безпокоите е по-лесно — макар и не така благодарно, — отколкото да бъдете активен и ангажиран човек.
— Безпокойството може да доведе до язва, хипертония, мускулни спазми, главоболие, болки в гърба и други подобни. Макар тези страдания да не приличат на печалби, те водят до значително внимание от страна на хората и оправдават голяма част от самосъжалението, тъй като някои хора предпочитат да бъдат съжалявани вместо пълноценни.

Айде стига толкова психология, макар че живо препоръчвам тази книжка на всички.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #103  
Стар 8th December 2009, 21:51
Аватара на emiko
emiko emiko не е на линия
Маниак
 
Регистриран на: Oct 2008
Град: София
Мнения: 2 648
По подразбиране

Цитирай:
Първоначално написано от strangenick2
"Вашите слаби места" на Уейн Дайър
живо препоръчвам тази книжка на всички
Наистина книжката е много ценна, но си мисля, че е най-добре да се изучава в училище, защото ако си я препоръчваме тук и сегапредполагам, че повечето потребители са прехвърлили средношколската възраст, е тъжно....
Отговори с цитат
  #104  
Стар 8th December 2009, 22:15
adriano adriano не е на линия
Редовен
 
Регистриран на: May 2007
Град: София
Мнения: 457
По подразбиране

Бекас, който носи радост

Тя беше на шест години, когато се запознахме на плажа, близо до който живеех. Изминавам разстоянието от три-четири мили дотам с колата си всеки път, когато усещам, че светът около мен заплашва да се сгромоляса.
Тя строеше пясъчен замък или нещо подобно. Вдигна поглед към мен, а очите и бяха сини като морето.
- Здравей – каза. Отвърнах само с кимване, защото изобщо не бях в настроение да се занимавам с малки деца.
- Строя – продължи тя.
- Виждам. Какво е това? – попитах разсеяно.
- О, не знам точно. Просто ми харесва допира на пясъка.
Звучи добре, помислих си и си събух обувките. Един късокрил бекас прелетя безшумно над главите ни.
- Това е радост – каза детето.
- Какво е?
- Радост. Мама казва, че бекасите идват, за да ни донесат радост.
Птицата се спусна надолу край брега и изчезна.
- Довиждане, радост – промърморих под носа си. – Добър ден, тъга – и се обърнах да си ходя. Бях потисната; животът ми сякаш напълно бе излязъл от релси.
- Как се казваш? – не се предаваше момиченцето.
- Рут – отвърнах. – Рут Питърсън.
- Аз пък съм Уенди – прозвуча като “Уинди”. – На шест години.
- Приятно ми е, Уинди.
Тя се изкиска и каза:
- Ти си смешна.
Въпреки мрачното си настроение аз също се засмях и отминах.
Музикалният и смях ме следваше.
- Ела пак, госпожо Пи! – провикна се тя. – Ще прекараме още един щастлив ден.

Дните и седмиците, които последваха, принадлежаха на други: група неуправляеми бойскаути, родителско-учителски срещи, болна майка.
Една сутрин слънцето грееше приветливо, когато извадих ръцете си от водата с мръсните съдове и си казах: “Трябва ми късокрил бекас”. Грабнах палтото си.
Неизменният балсам за душата ми, брегът, ме очакваше. Духаше хладен бриз, но аз крачех напред, опитвайки се да намеря покоя, от който се нуждаех. Бях забравила за детето, и когато то се появи, се сепнах.
- Здравей, госпожо Пи – каза то. – Искаш ли да си играем?
- Какво имаш предвид? – попитах с известно раздразнение.
- Не знам. Избери ти.
- Какво ще кажеш за шарада? (игра на отгатване на думи чрез драматизираното им представяне) – предложих злорадо. Звънливият смях отново проехтя.
- Не знам какво е това.
- Тогава дай просто да повървим. – Поглеждайки към нея, забелязах деликатната хубост на лицето и.
- Къде живееш? – попитах аз.
- Ей там – тя посочи към редицата летни къщи. Странно, мина ми през ума –та нали е зима.
- А къде ходиш на училище?
- Не ходя на училище. Мама казва, че сме във ваканция.
Докато се разхождаше по брега, тя бъбреше по типичния си детски начин, но моите мисли бяха заети с други неща. Когато се разделихме, Уенди каза, че това е бил един щастлив ден. Чувствайки се изненадващо по-добре, аз и се усмихнах и потвърдих.

Три седмици по-късно бързах за моя плаж в състояние, близко до паниката. Не бях в състояние дори да поздравя Уенди. Стори ми се, че зърнах майка и на верандата и изпитах желание да я помоля да задържи детето в къщи.
- Виж, ако нямаш нищо против – изрекох едва ли не сърдито, когато Уенди ме настигна, - бих предпочела днес да бъда сама. – Тя изглеждаше необикновено бледа и задъхана.
- Защо?
Обърнах се към нея и изкрещях.
- Защото майка ми умря! – и веднага си помислих: “Господи, защо казвам това на едно малко дете?”
- О – произнесе тихо тя. – Тогава денят е лош.
- Да, и вчерашният също, и завчерашният и ... О, махай се!
- Болеше ли?
- Какво да е боляло? – бях вбесена и на нея, и на себе си.
- Ами когато умираше.
- Разбира се, че боли! – озъбих се аз, неразбираща и затворена в мъката си. Отдалечих се с големи крачки.

След около месец, когато отново отидох на плажа, нея я нямаше. Изпитвайки чувство за вина, засрамена и признавайки си, че ми липсва, след разходката се запътих към вилата и почуках на вратата. Млада жена с изпито лице и медно руса коса ми отвори.
- Здравейте – казах. Аз съм Рут Питърсън. Днес малката ви дъщеря ми липсваше и се чудех къде е.
- О, да, госпожо Питърсън, влезте моля. Уенди много ми говореше за вас. Боя се, че и позволих да ви досажда. Приемете извиненията ми, ако ви е безпокоила.
- Съвсем не, тя е чудесно дете – казах, внезапно осъзнавайки, че наистина го мисля. – Къде е тя?
- Уенди почина миналата седмица, госпожо Питърсън. Беше болна от левкимия. Сигурно не ви е казала.
Онемяла от изненада, потърсих пипнешком стол. Дъхът ми секта.
- Тя обичаше този плаж. И когато пожела да дойдем, не можахме да и откажем. Тук се чувстваше толкова по-добре и преживя много щастливи дни, както ги наричаше. Но последните няколко седмици бързо отпадна ... – Гласът и затрепери. – Остави нещо за вас. Само дано да го намеря. Ще почакате ли малко, да го потърся?
Кимнах глупаво, а умът ми препускаше отчаяно, мъчейки се да измисли какво да каже на тази мила млада жена.
Тя ми подаде един поизцапан плик, на който с големи детски букви пишеше: “ЗА Г-ЖА ПИ”.
Вътре имаше рисунка с моливи в ярки цветове: жълт плаж, синьо море, кафява птица. Отдолу с печатни букви грижливо бе изписано:
КЪСОКРИЛ БЕКАС, КОЙТО НОСИ РАДОСТ
Очите ми се наляха със сълзи и сърцето ми, което почти бе забравило да обича, се разтвори широко. Прегърнах майката на Уенди.
- Съжалявам, съжалявам, толкова съжалявам – мълвях отново и отново и двете заплакахме.

Сложих в рамка прекрасната малка рисунка и сега виси в кабинета ми. Шест думички – по една за всяка година от живота и. Те ми вдъхват усещане за вътрешна хармония, кураж и обич, която не иска нищо в замяна. Подарък от едно дете с мокросини очи и коса с цвят на пясък, което ме научи как да дарявам любов.
__________________
Загубил всичко, не загубвай себе си, единствено така ще победиш!
Отговори с цитат
  #105  
Стар 8th December 2009, 22:18
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

Емико, знаеш ли, по въпроса за книжките... Мисля, че няма никакво значение кога човек ще ги прочете и дали ще ги изучава в училище. Познавам много хора, които са прочели много от нещата, които за мен са били от решаващо значение и са повлияли на вижданията ми, но върху тях не са имали подобен ефект. От друга страна някои неща, които ми препоръчват, по никакъв начин не са ми направили впечатление.
Според мен много зависи от вътрешната нагласа на човека, в какъв период от живота си ще се срещне с автори/личности/изкуство. Не смятам, че задължителното изучаване на нещо ще се превърне в стимул да погледнем на света по нов начин, ако още не се намираме в подходящия момент.
Разбира се, това не ми пречи да препоръчвам винаги книгите, които са ме впечатлили, но вече видях, че е възможно те да не се харесат на другите, само защото на този етап си имат други важни за мислене и вършене неща.
Да не ти казвам, че сега изчитам много от вече четените книги и виждам, че ги разбирам по съвсем различен начин. Иначе ще се радвам, ако ми препоръчаш нещо от този сорт, стига да не е написано на твърде сложен език, много си падам по такива неща напоследък.

Сори за офтопика.

ПП: Адриано, прекрасно е! "Просто ми харесва допира на пясъка. "
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #106  
Стар 8th December 2009, 22:20
adriano adriano не е на линия
Редовен
 
Регистриран на: May 2007
Град: София
Мнения: 457
По подразбиране

Крадецът на бисквити

Една нощ сама жена на летището седеше,

докато часът на полета й наближаваше.

Купи си книга, времето да убие,

пакет бисквити, откри и място крак да подвие.

Потъна в четене, все пак, успя да съзре

как един мъж до нея, нагъл колкото си ще,

бръкна в пакетчето между тях и си взе бисквита,

а тя се направи на сляпа, колкото и да бе сърдита.

Четеше и дъвчеше, часовника поглеждаше,

докато "крадецът безсрамен " запасите й изцеждаше.

Все по-объркана, си каза горката женица:

"Ако не бях тъй добра, щях да му лепна плесница".

Ту той посягаше за бисквита, ту тя,

докато в пакета остана само една.

"Какво ли сега ще направи?"-тъкмо тя се запита,

когато, гузно усмихнат, мъжът взе последната бисквита.

На две я разчупи, едната половина й подаде,

а другата сам най-спокойно изяде.

Тя си каза:"Що за нерви има тоз грубиян?

Поне да беше показал, че ми е малко благодарен".

Не си спомняше да е била толкова вбесена

и когато повикаха полета й, въздъхна облекчено.

Събра си багажа и към изхода се отправи,

без да поглежда "крадецът неблагодарен".

Качи се на борда и мястото си зае,

потърси книгата, за да продължи да чете.

Но надзъртайки в чантата, за малко да и изкочат очите:

пред нея се мъдреше пакетът бисквити!

"Щом моите са тук-простена жената сломено-

то онези са били негови и той ги раздели с мене".

Бе късно за извинение и тя осъзна горчиво

кой всъщност е бил кръдецът грубиян,

постъпил невежливо.
__________________
Загубил всичко, не загубвай себе си, единствено така ще победиш!
Отговори с цитат
  #107  
Стар 10th December 2009, 22:34
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

OСКЪРБЛЕНИЕ

Веднъж Ученикът и Учителят вървели по междуселски път. Гледат, насреща им върви човек, целият се тресе от нерви, почти плаче.
-Какво се е случило, приятелю?-попитал Учителят.
-Току що един човек ме обиди, ... с такива тежки и грозни думи, ... не заслужавах това.
-Той не може да те обиди-коментирал Учителят.
-Как да не може, като ме обиди!-удивил се пътникът.-Та ти даже не знаеш кой е той. Мен също виждаш за пръв път. Как можеш да твърдиш подобно нещо?
Учителят отстъпил няколко крачки встрани, търсейки нещо по земята. Накрая видял това, което търсел. Взел го и го подал на пътника, стискайки го в юмрук.
-Вземи, това непременно ще ти помогне.
Човекът машинално взел каквото му подават, но виждайки, че това е бръмбър, се стреснал и го хвърлил на земята.
-Какво значи това?-възмутил се той.
-Извинявай, приятелю, не исках да те изплаша. Но моят Ученик наистина има това, което ти е нужно.
И обръщайки се към Ученика, му казал:
-Дай на този достоен човек това, което намерихме, докато почивахме в градината.
-Какво е то?-настръхнал пътникът.-Да не е още някоя гадост, няма да я взема!
Ученикът развързал торбата, която носел. Бръкнал вътре и му подал ябълка. Мъжът озадачено погледнал красивия и сочен плод. След като се уверил, че няма уловка, благодарил, но не взел плода.
-Защо не взимаш?-поинтересувал се Учителят.-А бръмбъра взе.
-Бръмбърът ... ами взех го, защото не знаех какво ми даваш. А ябълка просто не ми е нужна.
-Така е и в живота: често взимаме, това, което не ни е нужно, без да се замислим. Дават ни-взимаме. Но между това "да ти дават" и "да ти дадат" има съществена разлика. Аз може да ти давам нещо, но докато ти не го вземеш, моето действие остава незавършено: аз ти давам-ти не взимаш. Но ако аз ти давам и ти вземеш, моето действие става завършено:аз съм дал-ти си взел. Аз не мога да ти "дам" нещо, докато ти не го приемеш. Аз мога да давам, но "да дам" -това е действие, зависещо от двама ни в еднаква степен. Ако някой те обижда, ти имаш избор-да приемеш оскърблението (най-често правим това, без да се замислим) и да се обидиш или просто да не го приемеш, осъзнавайки, че това не ти е нужно. Ето защо казах, че човекът не може да те обиди, той те е обиждал, но ти си му помогнал в това, да бъдеш оскърбен, приемайки обидата.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #108  
Стар 10th December 2009, 22:46
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

Приказка за морската звезда тази много ми харесва

Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
  #109  
Стар 10th December 2009, 23:48
Аватара на rade
rade rade не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Jun 2008
Мнения: 186
По подразбиране

adriano Бекас, който носи радост ,
страхотно е, хареса ми много , колко е тъжно и истинско
__________________
Да вземеш решение да имаш дете е много важна стъпка.Това е да избереш сърцето ти да се разхожда извън тялото ти завинаги.
Отговори с цитат
  #110  
Стар 13th December 2009, 13:41
Аватара на Mirami
Mirami Mirami не е на линия
Мегаломаниак
 
Регистриран на: Mar 2008
Мнения: 3 699
По подразбиране

КРАСАВИЦАТА ОТГОВОРИЛА Тази притча я копирах ОТТУК, много интересен блог, авторката сама подбира и превежда притчите, ще публикувам и други нейни притчи в бъдеще

Веднъж кралят посетил своята градина и установил, че всичките му дървета, храсти и цветя умират.
Дъбът обяснил, че умира, защото не може да бъде толкова висок като Бора. Борът се бил прегънал под тежестта на мислите си, че не може да ражда грозде като Лозата. Лозата загивала, защото не може да цъфти като Розата. Розата плачела, защото не е така могъща и силна като Дъба.
Тогава той видял Фрезията-цъфтяща и прекрасна, както никога досега.
Попитал я:
-Как така? Растеш сред тая повяхваща и мрачна градина, а имаш такъв чудесен вид?
Красавицата отговорила:
-Не зная. Винаги съм предполагала, че посаждайки ме, ти си искал именно Фрезия. Ако искаше да имаш в градината още един Дъб или Роза, щеше да посадиш тях. Тогава си казах: ще се постарая да бъда Фрезия толкова добре, колкото мога.
__________________
„Да виждаме несправедливостта и да мълчим, означава да участваме в нея.“ Жан-Жак Русо
Отговори с цитат
Отговори

Контрол над темата
Начин на разглеждане

Правила за публикуване
Вие не можете да публикувате теми
Вие не можете да отговаряте в теми
Вие не можете да прикачвате файлове
Вие не можете да редактирате мненията си

BB кода е Включен
Усмивките са Включен
[IMG] кода е Включен
HTML кода е Изключен

Forum Jump

Вижте още за: Приказкизаразмисъл
Всички времена са във формат GMT +2. Часът е 10:04.