Приказки за размисъл

zve · #11 13th November 2009, 15:58

http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

Мариса · #12 14th November 2009, 17:52

Цитирай:

Първоначално написано от zve

http://misli.hit.bg/hasanyonetoldyou.html

хубав сайт

баща ми винаги казва,че смехът е най-доброто лекарство.

gwendoline · #13 14th November 2009, 23:32

Дървото на желанията

В Индия, концепцията за рая е дърво изпълняващо желанията. Който седнел под такова дърво, всяко негово желание се изпълнява веднага. Няма никаква задръжка, никакъв времеви промеждутък между желанието и неговата реализация.
Човекът бил уморен и легнал да спи под такова дърво изпълняващо желанията. Когато се събудил, почувствал силен глад и помислил:
- Много съм гладен, бих искал да имам малко храна от някъде.
И веднага отнякъде се появила храна. Направо извирала от въздуха, много вкусна храна. Човекът бил толкова гладен, че не помислил от къде се е появила ( когато сте гладен, много-много не му мислите ). Той започнал веднага да яде, а храната била така вкусна ...
След това, когато гладът му преминал, той се огледал наоколо. Сега той чувствал удовлетворение. Появила му се друга мисъл:
- Сега ако имаше и нещо за пиене ...
В Рая няма забрани, и веднага се появило прекрасно вино.
Лежейки в сянката на дървото и спокойно пийвайки от виното, обгръщан от прохладния вятър в рая, той започнал да се удивява:
- Какво става всъщност? Може би аз спя? Или пък тук има няколко привидения които си правят шеги с мен?
Дървото изпълнявало всички желания. И привиденията се появили. Те били ужасни, жестоки и отвратителни – именно такива, каквито той си ги представял.
Човекът се разтреперил и помислил:
- Сега те сигурно ще ме убият.
И те го убили.

Стрейндж - великолепна тема!!!

sibi · #14 15th November 2009, 00:18

Научих, че не можеш да накараш някого да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих, че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука. Научих, че отнема години да изградиш доверие и само секунди да го разрушиш. Научих, че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си. Научих, че можеш да разчиташ на обаянието си около петнайсет минути. След това е по-добре да знаеш нещо. Научих, че не трябва да сравняваш себе си с най-доброто, което другите могат да направят, а с най-доброто, което ти можеш да направиш. Научих, че не е важно какво се случва с хората. Важното е какво правят те по въпроса. Научих, че за секунда можеш да извършиш нещо, заради което ще те боли цял живот. Научих, че колкото и прецизно да режеш, винаги ще има две страни. Научих, че отнема много време, за да станеш човека, който искаш да бъдеш. Научих, че е много по-лесно да реагираш, отколкото да помислиш. Научих, че трябва винаги да се разделяш с тези, които обичаш, с думи на любов. Може пък това да е последният път, когато се виждате. Научих, че можеш да продължиш напред дълго след като си решил, че повече не можеш. Научих, че сме отговорни за това, което правим, независимо какво чувстваме. Научих, че или контролираш отношението си към хората, или то те контролира. Научих, че независимо колко страстна и буйна е една връзка отначало, страстта отминава и добре би било да има нещо друго да заеме мястото

gwendoline · #15 15th November 2009, 00:25

Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
Сократе – казал той, – търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
-Преди да ми разкажеш каквото и да било – казал Сократ, – разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест – може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
-Не – отвърнал познатият му. – Май не мога да гарантирам такова нещо…
-Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест – това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
-Ами… по скоро е лошо, май.
-Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест – това нещо полезно ли е или е безполезно?
-Така, както ми задаваш въпроса…не мога да кажа, че е полезно, май не е…
-Приятелю, – поклатил глава Сократ – само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам!Не ми го казвай! Приятен ден!
-И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му.

gwendoline · #16 15th November 2009, 01:38

Златната кутия

Веднъж една майка наказала 5-годишната си дъщеря, защото била похабила скъпото руло със златна хартия за опаковане на подаръци. Семейството било бедно и майката била много ядосана, че дъщеря й е изхабила цялата хартия, за да опакова един подарък, който поставила под коледното дръвче.
На другата сутрин момиченцето поднесло кутията със златната опаковка на майка си и й казало: “Това е за тебе, мамо.”
Майката се засрамила от поведението си преди това, но гневът й станал още по-голям, когато отворила кутията и видяла, че е празна. Сгълчала момичето: “Не знаеш ли, млада госпожице, че когато даваш подарък на някого, трябва да има нещо вътре в опаковката?”
Очите на детето се напълнили със сълзи и то казало: “Но мамо, кутията не е празна! Аз я напълних с въздушни целувки догоре.”
Майката била съкрушена. Паднала на колене, прегърнала момиченцето и помолила за прошка.
Не след дълго, при нещастен случай момиченцето загинало. Казват, че майката продължила да пази златната кутия до леглото си през целия си живот. И всеки път, когато се почувствала тъжна и имала големи проблеми, отваряла кутията и си вземала по една въображаема целувка, спомняйки си за любовта на своето дете.