кратко есе:
Мразя да ме гледаш така... с укор.... сякаш не виждам, че си тук... Мразя да усещам тежките ти въздишки зад гърба си, занаейки какво си мислиш, какво искаш... Мразя начина, по който ме следиш с поглед – всяко едно мое действие, всяко най-малко движение... Да мразя го, защото ме караш да се чувствам виновна, че не мисля за теб, че не ме е грижа за теб, че ти винаги оставаш на заден план и когато ме погледнеш с онзи влажен поглед направо ми късаш сърцето... Затова се предавам, не мога повече така да се разкъсвам от вина... Да, знам колко съм безхарактерна, пак става на твоето, пак ме манипулираш, но... Ела и изяж обяда ми и без това вече не го искам, откакто облиза чинията и пусна малко кучешки лиги вътре... долен четирикрак манипулатор...
Посветено на моето четирикрако вдъхновение Арти :>
|