[Divinemouse]

Аз вярвам в мълчаливата любов...
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста...
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които пламъкът не гасне,
докосването нежно на ръце -
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава,
тя - вечен огън и нестихващ зов.
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов!

Давид Овадия




Болка


Повярвах, че истинска си ти.
Повярвах на твоите очи.
Повярвах, че мога да вярвам във теб.
Защо ли повярвах?

Повярвах, че ти си моя свят.
Повярвах без теб, че не мога аз.
Повярвах, че няма да има лъжи.
Защо ли повярвах?

Знам - всичко има цена,
която плащам сега.

Знаеш ли какво е болка?
безумната жестока болка?
От болката сърцето ми кърви...
Ти знаеш ли какво е болка
изгаряща зловеща болка.
Не искам никога така да те боли.

Белязан от теб ще продължа.
Сега няма връщане назад.
Сега плувам в тъжния си свят...
Сега потъвам...

Сега дъжда образа разми,
сега само спомен оставаш ти...
Сега като скъсана струна мълча.
А кой ли съм всъщност?...

Знам - всичко има цена,
която плащам сега.

[simone]

Добрите хора лесно се обичат.
Магията е да обичаш лошите.
С един от тях — най-лошият от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника.
Да ти преседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти.
И да те иска — прокълнато ялова —
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата.
И нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек... и не заплаче.

Веднъж сълза проронил, е обречен
добър и свят, пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгваш вече.
Добрите хора лесно се обичат.

К.Кондова

[rokoko]

Томи, това за Мълчаливата любов ми е любимото......

[Divinemouse]

Първоначално написано от rokoko

Томи, това за Мълчаливата любов ми е любимото......

Радвама се и на мен много ми харесва

[rokoko]

Първоначално написано от A_N_I_T_O

Там... някъде

Там...Някъде...Във тишината.
Забравих да заключа пътната
врата. И гост неканен влезе в
душата, а после си тръгна със
сърцето ми в ръка.

Последвах го през всички мъки.
Последвах го на край света. И с
тежестта на всички болки, борех
се за приятелството.

И виках, и драсках до изнемога. И
падах, и ставах с усмивка и сълзи.
Но, за всеки корен в краката имах
упора, за всяка болка имах мечти все по-големи.

Но, днес...
Там, някъде, във тишината...
Затворих пътната врата. И
там...някъде...във самотата,
оставих сърце и душа...

ХУбаво е
първите два куплета много ми навяват впечатление че все едно аз съм го писала

[Ania]

Търсене в безкрая

Загубена в себе си
Лутах се в лабиринти
Търсех нещо
И аз не знаех какво

Търсех Рая
Намерих го в твоите очи
Топли и спокойни
Чувствах се себе си щом те погледна
Плачех силно
Щом не беше до мен
Щом очите ти не виждах
Щом не ги усещах

Търсех Ада
Намерих го в твоите ръце
Щом прегърнеше ме силно
В деветия кръг се намирах
Топли вълни минаваха през мен
В огъня горях
Превивах се в твоите обятия
Като грешница

Търсех себе си
Намерих се в теб
Ангел мой
Дявол мой
Мигът в който сме заедно
Искам вечен да бъде

[sportakus75]

Много тъжни стихове са тук
аз пък затова на пук
ще ги пиша по-така
за да има веселба.
Мойте са със простички слова
но пък са с запазени права
може да са малко смешни
но за някой са чудесни.
Който първи прочете това
днес да му върви кат по-вода

[gabrielita]

мн е доброоо

[A_N_I_T_O]

"Детство"
Не мога да си представя детството, без то да мирише на пушек, царевичка и сено! Боже, на какво ще миришат спомените детски на мойте деца! На детство ли? Дано!

[Aleks_Sweet]

Не спирай да ми казваш,
че миг без мен не можеш.
Аз знам,че лъжеш.

Аз зная как ми взимаш
и слънцето,и вятъра,
и мириса на нощните треви,
душата ми без жал раздираш,
крадеш от тайните мечти.

Не спирай да взимаш от мене-
не зная колко още мога да ти дам.
Не зная колко още мога да живея,
загледана във теб,
когато си отиваш,
усмихнат и безгрижен,
а любовта ми плаче мълчаливо,като прокудено дете.

Не,моля те,не спирай да ми взимаш
от времето,от моя смях,
от мойта топлина.
Аз повече от тебе имам.
Защото от любов изгубих всичко,
и това ми стига.
Ела,и излъжи ме...но ела.