[Мария Василева]

"Приятелите на моите приятели са и мои приятели" - не знам кой го е казал това, но от известно време си мисля над въпроса до колко е така.

Нали се казва още "Кажи ми какви са приятелите ти за да ти кажа какъв си". Ами ако приятите на вашите приятели са ви неприятни как реагирате? Или сте в някакъв конфликт с тях, или ваши приятели не се разбират помежду си. Как решавате такава дилема?

[Solver]

Да, интересно. Ако всеки харесва определен тип хора и основно има сходни по характер приятели, но приятелите на моите приятели са ми неприятни, това значи ли, че аз съм неприятен

Има нещо такова, че приятелите на най-близките ни приятели в повечето случаи се харесват и на нас, отделно, щом са приятели на нашите близки хора, сме и по-склонни да ги приемем и за свои близки. Ако приемем, че всеки има своя гледна точка за добри и лоши хора, за хора с морални ценности и такива без (определени само от индивидуалната гледна точка) , то лично за мен т.нар. добри хора по един или друг начин винаги се обграждат с други добри хора и обратното. И цялата верига от началото до края имат нещо, което ги обединява.

Дори доста примери виждам, сега като се замисля. Дори да вземем групичките от ранните години в училище, когато ученици със сходни интереси и характери се отделят от останалите. Щом са склонни да бъдат в 1 обкръжение в училище, значи са склонни да бъдат в подобно обкръжение и в квартала, и в отбора и т.н. И по-трудно биха били в друго, различно.

Изключения винаги ще има, но и 2-та цитата, според мен, са казани с основание ; ) Конфликти винаги има, но ако са толкова сериозни, че нещата искат специално внимание, то явно всичко е дошло на мястото си и на тези хора никога не им е писано да са приятели

И 3-ти цитат - "С каквито се обградиш, такъв ставаш" , но това, ако приемем, че хората се променят в последствие. Защото за мен по-скоро те така или иначе са били такива, просто са намерили истинската си същност и именно по тази причина са се обградили с определените хора, а не с други. Защото иначе всеки би могъл да бъде всякакъв, което се удава на доста малко хора ; )

[Мария Василева]

Да, аз съм го чувала във варианта "С какъвто се събереш такъв ставаш". Един вид психическо заразяване с емоциите и мирогледа на ближния.

Аз нямам някакви големи проблеми с приятелите на моите приятели, но с течение на времето например установих, че някои от тях не е подходящо да ги съберам заедно (по повод примерно или просто в компания), та се чудех за колко от вас важи това.

Щото някога се получават конфузни ситуации между двама, с които поотделно ти нямаш никакви проблеми и се разбирате добре но те не харесват. И се получава конфузно така.

[Dimitrоff]

Едва ли има човек, който да не се е чувствал между чука и наковалнята, заради приятелите си...а да си буфер между двама...не е никак приятно

[misheto7]

Приятелите на мойте приятели са ми познати Бих заела позиция спрямо моя мироглед ,а не такава каквато ще угоди на тях .Не е лесно защото се стига до кнфликт ,но пък се опитвам да съм обективна ,а не сляпо да заемам страна защото касае мой приятел .Това ,че ми е приятел не значи ,че нямаме различни гледни точки и каузи

[Мария Василева]

Първоначално написано от misheto7

Това ,че ми е приятел не значи ,че нямаме различни гледни точки и каузи

Димитроф, прав си, много е кофти.

[CREAMpie]

Много сложна дилема. Моя много близка приятелка е с човек, който органически не мога да понасям. Дълго време се стараех да го захаресвам, но сбирките ни са истинско изпитание за мен. Много е негативен, егоцентричен, разказва най – скучните вицове на света, абе истински енергиен вампир. Направо се чудя тя как го понася, защото винаги до сега сме си падали горе – долу по еднакъв тип хора. От друга страна очевидно е щастлива с него. Не мога да й споделя непоносимостта си, ще я засегна. Гледам да излизаме основно по женски, правя някакви сложни схеми да сведа до минимум засечките в една компания, ама е неизбежно. Много тъпо. Чувствам го като натрапен кофти роднина, хаха. Така че определено фрази като – „Приятелите на моите приятели са и мои приятели" са си израз на здравословно лицемерие понякога. Имам и приятелки, които не се харесват взаимно и се плюят зад гръбчетата, оставила съм ги да се оправят сами, не взимам страна, не искам да попадам между чука и наковалнята, а и няма сми, нито те ще си допаднат повече, нито аз мисля да си развалям отношенията с някого, само защото някой друг не го одобрява. Просто гледам да не ги събирам много много заедно, макар че понякога е доста забавно като почнат да се кълват. Ама то това прави живота ни шарен, не може да е само мир и любов. Трябва и някоя по – люта подправка